Book of Common Prayer
Блажен е милостивият
41 (A)За първия певец. Давидов псалом.
Блажен онзи, който се грижи за немощния;
в зъл ден ще го избави Господ.
2 (B)Господ ще го пази и ще продължи живота му;
блажен ще бъде той на земята;
и Ти няма да го предадеш на волята на неприятелите му.
3 Господ ще го подкрепя на болното легло;
в болестта му Ти ще преобърнеш цялото му легло.
4 (C)Аз казах: Господи, смили се над мен;
изцели душата ми, защото съгреших пред Тебе.
5 Неприятелите ми говорят зло за мене, като казват:
Кога ще умре той и ще загине името му?
6 (D)И ако дойде един от тях да ме види, говори престорено,
събира в сърцето си всичкото зло, което забелязва,
и като излезе навън, го разказва.
7 За мене шепнат заедно всички, които ме мразят,
против мен измислят зло, като казват:
8 Някаква лоша болест го е сполетяла
и като е легнал, няма вече да стане.
9 (E)Да! Самият ми близък приятел, на когото имах доверие,
който ядеше хляба ми, вдигна своята пета против мене.
10 Но Ти, Господи, смили се над мен;
изправи ме и ще им отвърна.
11 От това зная, че Твоето благоволение е към мене,
понеже неприятелят ми не тържествува над мен.
12 (F)А мене Ти ме поддържаш в непорочността ми
и ме утвърждаваш пред лицето Си до века.
13 (G)Благословен да е Господ, Израилевият Бог,
от века и до века. Амин и амин.
Божието осъждение и милост
52 (A)За първия певец, Давидова поука, когато беше дошъл едомецът Доик при Саул и му беше казал: Давид дойде в Ахимелеховата къща[a].
Защо се хвалиш със злобата, силни човече?
Милостта Божия пребъдва до века.
2 (B)Езикът ти, като действа коварно,
подобно на остър бръснач, измисля нечестие.
3 (C)Обичаш злото повече от доброто
и да лъжеш – повече, отколкото да говориш правда. (Села.)
4 Обичаш всички гибелни думи и измамливия език.
5 (D)Затова и тебе Бог ще съкруши съвсем,
ще те изтръгне и ще те премести от шатъра ти
и ще те изкорени от земята на живите. (Села.)
6 (E)А праведните, като видят това, ще се убоят
и ще му се присмеят и кажат:
7 (F)Ето човек, който не направи Бога своя крепост,
а уповаваше на многото си богатство
и се закрепваше в нечестието си.
8 (G)А аз съм като маслина, която зеленее в Божия дом;
уповавам на Божията милост от века и до века.
9 (H)Винаги ще Те славословя, защото Ти си сторил това;
и пред Твоите светии ще призовавам името Ти,
защото е благо.
Молитва за победа в Божието име
44 (A)За първия певец. Поучение за Кореевите синове.
Боже, с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали
какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.
2 (B)Ти си изгонил с ръката Си народи, а тях си насадил;
съкрушил си племена, а тях си разпространил.
3 (C)Защото не завладяха земята със своя меч,
нито тяхната мишца ги спаси,
а Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице,
защото Твоето благоволение беше към тях.
4 (D)Ти си Цар мой, Боже;
заповядай да стават победи за Яков.
5 (E)Чрез Тебе ще повалим неприятелите си;
чрез Твоето име ще стъпчем онези, които се повдигат против нас.
6 (F)Защото няма да уповавам на лъка си,
нито ще ме избави мечът ми.
7 (G)Защото Ти си ни избавил от противниците ни
и си посрамил онези, които ни мразят.
8 (H)С Бога ще се хвалим всеки ден
и името Ти ще славословим довека. (Села.)
9 (I)Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил
и не излизаш вече с нашите войски.
10 (J)Правиш ни да се върнем назад пред противника;
и мразещите ни ни обират за себе си.
11 (K)Предал си ни като овце за ядене
и си ни разпръснал между народите.
12 (L)Продал си Своя народ за нищо
и не си спечелил от цената им.
13 (M)Правиш ни за укор на съседите ни,
за присмех и поругание на онези, които са около нас.
