Book of Common Prayer
Планината Сион – майка на народите
87 (A)[a] Псалом на Кореевите синове. Песен.
Неговите основи[b] са на святи планини.
2 Господ обича вратите на Сион
повече от всички жилища на Яков.
3 Славни неща се разказват за тебе,
о, град на Бога!
4 Раав[c] и Вавилон са между тези,
които Ме познават;
същото се отнася за филистимците; Тир и Етиопия –
и те ще кажат: „Този и онзи са оттам.“
5 (B)А за Сион ще казват: „Този и онзи са родени в него
и сам Всевишният го утвърди.“
6 (C)Когато се преброяват народите, Господ ще напише:
„Този е роден там.“
7 И онези, които пеят и които свирят, ще казват:
„Всичките ми извори са у тебе.“
Вечният Бог и преходният човек
90 [a] Молитва на Божия човек Мойсей.
Господи, Ти си наше прибежище сега и завинаги.
2 (A)Още преди да се появят планините,
Ти сътвори земята и света;
от вечност и завинаги си Бог.
3 (B)Ти превръщаш човека в прах,
като казваш: „Върнете се, хора!“
4 (C)Защото в Твоите очи хиляда години преминават
като един ден,
като една нощна стража.
5 (D)[b] Отнасяш ги като порой и те отминават като сън,
като трева, поникнала сутрин.
6 Сутрин никне и цъфти,
вечер вехне и съхне.
7 И ето Твоят гняв ще ни грабне
и чрез Своята ярост ще ни погубиш.
8 Ти постави нашите беззакония пред Себе Си,
скритите дела са пред светлината на Твоето лице,
9 защото всички наши дни преминаха под знака на Твоя гняв,
годините ни преминаха като въздишка.
10 (E)Дните на нашия живот са седемдесет години,
а при по-голяма крепкост – осемдесет,
и най-доброто време от тях е страдание и болест;
бързо отминават и след това изчезваме.
11 Кой познава силата на Твоя гняв
и в страха пред Тебе – Твоята ярост?
12 Научи ни така да броим дните си,
че да станем мъдри.
13 Господи, обърни се най-после!
Смили се над Своите служители!
14 Насити ни с милостта Си от ранни зори
и ние ще се радваме и ще се веселим цял живот.
15 Развесели ни отново след преживените дни на наказания;
заради отминалите години на страдание.
16 Нека да се яви Твоето дело на служителя Ти
и Твоята слава пред синовете Му!
17 Благоволението на Господа, нашия Бог, да бъде над нас
и да укрепват делата на ръцете ни!
Да, делата на ръцете ни укрепвай!
Благодарствен химн за Божията милост
136 (A)Алилуя. Славете Господа, защото Той е благ,
защото е вечна милостта Му.
2 Славете Бога на боговете,
защото е вечна милостта Му.
3 Славете Господа на господарите,
защото е вечна милостта Му.
4 (B)Славете Онзи, Който единствен прави велики чудеса,
защото е вечна милостта Му;
5 (C)Този, Който премъдро създаде небето,
защото е вечна милостта Му;
6 (D)Този, Който разпростря земята върху водите,
защото е вечна милостта Му;
7 (E)Този, Който създаде големите светила,
защото е вечна милостта Му;
8 направи слънцето да управлява деня,
защото е вечна милостта Му;
9 направи луната и звездите да управляват нощта,
защото е вечна милостта Му.
10 (F)Той порази Египет с неговите първородни,
защото е вечна милостта Му;
11 (G)изведе оттам израилтяните,
защото е вечна милостта Му,
12 (H)със силна ръка и простряна мишца,
защото е вечна милостта Му.
13 (I)Той раздели на две Червеното море,
защото е вечна милостта Му,
14 и преведе израилтяните през него,
защото е вечна милостта Му,
15 и хвърли фараона и войската му в Червеното море,
защото е вечна милостта Му.
16 Той водеше Своя народ през пустинята,
защото е вечна милостта Му.
17 Той порази велики царе,
защото е вечна милостта Му,
18 и уби силни царе,
защото е вечна милостта Му:
19 (J)(K)Сихон, аморейски цар,
защото е вечна милостта Му,
20 (L)и Ог, васански цар,
защото е вечна милостта Му.
21 (M)Даде земята им за наследство,
защото е вечна милостта Му,
22 (N)за наследство на Израил, Своя служител,
защото е вечна милостта Му.
23 Той си спомни за нас в нашето унижение,
защото е вечна милостта Му,
24 и ни избави от враговете ни,
защото е вечна милостта Му.
25 (O)Той дава храна на всяко живо същество,
защото е вечна милостта Му.
26 (P)Прославяйте Небесния Бог,
защото е вечна милостта Му.
