Book of Common Prayer
Блажен е милостивият
41 (A)За първия певец. Давидов псалом.
Блажен онзи, който се грижи за немощния;
в зъл ден ще го избави Господ.
2 (B)Господ ще го пази и ще продължи живота му;
блажен ще бъде той на земята;
и Ти няма да го предадеш на волята на неприятелите му.
3 Господ ще го подкрепя на болното легло;
в болестта му Ти ще преобърнеш цялото му легло.
4 (C)Аз казах: Господи, смили се над мен;
изцели душата ми, защото съгреших пред Тебе.
5 Неприятелите ми говорят зло за мене, като казват:
Кога ще умре той и ще загине името му?
6 (D)И ако дойде един от тях да ме види, говори престорено,
събира в сърцето си всичкото зло, което забелязва,
и като излезе навън, го разказва.
7 За мене шепнат заедно всички, които ме мразят,
против мен измислят зло, като казват:
8 Някаква лоша болест го е сполетяла
и като е легнал, няма вече да стане.
9 (E)Да! Самият ми близък приятел, на когото имах доверие,
който ядеше хляба ми, вдигна своята пета против мене.
10 Но Ти, Господи, смили се над мен;
изправи ме и ще им отвърна.
11 От това зная, че Твоето благоволение е към мене,
понеже неприятелят ми не тържествува над мен.
12 (F)А мене Ти ме поддържаш в непорочността ми
и ме утвърждаваш пред лицето Си до века.
13 (G)Благословен да е Господ, Израилевият Бог,
от века и до века. Амин и амин.
Божието осъждение и милост
52 (A)За първия певец, Давидова поука, когато беше дошъл едомецът Доик при Саул и му беше казал: Давид дойде в Ахимелеховата къща[a].
Защо се хвалиш със злобата, силни човече?
Милостта Божия пребъдва до века.
2 (B)Езикът ти, като действа коварно,
подобно на остър бръснач, измисля нечестие.
3 (C)Обичаш злото повече от доброто
и да лъжеш – повече, отколкото да говориш правда. (Села.)
4 Обичаш всички гибелни думи и измамливия език.
5 (D)Затова и тебе Бог ще съкруши съвсем,
ще те изтръгне и ще те премести от шатъра ти
и ще те изкорени от земята на живите. (Села.)
6 (E)А праведните, като видят това, ще се убоят
и ще му се присмеят и кажат:
7 (F)Ето човек, който не направи Бога своя крепост,
а уповаваше на многото си богатство
и се закрепваше в нечестието си.
8 (G)А аз съм като маслина, която зеленее в Божия дом;
уповавам на Божията милост от века и до века.
9 (H)Винаги ще Те славословя, защото Ти си сторил това;
и пред Твоите светии ще призовавам името Ти,
защото е благо.
Молитва за победа в Божието име
44 (A)За първия певец. Поучение за Кореевите синове.
Боже, с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали
какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.
2 (B)Ти си изгонил с ръката Си народи, а тях си насадил;
съкрушил си племена, а тях си разпространил.
3 (C)Защото не завладяха земята със своя меч,
нито тяхната мишца ги спаси,
а Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице,
защото Твоето благоволение беше към тях.
4 (D)Ти си Цар мой, Боже;
заповядай да стават победи за Яков.
5 (E)Чрез Тебе ще повалим неприятелите си;
чрез Твоето име ще стъпчем онези, които се повдигат против нас.
6 (F)Защото няма да уповавам на лъка си,
нито ще ме избави мечът ми.
7 (G)Защото Ти си ни избавил от противниците ни
и си посрамил онези, които ни мразят.
8 (H)С Бога ще се хвалим всеки ден
и името Ти ще славословим довека. (Села.)
9 (I)Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил
и не излизаш вече с нашите войски.
10 (J)Правиш ни да се върнем назад пред противника;
и мразещите ни ни обират за себе си.
11 (K)Предал си ни като овце за ядене
и си ни разпръснал между народите.
