Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

140 (По слав. 139). За първия певец. Давидов псалом. Избави ме, Господи, от нечестивия човек, Опази ме от насилник човек,

² Които измислюват зло в сърцето си, И всеки ден възбуждат боеве.

³ Изострюват езика си като на змия; Аспидова отрова има под устните им. (Села).

⁴ Опази ме, Господи, от ръцете на нечестивия, Защити ме от насилник човек, Които възнамериха да ме направят да падна.

⁵ Горделивите скриха клопка за мене. И с въжета разпростряха мрежи край пътя; Поставиха примки за мене. (Села).

⁶ Рекох Господу: Ти си мой Бог; Послушай, Господи, гласа на молбите ми.

⁷ Господи Боже, силний ми спасителю, Ти си покрил главата ми в ден на бой.

⁸ Господи, не удовлетворявай желанията на нечестивия; Не оставяй да успее злият му помисъл, Да не би да се надигат. (Села).

⁹ Нечестието на собствените им устни нека покрие главата На ония, които ме окръжават.

¹⁰ Разпалени въглища нека паднат върху тях; Нека бъдат хвърлени в огъня. В дълбоки води, за да не станат вече.

¹¹ Злоезичен човек няма да се утвърди на земята; Злото ще преследва насилника човек догдето <го> погуби.

¹² Зная, че Господ ще защити делото на угнетения И правото на немотните.

¹³ Наистина праведните ще славят името Ти; Правдивите ще обитават пред лицето Ти.

5 А на третия ден Естир се облече в царските си дрехи, и застана във вътрешния дом на царската къща, срещу царската къща; а царят седеше на царския си престол в царската къща, срещу входа на къщата.

² И като видя царят царица Естир, че стоеше в двора, тя придоби благоволението му; и царят простря към Естир златния скиптър, който държеше в ръката си; и Естир, се приближи та се допре до края на скиптъра.

³ Тогава царят й каза: Що искаш, царице Естир? и каква е молбата ти? Даже до половината от царството ще ти се даде.

⁴ И Естир рече: Ако е угодно на царя, нека дойде царят, с Амана, днес на угощението, което съм приготвила за него.

⁵ И царят рече: Карайте Амана да побърза, за да се направи каквото е казала Естир. Така царят и Аман дойдоха на угощението, което Естир бе приготвила.

⁶ И като пиеха вино, царят каза на Естир: Какво е прошението ти? и ще се удовлетвори; и каква е молбата ти? и ще бъде изпълнена даже до половината от царството.

⁷ Тогава Естир в отговор рече: Прошението и молбата ми е <това:>

⁸ Ако съм придобила благоволението на царя, и ако е угодно на царя да удовлетвори прошението ми и да изпълни молбата ми, нека дойде царят с Амана, на угощението, което ще приготвя за тях, и утре ще направя според както царят е казал.

⁹ В тоя ден Аман излезе радостен и с весело сърце; но когато видя Мардохея в царската порта, че не става, нито шава за него, Аман се изпълни с ярост против Мардохея.

¹⁰ Обаче Аман се въздържа и отиде у дома си; тогава прати да повикат приятелите му и жена му Зареса,

¹¹ и Аман им приказа за славата на богатството си, и за многото си деца, и как царят го бе повишил и как го бе въздигнал над първенците и царските слуги.

¹² Рече още Аман: Даже и царица Естир не покани другиго с царя на угощението, което направи, а само мене; още и утре съм поканен у нея с царя.

¹³ Обаче всичко това не ме задоволява докле гледам юдеина Мардохей да седи при царската порта.

¹⁴ Тогава жена му Зареса и всичките му приятели му казаха: Нека се приготви една бесилка петдесет лакътя висока, и утре кажи на царя да бъде обесен Мардохей на нея; тогава иди радостен с царя на угощението. И като се хареса това на Амана, заповяда да се приготви бесилката.

¹⁸ Дечица, последно време е; защото както сте чули, че иде Антихрист, и понеже сега има много антихристи, от това знаем, че е последно време.

¹⁹ От нас излязоха, но не бяха от нас; защото ако бяха били от нас, щяха да си останат с нас; но <излязоха>, за да стане явно, че те всички не са от нас.

²⁰ А вие сте помазани от Светия и знаете всичко.

²¹ Пиша ви, не защото не знаете истината, но защото я знаете и <разбирате>, че никаква лъжа не е от истината.

²² Кой е лъжец, освен оня, който отрича, че Исус е Христос? той е антихрист, който се отрича от Отца и от Сина.

²³ Никой, който се отрича от Сина, няма нито Отца; а който изповядва Сина, има и Отца.

²⁴ А колкото за вас, онова, което сте чули отначало, нека остане у вас. Ако остане у вас това, което сте чули отначало, то и вие ще пребъдете в Сина и в Отца.

²⁵ И обещанието, което Той ни даде е това - вечен живот.