Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

104 (По слав. 103) Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен, -

² Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;

³ Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;

⁴ Който правиш ангелите Си <силни като> ветровете. И слугите Си <като> огнения пламък;

⁵ Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.

⁶ Покрил си я с морето {Еврейски: Бездната.} като с дреха; Водите застанаха над планините.

⁷ От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг.

⁸ Издигнаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.

⁹ Положил си предел <на водите>, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.

²⁴ Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с Твоите творения.

³⁵ Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуия.

39 Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?

² Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им? -

³ <Когато> се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.

⁴ Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат <вече> при тях.

⁵ Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на <тоя> плах бежанец,

⁶ За който съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?

⁷ Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на <този, който го> кара.

⁸ Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.

⁹ Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?

¹⁰ Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?

¹¹ Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?

¹² Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да <го> събере в гумното ти?

¹³ Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?

¹⁴ Защо тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,

¹⁵ А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.

¹⁶ Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа <за опасности:>

¹⁷ Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.

¹⁸ Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.

¹⁹ Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?

²⁰ Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.

²¹ Копае <с крак> в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.

²² Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,

²³ Тула по <страната му> трещи, <И> лъскавото копие, и сулицата.

²⁴ С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва <от радост>.

²⁵ Щом <свири> тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.

²⁶ Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, <И> простира крилата си към юг?

²⁷ При твоята ли заповед се възвишава орелът, И прави гнездото си по височините?

²⁸ Живее по канарите, и <там> се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите <места>.

²⁹ От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.

³⁰ И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е и той.

²⁴ Стана още и препирня помежду им, кой от тях се счита за по-голям.

²⁵ А Той им рече: Царете на народите господаруват над тях, и тия, които ги владеят се наричат благодетели.

²⁶ Но вие недейте така; а по-големият между вас нека стане като по-младият, и който началствува - като онзи, който слугува.

²⁷ Защото кой е по-голям, този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм всред вас, като онзи, който слугува.

²⁸ А вие сте ония, които устояхте с Мене в Моите изпитни.

²⁹ Затова, както Моят Отец завещава царство на Мене, а Аз завещавам на вас,

³⁰ да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство; и ще седнете на престола да съдите дванадесетте Израилеви племена.