Book of Common Prayer
Молитва на скърбящия праведник
31 (A)За първия певец. Давидов псалом.
На Тебе, Господи, уповавам; да не се посрамя до века;
избави ме според правдата Си.
2 (B)Приклони към мен ухото Си; побързай да ме избавиш;
бъди ми силна канара, укрепено здание, за да ме спасиш.
3 (C)Защото Ти си моя канара и крепост;
затова, заради името Си, ръководи ме и ме направлявай.
4 Измъкни ме от мрежата, която скришно поставиха за мене,
защото Ти си моя крепост.
5 (D)В Твоята ръка предавам духа си;
Ти си ме изкупил, Господи, Боже на истината.
6 (E)Мразя онези, които почитат суетните идоли;
а аз уповавам на Господа.
7 (F)Ще се радвам и ще се веселя в Твоята милост,
защото Ти си видял неволята ми,
познал си утесненията на душата ми
8 (G)и не си ме затворил в ръката на неприятеля;
поставил си краката ми на широко.
9 (H)Смили се над мене, Господи, защото съм в утеснение,
чезне от скръб окото ми, душата ми и цялото ми същество ми.
10 (I)Защото се изнури в тъга животът ми и годините ми във въздишки;
поради престъплението ми отслабна силата ми
и костите ми изнемощяха.
11 (J)На всичките си противници станах за укор,
а най-вече на ближните си,
и за плашило на познайниците си;
онези, които ме гледаха навън, бягаха от мене.
12 (K)Като някой умрял бях забравен от сърцето на всички;
станах като счупен съд;
13 (L)защото съм чул клеветите на мнозина;
отвсякъде страх,
като се наговаряха против мен
и намислиха да отнемат живота ми.
14 Но аз на Теб уповавах, Господи;
казах: Ти си Бог мой.
15 В Твоите ръце са времената ми;
избави ме от ръката на неприятелите ми
и от тези, които ме гонят.
16 (M)Направи да светне лицето Ти над слугата Ти;
спаси ме в милосърдието Си.
17 (N)Господи, да не се посрамя,
защото съм Те призовал;
нека се посрамят нечестивите,
нека млъкнат в преизподнята.
18 (O)Нека онемеят лъжливите устни,
които говорят против праведния нахално, горделиво и презрително.
19 (P)Колко е голяма Твоята благост,
която си запазил за онези, които се боят от Теб,
и която си показал[a] пред човешките синове
към онези, които уповават на Тебе!
20 (Q)Ще ги скриеш в скривалището на присъствието Си
от човешките замисли;
ще ги скриеш под покров
от препирането на езици.
21 (R)Благословен да е Господ,
защото си показал чудесното Си милосърдие към мене
в укрепен град.
22 (S)А в тревогата си аз бях казал:
Отлъчен съм от очите Ти.
Обаче Ти послуша гласа на молбите ми,
когато извиках към Тебе.
23 (T)Възлюбете Господа, всички Негови светии;
Господ пази верните,
а въздава изобилно на онези, които се държат горделиво.
24 (U)Дерзайте, и нека се укрепи сърцето ви,
всички, които се надявате на Господа.
Молитва за помощ
35 (A)Давидов псалом.
Бори се, Господи, с онези, които се борят с мене;
воювай против онези, които воюват против мене.
2 (B)Вземи оръжие и щит
и стани да ми помагаш.
3 Изтръгни и копие и затвори пътя на преследвачите ми;
кажи на душата ми: Аз съм Избавител твой.
4 (C)Нека се посрамят и се опозорят
онези, които искат да погубят душата ми;
нека се върнат назад и се смутят
онези, които ми мислят зло.
5 (D)Нека бъдат като плява пред вятъра
и ангелът Господен да ги гони.
6 (E)Нека бъде пътят им тъмен и хлъзгав
и ангел Господен да ги гони.
7 (F)Защото без причина скриха за мене мрежата си в трап;
без причина изкопаха яма за душата ми.
