Book of Common Prayer
Мъдър живот сред поквара
37 (A)Давидов псалом.
На еврейски език, азбучен псалом.
Алеф
Не се раздразвай поради злотворците,
нито завиждай на онези, които вършат беззаконие.
2 (B)Защото като трева скоро ще се окосят
и като зелена трева ще повехнат.
Бет
3 Уповавай на Господа и върши добро;
така ще населиш земята и ще се храниш с увереност.
4 (C)Весели се също така в Господа
и Той ще ти даде измоленото от сърцето ти.
Гимел
5 (D)Предай на Господа пътя си;
и уповавай на Него и Той ще извърши очакването ти;
6 (E)и ще направи да се яви правдата ти като светлината
и съдът ти като пладне.
Далет
7 (F)Облегни се на Господа и чакай Него;
не се раздразвай поради този човек, който успява в пътя си,
като извършва подлости.
Хе
8 (G)Прекрати негодуванието и остави гнева;
не се раздразвай, понеже това води само към злотворство.
9 (H)Защото злотворците ще бъдат изтребени;
а онези, които чакат Господа, те ще наследят земята.
Вав
10 (I)Защото още малко – и нечестивия няма да го има вече.
Да! Внимателно ще изследваш мястото му и няма да се намери.
11 (J)А кротките ще наследят земята
и ще се наслаждават на изобилен мир.
Зайн
12 (K)Нечестивият прави заговор против праведния
и скърца към него със зъби.
13 (L)Господ ще му се присмее,
понеже вижда, че иде денят му.
Хет
14 Нечестивите извадиха меч и опънаха лъка си,
за да повалят сиромаха и немощния,
за да заколят онези, които са с праведно поведение.
15 (M)Мечът им ще се забие в тяхното сърце
и лъковете им ще се строшат.
Тет
16 (N)Малкият имот на праведния е по-желателен
от богатството на мнозина нечестиви;
17 (O)защото мишците на нечестивите ще се строшат,
а Господ подкрепя праведните.
Йод
18 (P)Господ знае дните на непорочните;
и тяхното наследство ще бъде довека.
19 (Q)Те няма да се посрамят в лоши времена,
в дни на глад ще бъдат сити,
Каф
20 (R)а нечестивите ще загинат
и враговете Господни ще бъдат като отбраните агнета[a],
ще чезнат, като дим ще изчезнат.
Ламед
21 (S)Нечестивият взема назаем и не отплаща;
а праведният постъпва благо и дава.
22 (T)Защото благословените от Господа ще наследят земята;
а проклетите от Него ще бъдат изтребени.
Мем
23 (U)Стъпките на човека се оправят от Господа;
и Неговото благоволение е в пътя Му.
24 (V)Ако падне, няма да се повали,
защото Господ подпира ръката му.
Самех
25 (W)Млад бях, ето, остарях,
но не съм видял праведния изоставен,
нито потомството му да проси хляб.
26 (X)Всеки ден постъпва благо и дава назаем;
и потомството му е в благословение.
Айн
27 (Y)Отклонявай се от зло и върши добро,
и ще имаш вечно жилище.
28 (Z)Защото Господ обича правосъдие
и не изоставя светиите Си;
навеки те ще бъдат опазени;
а потомството на нечестивите ще бъде изтребено.
29 (AA)Праведните ще наследят земята
и ще живеят на нея довека.
Пе
30 (AB)Устата на праведния приказва за мъдрост
и езикът му говори правосъдие.
31 (AC)Законът на неговия Бог е в сърцето му;
стъпките му няма да се подхлъзнат.
Цади
32 (AD)Грешният наблюдава праведния
и търси да го убие.
33 (AE)Господ няма да го остави в ръцете му,
нито ще го осъди, когато бъде съден.
Коф
34 (AF)Чакай Господа и пази Неговия път,
и Той ще те издигне, за да наследиш земята;
когато бъдат изтребени нечестивите, ти ще видиш това.
Реш
35 (AG)Виждал съм нечестивия страшен
и разпрострян като зелено дърво на своята си почва;
36 (AH)но когато преминах, ето, нямаше го;
търсих го и не го намерих.
Шин
37 (AI)Забележи непорочния и гледай праведния;
защото миролюбивият човек ще има потомство,
38 (AJ)а престъпниците всички заедно ще бъдат изтребени;
останалите от нечестивите ще бъдат унищожени.
Тав
Вавилонската кула
11 А по цялата земя се употребяваше един език и общ говор.
2 След като хората тръгнаха на изток, намериха поле в Сенаарската земя, където се и заселиха.
3 И си казаха един на друг: Елате, да направим тухли и да ги изпечем в огъня. Тухли употребяваха вместо камъни, а смола употребяваха вместо кал.
4 (A)И казаха: Елате, да си съградим град, даже кула, чийто връх да стига до небето; и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя.
5 (B)А Господ слезе да види града и кулата, които градяха хората.
6 (C)И Господ каза: Щом като те са един народ, говорещ общ език, и са почнали да правят това; и няма да има нищо невъзможно за тях, каквото и да било нещо, което биха намислили да направят.
7 (D)Нека слезем и там да разбъркаме езика им, така че едни други да не разбират езика си.
8 (E)Така Господ ги разпръсна оттам по лицето на цялата земя; а те престанаха да градят града.
9 (F)Затова той бе наречен Вавилон[a], защото там Господ разбърка езика на цялата земя; и оттам Господ ги разпръсна по лицето на цялата земя.
Божието обещание е надеждно
13 (A)Защото когато Бог даваше обещание на Авраам, понеже нямаше никого по-голям, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, като каза:
14 (B)„Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа.“
15 (C)И така, Авраам, като прояви търпение докрай, получи обещаното.
16 (D)Защото както човеците се кълнат в някого, по-голям от тях, и клетвата, дадена в потвърждение на думата, слага край на всеки спор между тях,
17 (E)така и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва,
18 (F)така че чрез две неизменими неща, в които не е възможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибегнали да се държим за поставената пред нас надежда;
19 (G)която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е вътре зад завесата;
20 (H)където Исус като предтеча влезе за нас и стана Първосвещеник довека според Мелхиседековия чин.
Исус Христос и самарянката
4 (A)А когато Господ узна какво са дочули фарисеите за Него, именно, че Исус придобивал и кръщавал повече ученици от Йоан,
2 не че сам Исус кръщаваше, а учениците Му,
3 напусна Юдея и пак отиде към Галилея.
4 И трябваше да мине през Самария.
5 (B)И така, дойде в един самарийски град, наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Йосиф.
6 Там беше Якововият кладенец[a]. Уморен от пътуване, Исус седеше на кладенеца. Беше около шестия час.
7 Дойде една самарянка да си извади вода. Исус ѝ каза: Дай Ми да пия.
8 Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна.
9 (C)Тогава самарянката Му каза: Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка? Защото юдеите не общуват със самаряните.
10 (D)Исус ѝ отговори: Ако беше знаела Божия дар и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива[b] вода!
11 Жената Му каза: Господине, нямаш с какво да загребеш вода, а и кладенецът е дълбок; тогава откъде имаш живата вода?
12 Нима си по-велик от баща ни Яков, който ни е дал кладенеца и сам той е пил от него, и синовете му, и добитъкът му?
13 Исус ѝ отговори: Всеки, който пие от тази вода, пак ще ожаднее;
14 (E)а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее довека; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот.
15 (F)Жената Му каза: Господине, дай ми тази вода, за да не ожаднявам, нито да извървявам толкова път дотук, за да изваждам.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.