12 (L)Продал си Своя народ за нищо
и не си спечелил от цената им.
13 (M)Правиш ни за укор на съседите ни,
за присмех и поругание на онези, които са около нас.
14 (N)Правиш ни за поговорка между народите,
за кимване с глава между племената.
15 Всеки ден позорът ми е пред мен
и срамът на лицето ми ме покрива
16 (O)поради гласа на онзи, който укорява и хули,
поради неприятеля и отмъстителя.
17 (P)Всичко това дойде върху нас;
обаче ние не Те забравихме,
нито станахме неверни на Твоя завет.
18 (Q)Сърцето ни не се върна назад,
нито стъпките ни се отклониха от Твоя път,
19 (R)макар Ти да си ни съкрушил в пусто място[a]
и да си ни покрил с мрачна сянка.
20 (S)Ако сме забравили името на нашия Бог
или сме прострели ръцете си към чужд бог,
21 (T)то няма ли Бог да издири това?
Защото Той знае тайните на сърцето.
22 (U)Не! Ние сме убивани заради Тебе цял ден,
смятани сме като овце за клане.
23 (V)Събуди се, Господи, защо спиш?
Стани, не ни отхвърляй завинаги.
24 (W)Защо криеш лицето Си
и забравяш неволята ни и угнетението ни?
25 (X)Защото душата ни е снишена до пръстта;
коремът ни е прилепнал до земята.
26 Стани да ни помогнеш
и ни избави заради милосърдието Си.
Наказание и възвръщане на Израил в Обетованата земя
48 (A)Чуйте това, доме Яковов,
които сте се нарекли с Израилевото име,
които излязохте от Юдейския източник,
които се кълнете в името Господне
и си спомняте за Бога Израилев,
но не с истина, нито с правда
2 (B)(защото се наричат граждани на святия град
и се облягат на Израилевия Бог,
чието име е Йехова на Силите):
3 (C)От древността обявих предишните дела.
Да! Излязоха от устата Ми и Аз ги прогласих;
внезапно ги извърших и те се сбъднаха.
4 (D)Понеже познавах, че си упорит,
че вратът ти е желязна жила и челото ти – медно,
5 (E)затова от древността ти обявих тези неща,
преди да станат ти ги прогласих,
да не би да кажеш: Идолът ми ги извърши, да!
Изваяното ми и излятото ми ги заповяда.
6 Това ти си чул; виж всичко това;
и вие, няма ли вие да го прогласите?
Отсега ти изявявам нови неща,
дори скрити, които ти не си знаел.
7 Те сега станаха, а не отдавна,
и преди този ден дори не си слушал за тях,
да не би да кажеш: Ето, аз знаех това.
8 (F)Нито си слушал, нито даже си знаел,
нито дори ушите ти са били отворени от древността;
защото знаех, че ти постъпваше много коварно
и още от утробата си бил наречен престъпник.
9 (G)Заради Своето име ще отложа изливането на гнева Си
и заради славата Си ще се въздържа от тебе, да не те изтребя.
10 (H)Ето, очистих те, но не като сребро;
изпитах те в пещта на скръбта.
11 (I)Заради Себе Си ще сторя това;
защото как да се оскверни името Ми?
Да! Не искам да дам славата Си на друг.
Благовестието е само едно
1 (A)Павел, апостол не от човеци, нито чрез човек, а чрез Исус Христос и Бог Отец, Който Го е възкресил от мъртвите,
2 (B)и всички братя, които са с мене, към галатийските църкви:
3 (C)Благодат и мир да бъде на вас от Бог Отец и от нашия Господ Исус Христос,
4 (D)Който отдаде Себе Си за нашите грехове, за да ни избави от злото на сегашния свят, по волята на нашия Бог и Отец,
5 на Когото да бъде славата до вечни векове. Амин.
6 (E)Чудя се как вие оставяте Онзи, Който ви призова чрез Христовата благодат, и така скоро преминавате към друго благовестие,
7 (F)което не е друго благовестие, но е дело на неколцината, които ви смущават и искат да изопачат Христовото благовестие.
