Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
101 (По слав. 100). Давидов псалом. Милост и правосъдие ще възпея; На Тебе, Господи, ще пея хваления.
2 Ще внимавам на пътя на непорочността. Кога ще дойдеш при мене? Ще ходя с незлобиво сърце всред дома си.
3 Няма да положа пред очите си нещо подло; Мразя работата на изневерниците; Тя няма да се прилепи до мене.
4 Развратено сърце ще бъде отхвърлено от мене; Нищо нечестиво не ще познавам.
5 Който клевети скришно съседа си, него ще погубя; Който има горделиво око и надигнато сърце, него не ще да търпя.
6 Очите ми <ще бъдат> над верните на земята, за да живеят с мене; Който ходи непорочен в пътя, той ще ми бъде служител.
7 Който постъпва коварно, няма да живее вътре в дома ми; Който говори лъжа, няма да се утвърди пред очите ми.
8 Всяка заран ще погубвам всичките нечестиви на земята, За да изтребя от града Господен всички, които вършат беззаконие.
16 Тогава дойдоха при царя две блудници та застанаха пред него.
17 И едната жена рече: О, господарю мой! аз и тая жена живеем в една къща; и аз родих <като живеех> с нея в къщата.
18 И на третия ден, откак родих аз, роди и тая жена; и ние бяхме <сами> заедно, нямаше външен човек с нас в къщата, само ние двете бяхме в къщата.
19 И през нощта умрял синът на тая жена, понеже го налегнала.
20 А тя, като станала посред нощ, взела сина ми от при мене, когато слугинята ти спеше, та го турила на своята пазуха, а своя мъртъв син турила на моята пазуха.
21 И в зори като станах, за да накърмя сина си, ето, той бе мъртъв; но на утринта, като го разгледах, ето, не бе моят син, когото бях родила.
22 А другата жена рече: Не, но живият е моят син, и мъртвият е твоят син. А тая рече: Не, но мъртвият е твоят син, а живият е моят син. Така говориха пред царя.
23 Тогава царят рече: Едната казва: Тоя живият е моят син, а мъртвият е твоят син; а другата казва: Не, но мъртвият е твоят син, а живият е моят син.
24 И царят рече: Донесете ми нож. И донесоха нож пред царя.
25 И царят рече: Разделете на две живото дете, и дайте половината на едната и половината на другата.
26 Тогава оная жена, чието беше живото дете, говори на царя (защото сърцето й я заболя за сина й), казвайки: О господарю мой! дай й живото дете, и недей го убива. А другата рече: Нито мое да е, нито твое; разделете го.
27 Тогава царят в отговор рече: Дайте на тая живото дете, и недейте го убива; тя е майка му.
28 И целият Израил чу за съда който царят отсъди; и бояха се от царя, защото видяха, че Божия мъдрост имаше в него, за да раздава правосъдие.
6 А през тия дни, когато се умножаваха учениците, възникна ропот от гръцките юдеи против еврейските, загдето във всекидневното раздаване <на потребностите> техните вдовици били пренебрегвани.
2 По това, дванадесетте свикаха всичките ученици и рекоха: Не е добре ние да оставим Божието слово и да прислужваме на трапези.
3 И тъй, братя, изберете измежду вас седем души с одобрен характер, изпълнени с Духа и с мъдрост, които да поставим на тая работа.
4 А ние ще постоянствуваме в молитвата и в служение на словото.
5 И това предложение се хареса на цялото множество; и избраха Стефана, мъж пълен с вяра и със Светия Дух, и Филипа, Прохора, Никанора, Тимона, Пармена и Николая, един прозелит от Антиохия.
6 Тях поставиха пред апостолите: и те, като се помолиха, положиха ръце на тях.
7 И Божието учение растеше, и числото на учениците в Ерусалим се умножаваше твърде много; и голямо множество от свещениците се подчиняваха на вярата.
© 1995-2005 by Bibliata.com