Поражението на Израил
4 Филистимците се подготвяха да воюват с израилтяните. А Самуиловото слово се беше разпространило по цял Израил. Тогава израилтяните тръгнаха на война против филистимците и се разположиха на лагер при Авен-Езер, а филистимците – при Афек. 2 Филистимците се наредиха за бой против израилтяните. Разрази се тежко сражение, филистимците разбиха израилтяните и избиха на бойното поле около четири хиляди души от тях. 3 Когато народът дойде в стана, Израилевите старейшини казаха: „Защо Господ остави днес да ни победят филистимците? Да си вземем от Силом ковчега на Господния завет и като дойде сред народа, ще ни спаси от ръката на враговете ни.“ 4 (A)Така народът изпрати пратеници в Силом и те донесоха оттам ковчега на завета на Господ Вседържител, Който седи на херувими. А при ковчега на Божия завет бяха и двамата синове на Илий – Офни и Финеес.
5 И когато ковчегът на завета Господен пристигна в стана, цял Израил нададе такъв силен вик на ликуване, че земята ехтеше. 6 Филистимците чуха радостните викове и попитаха: „Какво е това страшно викане в стана на евреите?“ И разбраха, че в стана е пристигнал Господният ковчег. 7 Филистимците се изплашиха, защото си казаха: „Техният Бог е дошъл в стана им. Горко ни! Защото такова нещо не се е случвало по-рано. 8 (B)Горко ни! Кой ще ни избави от ръката на този силен Бог? Този Бог порази египтяните с всякакви напасти в пустинята. 9 Бъдете храбри, филистимци, и бъдете мъжествени, иначе ще станете роби на евреите, както те са ваши роби. Бъдете мъжествени и влезте в битка с тях.“
10 Филистимците влязоха в битка и израилтяните бяха разбити, така че всеки побягна към шатрата си. Поражението беше твърде голямо – от израилтяните паднаха убити тридесет хиляди пешаци. 11 Божият ковчег беше пленен и загинаха двамата синове на Илий Офни и Финеес.
Обща собственост на благата у първите християни
32 (A)Множеството вярващи имаха едно сърце и една душа; и никой не наричаше свое нищо от имота си, а всичко им беше общо. 33 (B)Апостолите свидетелстваха с голяма сила за възкресението на Господ Иисус Христос[a] и Бог изпращаше голяма благодат върху всички тях. 34 (C)Сред тях нямаше нито един, който да се нуждае, защото онези, които притежаваха земи или къщи, ги продаваха, донасяха парите от продаденото 35 (D)и ги слагаха пред апостолите; и се раздаваше на всеки според нуждата. 36 Така Йосия[b], левит, родом от Кипър, наречен от апостолите Варнава, което се превежда „син на утехата“, 37 имаше нива, продаде я, донесе парите и ги сложи пред апостолите.
Анания и Сапфира
5 А един мъж на име Анания, като продаде с жена си Сапфира имот, 2 скри от получените пари със знанието на жена си, а една част донесе и сложи пред апостолите. 3 Но Петър го попита: „Анания, защо Сатана изпълни сърцето ти да излъжеш Светия Дух и да скриеш цената на нивата? 4 Докато беше непродадена, не беше ли твоя, и като я продаде, не разполагаш ли и с парите си? Защо сложи на сърцето си това нещо? Ти излъга не хора, а Бога.“ 5 Като чу тези думи, Анания падна и издъхна. И голям страх обзе всички, които чуха това. 6 А младежите станаха, покриха го и като го изнесоха, го погребаха.
7 След като минаха около три часа, влезе и жена му, без да знае какво се е случило. 8 И Петър я попита: „Кажи ми за толкова ли продадохте нивата?“ Тя отговори: „Да, за толкова.“ 9 (E)Но Петър ѝ рече: „Защо сте се наговорили да изкусите Духа Господен? Ето при вратата са онези, които погребаха мъжа ти; и тебе ще изнесат.“ 10 Тя веднага падна пред нозете му и издъхна. Като влязоха младежите, намериха я мъртва, изнесоха я и я погребаха до мъжа ѝ. 11 И голям страх обзе цялата църква и всички, които слушаха това.
Предсказание за разрушаването на Йерусалим
20 (A)А когато видите Йерусалим обсаден от войски, тогава знайте, че е наближило запустението му. 21 Тогава онези, които са в Юдея, да бягат в планините; а които са в околностите, да не влизат в него. 22 (B)Защото това са дните на наказанието, за да се изпълни всичко от Писанието. 23 Но горко на бременните и на кърмачките през онези дни; защото голяма неволя ще бъде на земята и Божий гняв върху този народ. 24 (C)И ще паднат под острието на меча, и в плен ще бъдат отведени сред всички народи. А Йерусалим ще бъде тъпкан от езичници, докато дойде краят на определените за езичниците времена.
Идването на Сина човешки
25 (D)И ще има знамения по слънцето, месечината и звездите, а по земята тревога сред народите, смутени от шума на вълните в морето. 26 Хората ще примират от страх в очакване на онова, което ще връхлети върху вселената, защото и небесните сили ще се разклатят. 27 (E)И тогава ще видят Сина човешки да идва на облаци със сила и с голяма слава. 28 А когато това започне да се сбъдва, изправете се тогава и повдигнете главите си, защото се приближава избавлението ви.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.