Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

45 (По слав. 44). За първия певец, по Криновете {Псал. 69 и 80, надписите.}: псалом за Кореевите синове. Поучение. Песен на любовта. От сърцето ми извира блага дума. Аз разказвам делата си на Царя; Езикът ми е перо на бързописец.

² Ти си по-красив от човешките чада; На устата Ти се изля благодат; Затова те благослови Бог до века.

⁶ Твоят престол, Боже, е до вечни векове; Скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота.

⁷ Възлюбил си правда и намразил си нечестие; Затова, Боже, твоят Бог те е помазал С миро на радост повече от твоите събратя.

⁸ На смирна и алой <и> касия <миришат> всичките ти дрехи; Из слоново-костни палати струнните инструменти те развеселиха.

⁹ Царски дъщери има между твоите почтени жени; Отдясно ти е поставена царицата в офирско злато

1 Соломоновата песен на песните.

² Нека ме целуне с целувките на устата си, Защото любовта ти е по-желателна от виното.

³ Твоите масла са благоуханни; Името ти е <ароматно като> излеяно масло; Затова те обичат девиците.

⁴ Привлечи ме; ние ще тичаме след тебе. Царят ме въведе във вътрешните си стаи; Ще се радваме и ще <се> {В изданието от 1940 г. "се" липсва.} веселим за тебе, Ще спомняме твоята любов повече от виното; С право те обичат!

⁵ Черна съм, но хубава, ерусалимски дъщери, Като кидарските шатри, като Соломоновите завеси.

⁶ Не ме гледайте, че съм почерняла, Понеже слънцето ме е припърлило. Синовете на майка ми, като се разгневиха на мене, Поставиха ме пазачка на лозята; Но своето лозе не опазих.

⁷ Кажи ми ти, кого люби душата ми, Где пасеш <стадото си>, где <го> успокояваш на пладне; Че защо да съм като една, която се скита Край стадата на твоите другари?

⁸ Ако ти не знаеш, хубавице между жените, Излез по дирите на стадата И паси яретата си при шатрите на овчарите.

⁹ Уподобих те, любезна моя, На конете от Фараоновите колесници.

¹⁰ Красиви са твоите бузи с плетенки, И шията ти с огърлици.

¹¹ Ще ти направим златни плетеници Със сребърни копчета.

¹² Докато царят <седи> на трапезата си, Нардът ми издава благоуханието си.

¹³ Възлюбеният ми е за мене <като> китка от смирна, Която лежи между гърдите ми.

¹⁴ Възлюбленият ми е за мене <като> кипрова китка В лозята на Енгади.

¹⁵ Ето, хубава си, любезна моя, ето, хубава си; Очите ти <са като> на гълъбите.

¹⁶ Ето, хубав си, любезни ми, да! приятен си; И постелката ни е зеленината.

¹⁷ Гредите на къщите ни са кедрови, Дъските ни са кипарисови.

1 Яков слуга на Бога и на Господа Исуса Христа, до дванадесетте пръснати племена, поздрав.

² Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни,

³ като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост.

⁴ А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.

⁵ Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде.

⁶ Но да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете.

⁷ Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,

⁸ понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища.