Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

51 (По слав. 50). За първия певец, псалом на Давида, когато пророк Натан дойде при него, след като беше влязъл той при Витсавия {2 Цар. 11:2-4. 12:1-9.}. Смили се за мене, Боже, според милосърдието Си; Според множеството на благите Си милости изличи беззаконията ми.

² Измий ме съвършено от беззаконието ми, И очисти ме от греха ми.

³ Защото престъплението си аз признавам, И грехът ми е винаги пред мене.

⁴ На Тебе, само на Тебе, съгреших, И пред Тебе сторих това зло; <Признавам това>, за да бъдеш оправдан, когато говориш, И <да излезеш> непорочен, когато съдиш.

⁵ Ето родих се в нечестие, И в грях ме зачна майка ми.

⁶ Ето, <понеже> желаеш искреност вътре <в човека, >Научи ме мъдрост в скришното <на сърцето ми>.

⁷ Поръси ме с исоп, и ще бъда чист; Измий ме, и ще стана по-бял от сняг.

⁸ Дай ми да чуя радост и веселие, За да се зарадват костите, които си строшил.

⁹ Отвърни лицето Си от греховете ми. И всичките ми беззакония изличи.

¹⁰ Сърце чисто сътвори в мене, Боже, И дух постоянен обновявай вътре в мене,

¹¹ Да не ме отхвърлиш от присъствието Си, Нито да отнемеш от мене Светия Си Дух.

¹² Повърни ми радостта на спасението Си: И освобождаващият Дух нека ме подкрепи.

23 След много време, когато Господ беше успокоил Израиля от всичките му околни неприятели, и Исус беше остарял и в напреднала възраст,

² Исус свика целия Израил, старейшините им, началниците им, съдиите им и надзирателите им, та им каза: Аз остарях и съм в напреднала възраст;

³ а вие видяхте всичко, що Господ вашият Бог извърши за вас на всички тия народи; защото Господ вашият Бог, Той е, Който е воювал за вас,

⁴ Ето, разделих между вас с жребие в наследство на племената ви <земята на> тия останали народи, и на всичките народи, които погубих, от Иордан до голямото море, към захождането на слънцето.

⁵ И Господ вашият Бог, Той ще ги изпъди от пред вас и ще ги изгони от пред очите ви; и вие ще завладеете земята им, според както Господ вашият Бог ви се е обещал.

⁶ Бъдете, прочее, много храбри, да пазите и да вършите всичко, що е написано в книгата на Моисеевия закон, без да се отклонявате от него ни надясно ни наляво,

⁷ за да се не смесвате с тия народи, които останаха помежду ви, нито да споменавате имената на боговете им, нито да се кълнете <в тях>, нито да им служите, нито да им се кланяте;

⁸ но към Господа вашия Бог да сте привързани, както сте били до днес.

⁹ Защото Господ е изгонил от пред вас големи и силни народи; и до днес никой не можа да устои пред вас.

¹⁰ Един от вас е гонил хиляда, защото Господ вашият Бог, Той е Който воюва за вас, според както ви се е обещал.

¹¹ За това, внимавайте добре да любите Господа вашия Бог.

¹² Иначе, ако се върнете някога назад та се привържете към остатъка на тия народи, към останалите между вас, и правите сватовство с тях, и се смесвате с тях и те с вас,

¹³ да знаете добре, че Господ вашият Бог не ще вече да изгони от пред очите ви тия народи; но те ще ви бъдат клопка и примка бичове по ребрата ви и тръни в очите ви, догдето изчезнете из тая добра земя, която Господ вашият Бог ви е дал.

¹⁴ И, ето, днес аз отивам по пътя на целия свят; и вие знаете с цялото си сърце и цялата си душа, че не пропадна ни едно от тия добри неща, които Господ вашият Бог говори за вас; всичките се сбъднаха за вас; ни едно от тях не пропадна.

¹⁵ Но, ще стане, че, както се сбъднаха за вас всичките добри неща, които Господ вашият Бог говори на вас, така Господ ще докара на вас всичките зли неща, догдето ви изтреби из тая добра земя, която Господ вашият Бог ви е дал,

¹⁶ когато престъпите завета на Господа вашия Бог, който Той ви заповяда, и отидете и служите на други богове та им се кланяте; тогава гневът на Господа ще пламне против вас, и вие скоро ще изчезнете из добрата земя, която Той ви е дал.

²⁷ Затова, който яде хляба или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за <грях против> тялото и кръвта на Господа.

²⁸ Но да изпитва човек себе си, и така да яде от хляба и да пие от чашата;

²⁹ защото, който яде и пие без да разпознае <Господното> тяло, той яде и пие осъждане на себе си.

³⁰ По тая причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста и са починали.

³¹ Но, ако разпознавахме сами себе си, не щяхме да бъдем съдени.

³² А когато биваме съдени от Господа, <с това> се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света.

³³ Затова, братя мои, когато се събирате да ядете, чакайте се един друг.

³⁴ Ако някой е гладен, нека яде у дома си, за да не бъде събирането ви за осъждане. А за останалите работи, ще ги наредя, когато дойда.