8 (G)Да дойде върху всеки един от тях неочаквана погибел;
и мрежата му, която е скрил, нека улови самия него.
Той нека падне в същата погибел.
9 (H)А моята душа ще се весели в Господа,
ще се радва в избавлението Му;
10 (I)всичките ми кости ще кажат:
Господи, кой е подобен на Тебе,
Който избавяш сиромаха от по-силния от него?
Да! Сиромаха и немощния от грабителя му?
11 (J)Несправедливи свидетели въстават
и ме питат за неща, за които аз не зная нищо.
12 (K)Въздават ми зло за добро,
за да бъде в оскъдност душата ми.
13 (L)А аз, когато те боледуваха,
се обличах във вретище,
смирявах с пост душата си
и молитвата ми се връщаше в пазвата ми и се повтаряше.
14 Отнасях се като с приятел, като с мой брат,
ходех наведен и нажален, както кога жалее някой майка си.
15 (M)Но когато се препънах в пътя си, те се зарадваха и се събраха.
Побойници се събраха против мене – хора, които аз не познавах;
нараняваха ме, без да престават.
16 (N)Като нечестивите смешници в пиршества
скърцаха към мене със зъби.
17 (O)Господи, докога ще гледаш?
Избави душата ми от злодействата им,
живота ми[a] – от тези лъвове.
18 (P)Аз ще Те славословя в голямо събрание,
ще Те хваля между многоброен народ.
19 (Q)Да не тържествуват над мен
онези, които несправедливо враждуват против мене,
нито да намигват с очи
онези, които ме мразят без причина.
20 Защото не говорят за мир,
а измислят лъжливи думи против тихите на земята.
21 (R)Да! Те отвориха широко срещу мене устата си;
казваха: Охохо! Очите ни видяха!
22 (S)Ти си видял, Господи, да не премълчиш;
Господи, да не се отдалечиш от мене,
23 (T)стани и се събуди за съда ми;
за делото ми, Боже мой и Господи мой.
24 (U)Съди ме, Господи, Боже мой, според правдата Си
и да не тържествуват над мене.
25 (V)Да не кажат в сърцето си: Ето, желанието ни се изпълни.
Нито да кажат: Погълнахме го.
26 (W)Да се посрамят и се опозорят заедно всички
онези, които се радват на злощастието ми;
да се облекат със срам и с позор
онези, които се големеят против мене.
27 (X)Да възклицават и да се зарадват
онези, които благоприятстват за правото ми дело,
и нека винаги казват: Да се възвеличи Господ,
Който желае благоденствие на слугата Си.
28 (Y)И езикът ми ще разказва Твоята правда
и Твоята хвала всеки ден.
27 Ето родословието и на Тара: Тара роди Аврам, Нахор и Аран; а Аран роди Лот.
28 И Аран умря преди баща си Тара в Ур Халдейски, в родната си земя.
29 (A)Аврам и Нахор си взеха жени; името на Аврамовата жена беше Сарая, а името на Нахоровата жена Мелха, дъщеря на Аран, който, освен че беше баща на Мелха, беше баща и на Есха.
30 (B)А Сарая беше бездетна, нямаше дете.
31 (C)И Тара взе сина си Аврам и внука си Лот, Арановия син, и снаха си Сарая, жената на сина си Аврам, и излязоха заедно от Ур Халдейски, за да отидат в Ханаанската земя; и дойдоха в Харан, където се и заселиха.
32 И дните на Тара станаха двеста и пет години; и Тара умря в Харан.
ИСТОРИЯТА НА АВРАМ
Божият призив към Аврам
12 (D)Тогава Господ каза на Аврам: Излез от отечеството си, от рода си и от бащиния си дом и иди в земята, която ще ти покажа.
2 (E)Ще те направя голям народ; ще те благословя и ще прославя името ти, и ще бъдеш за благословение.
3 (F)Ще благословя онези, които те благославят, а ще прокълна всеки, който те кълне; и в тебе ще се благославят всички земни племена.