8 (G)Но ако и самите ние или ангел от небето ви проповядва друго благовестие, освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет.
9 (H)Както по-горе казахме, сега пак казвам: Ако някой ви проповядва друго благовестие, освен онова, което приехте, нека бъде проклет.
Призоваването на Павел за апостол
10 (I)У хора ли търся сега благоволение или у Бога? Или на хора искам да угаждам? Ако бях още угаждал на хора, нямаше да бъда Христов слуга.
11 (J)Защото ви известявам, братя, че проповядваното от мене благовестие не е човешко;
12 (K)понеже аз нито от човек съм го приел, нито съм го научил от човек, но чрез откровение от Исус Христос.
13 (L)Защото сте чули за моя предишен живот в духа на юдейството, как прекомерно гоних Божията църква и я разорявах.
14 (M)И напредвах в юдейството повече от мнозина мои връстници между съотечествениците ми, като бях много по-ревностен към преданията от бащите ми.
15 (N)А когато Бог, Който още от утробата на майка ми беше ме отделил и призовал чрез Своята благодат,
16 (O)благоволи да ми открие Сина Си, за да Го проповядвам между езичниците, аз не се допитах още в същия час до плът и кръв,
17 (P)нито отидох в Йерусалим при онези, които бяха апостоли преди мен, а заминах за Арабия и пак се върнах в Дамаск.
Излекуването на жената с кръвотечение и възкресяването на дъщерята на Яир
21 (A)Когато Исус пак премина с лодката на отсрещната страна, при Него се събра голямо множество; и Той беше край езерото.
22 (B)И дойде един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го видя, падна пред нозете Му
23 и много Му се молеше, като казваше: Малката ми дъщеря е на умиране; моля Ти се да дойдеш и да положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее.
24 И Той отиде с него; и едно голямо множество вървеше след Него и хората Го притискаха.
25 (C)И една жена, която беше имала кръвотечение дванадесет години
26 и беше страдала много от мнозина лекари, и беше похарчила за лечение целия си имот, без да види някаква полза, а, напротив, беше ѝ станало по-зле,
27 като чу отзивите за Исус, промъкна се сред навалицата отзад и се допря до дрехата Му.
28 Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.
29 И веднага кръвотечението ѝ престана и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта.
30 (D)И веднага Исус, като усети в Себе Си, че от Него излезе сила, обърна се към множеството и попита: Кой се допря до дрехите Ми?
31 Учениците Му отговориха: Ти виждаш, че народът Те притиска, а казваш: Кой се допря до Мене?
32 Но Той се оглеждаше, за да види тази, която беше направила това.
33 А жената, уплашена и разтреперана, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него и Му каза цялата истина.
34 (E)А Той ѝ каза: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир и бъди здрава от болестта си.
35 (F)Докато Той още говореше, дойдоха от къщата на началника на синагогата и казаха: Дъщеря ти умря; защо още затрудняваш Учителя?
36 А Исус, като дочу това, което си говореха, каза на началника на синагогата: Не бой се, само вярвай.
37 И не позволи на никого да Го придружи освен на Петър, Яков и Якововия брат Йоан.
38 И като дойдоха до къщата на началника на синагогата, Той видя вълнение и мнозина, които плачеха и нареждаха на висок глас.
39 (G)След като Исус влезе, им каза: Защо така се вълнувате и плачете? Детето не е умряло, а спи.
40 (H)А те Му се присмиваха. Но Той, като изкара навън всички, взе бащата и майката на детето и онези, които бяха с Него, и влезе там, където беше детето.
41 И като хвана детето за ръка, му каза: Талита куми; което значи: Момиче, на тебе казвам, стани[a]!
42 И момичето веднага стана и започна да ходи, защото беше на дванадесет години. В същия миг те се смаяха твърде много.
43 (I)Исус строго им заръча никой да не научи за това; и заповяда да ѝ дадат да яде.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.