Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
22 (По слав. 21). За първия певец по "Кошутата на зората". Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? <Защо стоиш> далеч и не ми помагаш, <Нито внимаваш> на думите на охкането {Еврейски: Рикаенето.} ми?
2 Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.
3 Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.
4 На Тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,
5 Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.
6 А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презиран от людете.
7 Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава <и казват:>
8 Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.
9 Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам <като бях> на майчините си гърди,
10 На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.
11 Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.
12 Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.
13 Отвориха срещу мене устата си, <Като> лъв, който граби и реве.
14 Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.
15 Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.
18 Тогава шуахецът Валдад в отговор рече:
2 До кога още ще ловите думи? <Първо> разбирайте, и после ще говорим.
3 Защо сме считани като скотове, И станахме никакви пред вас?
4 О ти, който разкъсваш душата си в гнева си, За тебе ли ще бъде напусната земята, И скалите ще се преместят от мястото си?
5 Наистина светлината на нечестивия ще угасне, И пламъкът на огъня му няма да свети.
6 Светлината ще бъде мрак в шатъра му, И светилникът при него ще изгасне,
7 Силното му стъпване ще се стесни. И собствените му намерения ще го повалят.
8 Защото със своите си нозе той се хвърля в мрежа, И ходи върху примки.
9 Клопка ще го улови за петата, Примка ще го хване.
10 Въжето му е скрито в земята, И примката на пътя му.
11 Ужаси ще го плашат отвред, И ще го гонят в петите.
12 Силата му ще чезне от глад, И бедствие ще бъде готово до хълбока му.
13 Първородният на смъртта ще пояде членовете на тялото му. Да! ще пояде членовете му.
14 Той ще бъде изкоренен от шатъра си, в който уповава, И ще бъде закаран при царя на ужасите.
15 В шатъра му ще се засели това, което не е негово; Сяра ще се разпръсне върху жилището му.
16 Отдолу корените му ще изсъхнат, И отгоре клоните му ще се отсекат.
17 Споменът му ще се изличи от земята, И името му не ще го има вече по улиците.
18 Ще бъде изпъден от светлото в тъмното, И ще бъде изгонен от света.
19 Не ще има ни син, ни внук между людете си, Нито остатък в жилищата си.
20 Идните поколения ще се смаят за деня му, Както и предишните се ужасиха.
21 Наистина такива са жилищата на нечестивия, И това е мястото на онзи, който не познава Бога.
4 И тъй, понеже ни остава обещание да влезем в Неговата почивка, нека се боим да не би да се открие, че някой от вас не е достигнал <до нея>.
2 Защото на нас се донесе едно благовестие, както и на тях; но словото, което те чуха, не ги ползува, понеже не се съедини чрез вяра в ония, които го чуха.
3 Затова ние, повярвалите, влизаме в тая почивка; както рече <Бог: - >"Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка"; ако и да са били свършени делата <Му> още при основаването на света.
4 Защото нейде си е говорил за самия <ден> така: "И почина си Бог на седмия ден от всичките Си дела";
5 а пък на това място: "Няма да влязат в Моята почивка".
6 И тъй, понеже остава да влязат някои в нея, а ония, на които от по-напред се благовести, не са влезли поради неверието {Или: Непокорството} си,
7 <затова> Той пак определя един ден, "днес", като казва толкоз време по-после чрез Давида, както вече рекохме: "Днес, ако чуете Неговия глас, Не закоравявайте сърцата си".
8 Защото, ако Исус< Навиев> беше им дал почивка, <Бог> не би говорил след това за друг ден.
9 Следователно, за Божиите люде остава една съботна почивка {Виж. ст. 4.}.
10 Защото оня, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си.
11 Затова нека се постараем да влезем в тая почивка, за да не падне някой в <това, да дава> същия пример на неверие.
© 1995-2005 by Bibliata.com