4 И така, Аврам тръгна, според както му каза Господ, и Лот тръгна с него. А Аврам беше на седемдесет и пет години, когато излезе от Харан.
5 (G)Аврам взе жена си Сарая, племенника си Лот, целия имот, който бяха спечелили, и хората, които бяха придобили в Харан, и излязоха, за да отидат в Ханаанската земя.
6 (H)И Аврам пропътува земята до местността Сихем, до дъба Море. В това време ханаанците живееха в тази земя.
7 (I)Тогава Господ се яви на Аврам и каза: На твоето потомство ще дам тази земя. И там Аврам издигна жертвеник на Господа, Който му се яви.
8 (J)Оттам се премести към хълма, който е на изток от Ветил, където разпъна шатрата си; Ветил оставаше на запад, а Гай – на изток; и там издигна жертвеник на Господа и призова Господнето име.
Свещенството на Мелхиседек
7 (A)Защото този Мелхиседек, салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, който срещна Авраам, когато се връщаше от поражението на царете, и го благослови,
2 на когото Авраам отдели и десятък от цялата плячка – той, който е първо, по значението на името си, цар на правда, а после и салимски цар, т.е. цар на мир,
3 без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава завинаги свещеник.
4 (B)А помислете колко велик беше този човек, на когото патриарх Авраам даде и десятък от най-добрата плячка.
5 (C)Защото, докато онези от Левиевите потомци, които приемат свещенството, имат заповед по закона да вземат десятък от народа, т. е. от братята си, макар и да са произлезли от чреслата на Авраам,
6 (D)той обаче, който не е произлязъл от техния род, взе десятък от Авраам и благослови този, на когото бяха дадени обещанията.
7 А безспорно по-долният бива благославян от по-горния.
8 (E)И в единия случай смъртните човеци вземат десятък, а в другия – този, за когото се свидетелства, че живее.
9 И, така да се каже – сам Левий, който взема десятък, даде десятък чрез Авраам;
10 защото беше още в чреслата на баща си, когато Мелхиседек срещна Авраам.
11 (F)И така, ако би имало съвършенство чрез левитското свещенство (защото под него народът получи закона), каква нужда е имало вече да се издигне друг свещеник, според Мелхиседековия чин, и да не се смята според Аароновия чин?
12 Защото ако се промени свещенството, по необходимост става промяна и на закона.
13 Понеже Този, за Когото се казва това, принадлежи на друго племе, от което никой не е служил на олтара.
14 (G)Защото е известно, че нашият Господ произлезе от Юдовото племе, а относно това племе Моисей не каза нищо за свещеници.
Свещеник като Мелхиседек
15 Това става още по-ясно, когато по подобие на Мелхиседек се издига друг Свещеник,
16 Който се установи не по закон, изразен в плътска заповед, а по силата на един безкраен живот;
17 (H)защото за Него свидетелства:
„Ти си свещеник довека
според чина Мелхиседеков“;
16 Исус ѝ каза: Иди, повикай мъжа си и ела тук.
17 Жената Му отговори: Нямам мъж. Исус ѝ каза: Право каза, че нямаш мъж;
18 защото петима мъже си имала, и този, когото сега имаш, не ти е мъж. Това, което казваш, е вярно.
19 (A)Жената Му каза: Господине, виждам, че Ти си пророк.
20 (B)Нашите бащи на този хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Йерусалим е мястото, където трябва да се покланяме.
21 (C)Исус ѝ каза: Жено, вярвай Ми, че идва час, когато нито на този хълм, нито в Йерусалим ще се покланяте на Отца.
22 (D)Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите.
23 (E)Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.
24 (F)Бог е Дух; и онези, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.
25 (G)Жената Му каза: Зная, че ще дойде Месия, Който се нарича Христос; Той, когато дойде, ще ни изяви всичко.
26 (H)Исус ѝ каза: Аз, Който говоря с тебе, съм Месията.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.