14 (N)Правиш ни за поговорка между народите,
за кимване с глава между племената.
15 Всеки ден позорът ми е пред мен
и срамът на лицето ми ме покрива
16 (O)поради гласа на онзи, който укорява и хули,
поради неприятеля и отмъстителя.
17 (P)Всичко това дойде върху нас;
обаче ние не Те забравихме,
нито станахме неверни на Твоя завет.
18 (Q)Сърцето ни не се върна назад,
нито стъпките ни се отклониха от Твоя път,
19 (R)макар Ти да си ни съкрушил в пусто място[a]
и да си ни покрил с мрачна сянка.
20 (S)Ако сме забравили името на нашия Бог
или сме прострели ръцете си към чужд бог,
21 (T)то няма ли Бог да издири това?
Защото Той знае тайните на сърцето.
22 (U)Не! Ние сме убивани заради Тебе цял ден,
смятани сме като овце за клане.
23 (V)Събуди се, Господи, защо спиш?
Стани, не ни отхвърляй завинаги.
24 (W)Защо криеш лицето Си
и забравяш неволята ни и угнетението ни?
25 (X)Защото душата ни е снишена до пръстта;
коремът ни е прилепнал до земята.
26 Стани да ни помогнеш
и ни избави заради милосърдието Си.
Аврам спасява Лот
14 (A)В дните на Сенаарския цар Амарфал, Еласарския цар Ариох, Еламския цар Ходологомор и Гоимския цар Тидал
2 (B)тези царе обявиха война против Содомския цар Вера, Гоморския цар Верса, Адманския цар Сенав, Цевоимския цар Симовор и царя на Вала (която е Сигор).
3 (C)Всички те се събраха в Сидимската долина (където е сега Соленото море).
4 (D)Дванадесет години се бяха подчинявали на Ходологомор, а в тринадесетата въстанаха.
5 (E)В четиринадесетата година дойдоха Ходологомор и царете, които бяха с него, и поразиха рафаимите в Астарот-карнаим, зузимите в Хам, емимите в Сави-кириатаим
6 (F)и хорейците в поляната им Сиир, до Ел-фаран, който е при пустинята.
7 (G)А като се върнаха, дойдоха в Ен-мишнат (който е Кадис) и поразиха цялата страна на амаликитяните, както и аморейците, които живееха в Асасон-тамар.
8 Тогава Содомският цар, Гоморският цар, Адманският цар, Цевоимският цар и царят на Вала (която е Сигор) излязоха и се опълчиха против тях на бой в Сидимската долина:
9 против Еламския цар Ходологомор, Гоимския цар Тидал, Сенаарския цар Амарфал и Еласарския цар Ариох. Имаше четирима царе против петимата.
10 (H)А Сидимската долина беше пълна със смолни кладенци; и Содомският цар и Гоморският цар, като бягаха, паднаха в тях, а останалите избягаха на бърдото.
11 (I)И победителите задигнаха цялото имущество на Содом и Гомор и цялата им храна и си отидоха.
12 (J)Взеха и Аврамовия племенник Лот, който живееше в Содом, заедно с имуществото му и си отидоха.
13 (K)А един от избавилите се дойде и извести това на евреина Аврам; той живееше при дъбовете на аморееца Мамврий, брат на Есхол и брат на Анер, които бяха Аврамови съюзници.
14 (L)А като чу Аврам, че брат му бил пленен, изведе своите триста и осемнадесет обучени мъже, родени в неговия дом, и гонѝ неприятелите до Дан.
15 (M)И през нощта той и слугите му, като се разделиха против тях, поразиха ги и ги гониха до Хова, която е отляво на Дамаск.
16 (N)И възвърна цялото имущество, върна и брат си Лот с имуществото му, както и жените и народа.
Мелхиседек и Аврам
17 (O)И като се върна Аврам от поражението на Ходологомор и на царете, които бяха с него, Содомският цар излезе да го посрещне в Савинската долина (която е Царевата долина).
18 (P)Така и Салимският цар Мелхиседек, който беше свещеник на Всевишния Бог[a], изнесе хляб и вино
19 (Q)и го благослови, като каза: Благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог, Създател на небето и на земята;
20 (R)благословен и Всевишният Бог, Който предаде неприятелите ти в твоята ръка. И Аврам му даде десятък от всичко.
