Book of Common Prayer
Псалом Давидов. В спомен (за съботата).
1-2 (A)Господи, в яростта Си не ме изобличавай и в гнева Си не ме наказвай,
3 (B)защото Твоите стрели се забиха в мене, и Твоята ръка тежи върху ми.
4 Няма здраво място в плътта ми от Твоя гняв; няма мира в моите кости от греховете ми;
5 (C)защото беззаконията ми превишиха главата ми, като тежко бреме ме притиснаха,
6 смърдят и гноясват моите рани поради безумието ми.
7 (D)Аз се прегърбих и съвсем се наведох, цял ден ходя натъжен;
8 защото чреслата ми са цели възпалени, и няма здраво място в плътта ми.
9 Изнемощях и извънмерно съм съкрушен; викам от мъките на сърцето си.
10 Господи, пред Тебе са всичките ми желания, и моята въздишка не е скрита от Тебе.
11 Сърцето ми трепери; моите сили ме напуснаха, и светлината на очите ми, – и нея няма у мене.
12 (E)Моите приятели и моите искрени отстъпиха от раните ми, и ближните ми стоят надалеч.
13 А които търсят душата ми, турят мрежи, и които ми желаят зло, говорят за моето загиване и всеки ден козни кроят;
14 (F)аз пък като глух не чувам и съм като ням, който не отваря устата си;
15 и станах като човек, който не чува и няма в устата си отговор,
16 защото на Тебе, Господи, се уповавам; Ти ще чуеш, Господи, Боже мой.
17 И аз рекох: да не възтържествуват над мене (моите врагове); когато се колебае ногата ми, те се големеят над мене.
18 Близко съм да падна, и скръбта ми е винаги пред мене.
19 (G)Беззаконието си съзнавам, съкрушавам се заради греха си.
20 А моите врагове живеят и крепнат, и ония, които ме ненавиждат без вина, се умножават;
21 (H)и които ми връщат зло за добро, враждуват против мене, задето следвам доброто.
22 Не ме оставяй, Господи, Боже мой, не се отдалечавай от мене;
23 побързай ми на помощ, Господи, Спасителю мой!
5 (A)Аз съм Господ, и няма друг; няма бог освен Мене; Аз те препасах, ако и да Ме не познаваше,
6 за да узнаят от изгрев-слънце и от запад, че няма друг освен Мене; Аз съм Господ, и няма друг.
7 (B)Аз създавам светлината и творя тъмнината, правя мир и причинявам бедствие. Аз, Господ, върша всичко това.
8 (C)Росете, небеса, отгоре, и облаците да изливат правда; да се разтвори земята и да принася спасение, и да произрастя заедно правда. Аз, Господ, творя това.
9 (D)Горко ономува, който се препира със Създателя си. Чиреп от земните чирепи! Ще каже ли глината грънчарю: „какво правиш?“ и твоето дело ще каже ли за тебе: „той няма ръце“?
10 Горко ономува, който казва на баща си: защо си ме на света произвел? А на майка си: защо си ме родила?
11 Тъй казва Господ, Светият на Израиля и негов Създател: ще Ме питате ли за бъдещето на синовете Ми и ще искате ли да Ми се месите в делото на ръцете Ми?
12 (E)Аз създадох земята и сътворих на нея човека; Аз – Моите ръце простряха небесата, и на цялото им воинство Аз дадох закон.
13 (F)Аз го въздигнах в правда и ще уравня всичките му пътища. Той ще съгради Моя град и ще отпусне пленниците Ми не за откуп, нито за дарове, казва Господ Саваот.
14 (G)Тъй казва Господ: печалбите на египтяни и търговията на етиопци, и савейци, люде снажни, към тебе ще преминат и твои ще бъдат; ще те последват, във вериги ще дойдат, ще паднат пред тебе ничком и ще те молят, думайки: само ти имаш Бог, и няма друг бог.
15 Наистина, Ти си Бог съкровен, Бог Израилев, Спасител.
16 (H)Те всички ще бъдат посрамени и постидени; заедно с тях ще отидат със срам и всички, които правят идоли.
17 (I)А Израил ще бъде спасен с вечно спасение от Господа; вие не ще бъдете посрамени и постидени во веки веков.
15 (A)И тъй, гледайте, колко внимателно трябва да постъпвате: не като неразумни, а като мъдри,
16 като скъпите времето, защото дните са лукави.
17 (B)Затова недейте бива неразсъдливи, а разпознавайте, що е воля Божия.
18 (C)И не се опивайте с вино, от което произлиза разпътство; но се изпълняйте с Дух,
19 (D)като се назидавате сами с псалми и славославия и с песни духовни, пеейки и възпявайки в сърцата си Господа,
20 (E)като благодарите винаги за всичко на Бога и Отца, в името на Господа нашего Иисуса Христа,
21 като се покорявате един другиму в страх Божий.
22 (F)Вие, жените, покорявайте се на мъжете си, като на Господа,
23 (G)защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата, и Той е спасител на тялото.
24 Но както църквата се покорява на Христа, така и жените да се покоряват на мъжете си във всичко.
25 (H)Вие, мъжете, обичайте жените си, както и Христос обикна църквата и предаде Себе Си за нея,
26 (I)за да я освети, като я очисти с водната баня чрез словото;
27 (J)за да я представи на Себе Си славна църква, която няма петно, или порок, или нещо подобно, но да бъде света и непорочна.
28 Тъй са длъжни мъжете да обичат жените си, както обичат телата си: който обича жена си, себе си обича.
29 Защото никой никога не е намразил плътта си, а я храни и съгрява, както и Господ – църквата,
30 понеже ние сме членове на тялото Му – от плътта Му и от костите Му.
31 (K)„Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и ще бъдат двамата една плът“.
32 Тази тайна е велика; но аз говоря за Христа и за църквата.
33 Тъй и всеки един от вас така да обича жена си, както обича себе си, а жената да се бои от мъжа си.
21 (A)И рече им: затова ли се донася светило, за да се тури под крина или под одър? Не затова ли, за да се тури на светилник?
22 (B)Понеже няма нищо тайно, което да не стане явно; и нищо не е станало, за да бъде скрито, но за да излезе наяве.
23 Ако някой има уши да слуша, нека слуша!
24 (C)И казваше им: обърнете внимание на това, което слушате: с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери и ще се прибави вам, които слушате.
25 (D)Защото, който има, нему ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, що има.
26 И казваше: царството Божие прилича, както кога човек хвърли семе в земята,
27 и спи, и става нощя и дене; а как пониква и расте семето, той не знае.
28 Защото земята сама по себе си ражда първом злак, после клас, след туй пълно зърно в класа;
29 а кога узрее плодът, незабавно изпраща сърп, защото е настанала жетва.
30 (E)И казваше: на какво да оприличим царството Божие, или с каква притча да го изобразим?
31 То е като синапово зърно, което, кога се посее в земята, е най-малко от всички семена земни;
32 а кога се посее, пониква и става поголямо от всички злакове, и пуска големи клони, тъй че под сянката му могат да се подсланят птиците небесни.
33 (F)И с много такива притчи им проповядваше словото, според както можеха да слушат.
34 И без притчи не им говореше, а на учениците Си разясняваше насаме всичко.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.