Book of Common Prayer
Възхвала на Бога, Който спазва завета Си
105 (A)(B)(C)Прославяйте Господа; призовавайте Неговото име;
разгласявайте делата Му между народите;
2 (D)възпейте Го и пейте Му;
разказвайте за всичките Му чудеса.
3 Хвалете се с Неговото свято име;
нека да се весели сърцето на онези, които търсят Господа.
4 (E)Търсете Господа и Неговата сила,
винаги търсете Неговата близост.
5 Спомняйте си чудните дела, които е извършил,
чудесата Му и присъдите от устата Му,
6 (F)вие, които сте потомство на Авраам, Негов служител,
и синове на Яков, Негов избраник.
7 Той е Господ, Бог наш:
Неговите присъди се простират върху цялата земя.
8 (G)Той вечно помни завета Си,
обещанието, което е дал на хиляди поколения,
9 (H)това, което е завещал на Авраам,
и клетвата Си към Исаак,
10 и утвърди това като закон за Яков
и вечен завет за Израил
11 (I)с думите: „На тебе ще дам ханаанската земя
като дял от вашето наследство.“
12 Когато те бяха още малко на брой, твърде малко,
и бяха пришълци в нея,
13 и преминаваха от народ в народ,
от едно царство в друго,
14 (J)тогава Той на никого не позволяваше да ги потиска
и изобличаваше царе заради тях:
15 „Не се докосвайте до Моите помазаници,
не правете зло на Моите пророци.“
16 (K)Изпрати глад на тяхната земя;
пречупи всяко хлебно стъбло.
17 (L)Изпрати преди тях човек: Йосиф
беше продаден като роб.
18 (M)Стегнаха краката му в окови;
вратът му бе окован в желязо,
19 (N)докато се изпълни казаното от Него
и словото на Господа го потвърди.
20 Царят изпрати пратеници
и владетелят на народите го развърза и го освободи.
21 (O)Постави го за господар над дома си
и за управител над всички свои владения,
22 за да поучава велможите му според волята си
и да учи старейшините му на мъдрост.
23 (P)Тогава Израил потегли към Египет
и Яков се пресели в земята на Хам.
24 (Q)И Бог размножи твърде много Своя народ
и го направи по-силен от притеснителите му.
25 Възбуди в сърцето на египтяните омраза против народа Си
и лукавство – против Своите служители.
26 (R)Изпрати Своя служител Мойсей
и Аарон, когото избра.
27 Те показаха сред тях Негови знамения
и чудеса в земята на Хам.
28 (S)Той изпрати тъмнина и разпростря мрак,
и те не се възпротивиха на словото Му.
29 (T)Превърна водата им в кръв
и умъртви рибата им.
30 (U)Жаби загъмжаха в земята им,
дори в спалнята на техните царе.
31 (V)Той заповяда и се разнесоха разни насекоми
и мушици по всеки кът на тяхната земя.
32 (W)Изпрати върху тях град вместо дъжд,
светкавици и гръмотевици върху земята им
33 и унищожи лозята и смокиновите им дървета,
изпотроши всички дървета в техните предели.
34 (X)Заповяда и връхлетяха безброй скакалци
и гъсеници;
35 те изпоядоха всичката трева по земята им,
унищожиха плодовете на нивите им.
36 (Y)И порази всичко първородно по земята им,
първите рожби на тяхната сила.
37 И изведе израилтяните заедно със среброто и златото им
и нямаше болен сред дванадесетте им племена.
38 (Z)Египет се зарадва поради тяхното излизане,
понеже го беше страх от израилтяните.
39 (AA)Той разпростря върху тях облак за сянка
и изпрати огън, за да им свети през нощта.
40 (AB)Искаха и Той им изпрати пъдпъдъци
и ги насищаше с небесен хляб.
41 (AC)Разцепи скала и потекоха води,
потекоха като река в пустинята.
42 Защото Той си спомни Своето свято обещание
към Своя служител Авраам
43 и изведе Своя народ с ликуване,
Своите избраници – с веселие,
44 (AD)(AE)и им даде земите на езичниците,
и те получиха плодовете от техния труд,
45 за да спазват разпоредбите Му
и да изпълняват законите Му. Алилуя!
Подготовка за царско служение. Израил иска цар
8 А когато Самуил остаря, постави своите синове за съдии над Израил. 2 Името на първородния му син беше Йоил, а името на втория му син – Авия; те бяха съдии във Вирсавия. 3 Но синовете му не вървяха по неговите пътища, а търсеха своята изгода: вземаха подкупи и опорочаваха правосъдието.