21 А Содомският цар каза на Аврам: Дай ми хората, а имота задръж за себе си.
22 (S)Но Аврам отговори на Содомския цар: Аз вдигнах ръката си пред Господа, Всевишния Бог, Създател на небето и на земята,
23 (T)и се заклех, че няма да взема нищо от твоето, нито конец, нито ремък за обувки, да не би да кажеш: Аз обогатих Аврам.
24 (U)Приемам само онова, което изядоха момците; и дела на мъжете, които дойдоха с мен: Анер, Есхол и Мамврий – те нека вземат дела си.
Исус Христос е небесният Първосвещеник
8 (A)А главното от това, което казваме, е че имаме такъв Първосвещеник, Който седна отдясно на престола на Величието в небесата,
2 (B)служител на светилището и на истинската скиния, която Господ е поставил, а не човек.
3 (C)Защото всеки първосвещеник се поставя да принася и дарове, и жертви; затова е нужно и Този Първосвещеник да има нещо да принася.
4 А ако беше на земята, Той дори нямаше да бъде свещеник, защото има такива, които принасят даровете според закона
5 (D)(които служат на онова, което е само образ и сянка на небесните неща, както бе заповядано на Моисей, когато щеше да направи скинията; защото: „Внимавай, му каза Бог, да направиш всичко по образеца, който ти бе показан на планината“),
6 (E)А сега Исус получи по-висше служение от тяхното, тъй като и заветът, на който е Посредник, е по-добър, защото е основан на по-добри обещания.
7 (F)Защото ако онзи първи завет е бил без недостатък, Бог не би търсил място за втори.
8 (G)А, напротив, когато порицава израилтяните, казва:
„Ето, идат дни, казва Господ,
когато ще сключа с Израилевия дом и с Юдовия дом нов завет;
9 не такъв завет, какъвто сключих с бащите им
в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа от Египетската земя;
защото те не устояха в завета Ми
и Аз ги оставих, казва Господ.
10 (H)Защото ето завета, който ще сключа с Израилевия дом:
След онези дни, казва Господ,
ще положа законите Си в ума им
и ще ги напиша в сърцата им;
Аз ще бъда техен Бог
и те ще бъдат Мой народ.
11 (I)И няма вече да учат всеки съгражданина си
и всеки брат си, като му казват: Познай Господа!
Защото всички ще Ме познават,
от малък до голям между тях.
12 (J)Защото ще покажа милост към неправдите им
и греховете им (и беззаконията им) няма да помня вече.“
13 (K)А като каза „нов завет“, Той обявява първия за остарял. А онова, което овехтява и остарява, е близо до изчезване.
Исус Христос изцелява сина на царски чиновник
43 (A)След два дни Той си тръгна оттам и отиде в Галилея.
44 (B)Защото сам Исус заяви, че пророк не е почитан в родината си.
45 (C)И така, когато дойде в Галилея, галилеяните Го приеха, след като бяха видели всичко, което извърши в Йерусалим на празника; защото и те бяха отишли на празника.
46 (D)И така, Исус пак дойде в Кана Галилейска, където беше превърнал водата във вино. И имаше един царски чиновник, чийто син беше болен в Капернаум.
47 Той, като чу, че Исус е дошъл от Юдея в Галилея, отиде при Него и Го помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране.
48 (E)Тогава Исус му каза: Ако не видите знамения и чудеса, никак няма да повярвате.
49 Царският чиновник Му каза: Господине, слез, докато не е умряло детенцето ми.
50 Исус му каза: Иди си; синът ти е жив. Човекът повярва на думите, които му каза Исус, и си отиде.
51 И когато той вече слизаше към дома си, слугите му го посрещнаха и казаха, че синът му е жив.
52 А той ги попита за часа, когато му стана по-леко. Те му казаха: В седмия час треската го остави.
53 И така бащата разбра, че това е станало в същия час, когато Исус му каза: Синът ти е жив. И повярва той и целият му дом.
54 Това второ знамение извърши Исус, когато отново дойде от Юдея в Галилея.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.