Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

34 (По слав. 33). <Псалом> на Давида, когато се престори на луд пред Авимелеха {Анхус. 1 Цар. 21:12 - 22:1}, който го пусна, та си отиде. По еврейски азбучен псалом. Ще благославям Господа на всяко време Похвала към Него ще бъде винаги в устата ми.

² С Господа ще се хвали душата ми; Смирените ще чуят <това> и ще се зарадват.

³ Величайте Господа с мене, И заедно нека възвеличим името Му.

⁴ Потърсих Господа; и Той ме послуша, И от всичките ми страхове ме избави.

⁵ Погледнаха към Него; и светнаха <очите им>, И лицата им никога няма да се посрамят.

⁶ Тоя сиромах извика; и Господ го послуша, И от всичките му неволи го избави.

⁷ Ангелът на Господа се опълчва около ония, които Му се боят, И ги избавя.

⁸ Вкусете и вижте, че Господ е благ; Блажен оня човек, който уповава на Него.

¹⁹ Много са неволите на праведния; Но Господ го избавя от всички тях;

²⁰ Той пази всичките му кости; Ни една от тях не се строшава.

²¹ Злощастието ще затрие грешния; И ония, които мразят праведния, ще бъдат осъдени.

²² Господ изкупва душата на слугите Си; И от ония, които уповават на Него, ни един няма да бъде осъден.

¹² В онова време вавилонският цар Веродах-валадан {Или: Мородох-валадан.}, Валадановият син, прати писмо и подарък на Езекия, защото чу, че Езекия бил се разболял.

¹³ И Езекия ги изслуша, и показа им цялата къща със скъпоценните си вещи - среброто и златото, ароматите и скъпоценните масла, целия си оръжеен склад, и всичко каквото се намираше между съкровищата му; в къщата му и в цялото му владение не остана нищо, което Езекия не им показа.

¹⁴ Тогава дойде пророк Исаия при цар Езекия та му рече: Какво казаха тия човеци? и от где дойдоха при тебе? И Езекия рече: От далечна земя идат, от Вавилон.

¹⁵ Тогава каза: Що видяха в къщата ти? И Езекия отговори: Видяха всичко що има в къщата ми; няма нищо между съкровищата ми, което не им показах.

¹⁶ Тогава Исаия рече на Езекия: Слушай Господното слово:

¹⁷ Ето, идат дни, когато всичко що е в къщата ти, и каквото бащите ти са събрали до тоя ден, ще се пренесе у Вавилон; няма да остане нищо, казва Господ.

¹⁸ И ще отведат от синовете, които ще излязат от тебе, които ще родиш; и те ще станат скопци {Или: Камериери.} в палата на вавилонския цар.

¹⁹ Тогава Езекия рече на Исаия: Добро е Господното слово, което ти изрече. Прибави още: Не е ли тъй, щом в моите дни ще има мир и вярност?

7 Защото тоя Мелхиседек, салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, Който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови,

² комуто Авраам отдели и десетък от всичката <плячка -> тоя, който е първо, по значението <на името му>, цар на правда, а после и салимски цар, цар на мир,

³ - без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава за винаги свещеник.

⁴ А помислете, колко велик беше тоя човек, комуто патриарх Авраам даде и десетък от най-добрата плячка.

⁵ Защото, докато ония от Левиевите потомци, които приемат свещенството, имат заповед по закона да вземат десетък от людете, сиреч, от братята си, ако и тия да са произлезли от чреслата на Авраама,

⁶ той, обаче, който не е произлязъл от техния род, взе десетък от Авраама и благослови този, комуто бяха дадени обещанията.

⁷ А безспорно по-долният се благославя от по-горния.

⁸ И в единия случай смъртните човеци вземат десетък, а в другия - тоя, за когото се свидетелствува, че живее.

⁹ И, тъй да кажа, сам Левий, който взема десетък, даде десетък чрез Авраама;

¹⁰ защото беше още в чреслата на баща си, когато Мелхиседек срещна <Авраама>.