4 Тогава всички израилски старейшини се събраха, дойдоха при Самуил в Рама 5 (A)и му заявиха: „Ето ти остаря, а синовете ти не вървят по твоите пътища. Затова постави ни цар, който да ни управлява, както е при другите народи.“ 6 Това нещо беше лошо в очите на Самуил – когато те настояваха: „Дай ни цар, който да ни управлява.“ Затова Самуил отправи молитва към Господа. 7 (B)И Господ рече на Самуил: „Послушай народния глас за всичко, което ти казват; защото те не отхвърлиха тебе, а отхвърлиха Мене, за да не царувам повече над тях. 8 (C)Както те постъпват от времето, когато ги изведох от Египет, и до днес, като Ме изоставиха и служеха на други богове, така постъпват и с тебе. 9 Затова послушай гласа им. Но ги предупреди и им съобщи какви права има царят, който ще господарува над тях.“
10 Самуил извести на народа, който искаше от него цар, всички тези думи на Господа. 11 Той каза също: „Ето какви ще бъдат правата на царя, който ще царува над вас: той ще взема синовете ви и ще ги поставя на своите колесници като свои конници. Те ще препускат пред колесницата му. 12 Едни ще постави да му бъдат хилядници и петдесетници, други да му обработват нивите, да жънат житото му и да му правят бойно оръжие и всичко необходимо за колесниците му. 13 Ще взима дъщерите ви да варят миро, да готвят ястие и да пекат хляб. 14 (D)Ще взима най-добрите от вашите ниви, лозя и маслинови градини и ще ги раздаде на слугите си. 15 Ще взима десятъка от посевите ви и от лозята ви и ще го дава на евнусите си и на слугите си. 16 Ще взима слугите ви и слугините ви, най-добрите ви младежи и ослите ви и ще ги използва за своя работа. 17 Ще взима десятък от дребния ви добитък, а и самите вие ще му бъдете слуги. 18 Тогава ще завикате за помощ заради царя, когото сте си избрали, но Господ няма да ви чуе.“
19 (E)Обаче народът не пожела да послуша Самуил и потвърди: „Не, нека има цар над нас 20 и ние ще бъдем като всички народи. Нашият цар ще ни съди, ще бъде наш предводител и ще води нашите войни.“ 21 След като Самуил изслуша всички тези думи на народа, той ги предаде на Господа. 22 А Господ каза на Самуил: „Послушай желанието им и им постави цар.“ Затова Самуил каза на израилтяните: „Разотидете се – всеки в града си.“
15 И всички, които седяха в синедриона, се вгледаха в него и видяха, че лицето му сияе като лице на ангел.
Защитна реч на Стефан
7 Тогава първосвещеникът попита: „Това тъй ли е?“ 2 (A)(B)А той отговори: „Братя и бащи, чуйте! Бог на славата се бе явил на баща ни Авраам, когато той беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, 3 и му каза: ‘Напусни твоята земя и рода си и иди в земята, която ще ти покажа.’ 4 Тогава той напусна Халдейската земя и се засели в Харан, а оттам, след бащината му смърт, Бог го пресели в тази земя, където сега вие живеете. 5 (C)И не му даде в нея наследство ни една стъпка, но обеща да я даде за владение на него и на потомството му след него, макар той още да нямаше дете. 6 (D)А Бог каза това: ‘Потомците ти ще бъдат пришълци в чужда земя и ще бъдат поробени и угнетени четиристотин години. 7 (E)Но Аз ще съдя онзи народ, под чието робство ще бъдат; и след това те ще излязат и ще Ми служат на това място.’ 8 (F)И Бог му даде завет за обрязване. От Авраам се роди Исаак и той го обряза на осмия ден. От Исаак се роди Яков, а от Яков пък – дванадесетте патриарси. 9 (G)Патриарсите завидяха на Йосиф и го продадоха в Египет. Но Бог беше с него, 10 (H)избави го от всичките му неволи и му дари благоволение и мъдрост пред фараона, египетския цар. И той го постави за управител на Египет и на целия си дом. 11 (I)Тогава настана глад и голяма неволя по цялата египетска и ханаанска земя и нашите прадеди не намираха храна. 12 (J)Като чу, че в Египет имало жито, Яков изпрати прадедите ни за първи път. 13 (K)А на втория път Йосиф се откри на братята си и Йосифовият род стана известен на фараона. 14 (L)(M)Тогава Йосиф изпрати да повикат баща му Яков и целия му род – седемдесет и пет души. 15 (N)Яков дойде в Египет и се помина там – той и прадедите ни. 16 (O)И ги пренесоха в Сихем и ги положиха в гроб, който Авраам бе купил със сребро от синовете на Емор Сихемски.
Спор за първенство сред учениците
24 (A)(B)А помежду им възникна спор кой от тях да бъде смятан за по-голям. 25 Иисус им рече: „Царете на езичниците са техни господари, а онези, които владеят, се наричат благодетели. 26 (C)Но при вас да не е така: нека по-големият между вас да бъде като по-малкия, а който началства, да бъде като онзи, който слугува. 27 Защото кой е по-голям: който седи на трапезата или който слугува? Не е ли онзи, който седи? А ето Аз съм сред вас, за да ви служа.
28 Но вие сте тези, които устояхте с Мене в Моите изпитания. 29 И както Моят Отец Ми завеща царство, така и Аз завещавам на вас – 30 (D)да ядете и пиете на трапезата Ми в Моето царство. И ще седнете на престоли, за да съдите дванадесетте колена на Израил.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.