Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
111 (По слав. 110). По еврейски, азбучен псалом. Алилуя. Ще славя Господа от все сърце. В съвета на праведниците и всред събранието <им>.
2 Велики са делата Господни, Изследими от всички, които се наслаждават в тях.
3 Славно и великолепно е Неговото дело; И правдата Му остава до века.
4 Достопаметни направи чудесните Си дела; Благ и милостив е Господ.
5 Даде храна на ония, които Му се боят; Винаги ще помни завета Си.
6 Изяви на людете Си силата на делата Си Като им даде народите за наследство.
7 Делата на ръцете Му са вярност и правосъдие; Всичките Му заповеди са непоколебими;
8 Утвърдени са до вечни векове, Като са направени във вярност и правота.
9 Той изпрати изкупление на людете Си; Постави завета Си за винаги; Свето е, преподобно е Неговото име.
10 Началото на мъдростта е страх от Господа; Всички, които се управляват по Него, са благоразумни; Неговата хвала трае до века.
1 А когато цар Давид бе остарял, в напреднала възраст, при все, че го покриваха с дрехи, не се стоплюваше.
2 Затова, слугите му казаха: Нека потърсят за господаря ни царя млада девица за да престоява пред царя и да му пригажда, и да спи на пазвата му, за да се топли господарят ни царят.
3 И тъй, потърсиха по всичките Израилеви предели красива девица, и намериха сунамката Ависага, и доведоха я при царя.
4 Девицата бе много красива, и пригаждаше на царя и му слугуваше; но царят не я позна.
5 Тогава Адония, Агитиният син, надуто си каза: Аз ще царувам. И приготви си колесници и конници и петдесет мъже, които да тичат пред него.
6 А баща му никога не беше му досаждал с думите: Ти защо правиш това? А той беше и много хубав на глед; и роди се <на Давида> подир Авесалома.
7 Той се сговори с Иоава Саруиния син и със свещеника Авиатара, и те последваха Адония и му помагаха.
8 Но свещеник Садок, Ванаия Иодаевият син, пророк Натан, Семей и Реий и Давидовите силни мъже не бяха с Адония.
9 И Адония закла овци, говеда и угоени <телци> при скалата на Зоелет, която е при извора Рогих, и покани всичките си братя царските синове, и всичките Юдови мъже царските слуги.
10 Обаче пророка Натана, Ванаия и силните мъже и брата си Соломона не покани.
11 Тогава Натан говори на Соломоновата майка Витсавее, казвайки: Не си ли чула, че се е възцарил Адония Агитиният син, а господарят ни Давид не знае това?
12 Сега, прочее, ела, моля, да те съветвам, за да избавиш своя живот и живота на сина си Соломона.
13 Иди, влез при цар Давида и кажи му: Господарю мой царю, не закле ли се ти на слугинята си, казвайки: Синът ти Соломон непременно ще царува подир мене, и той ще седи на престола ми? Защо, прочее, се възцари Адония?
14 И ето, докато ти още говориш там с царя, ще дойда и аз подир тебе и ще потвърдя думите ти.
15 И така, Витсавее влезе при царя, в спалнята, като беше царят много стар, и сунамката Ависага му слугуваше.
16 И Витсавее се наведе та се поклони на царя. И царят рече: Какво желаеш?
17 А тя му каза: Господарю мой, ти се закле в Господа твоя Бог на слугинята си <и каза>: Твоят син Соломон непременно ще царува подир мене, и той ще седи на престола ми.
18 Но сега, ето, Адония се е възцарил; а ти, господарю мой царю, не знаеш това.
19 И той е заклал говеда, угоени <телци> и овци в изобилие, и е поканил всичките царски синове, и свещеника Авиатара, и военачалника Иоава; обаче, слугата ти Соломона не е поканил.
20 Но към тебе, господарю мой царю, към тебе са <обърнати> очите на целия Израил, за да им известиш кой ще седне на престола на господаря ми царя подир него.
21 Иначе, когато господарят ми царят заспи с бащите си, аз и синът ми Соломон ще се считаме за оскърбители.
22 А докато тя още говореше с царя, ето, дойде и пророк Натан.
23 И известявайки на царя, рекоха: Ето пророка Натан. И той, като влезе пред царя, поклони му се с лице до земята.
24 И Натан каза: Господарю мой царю, рекъл ли си ти, Адония ще царува подир мене, и той ще седи на престола ми?
25 Защото той слезе днес та закла говеда, угоени <телци>, и овци в изобилие, и покани всичките царски синове, и военачалниците, и свещеника Авиатара; и, ето, ядат и пият пред него, и думат: Да живее цар Адония!
26 А мене, мене слугата ти, и свещеника Садока, и Ванаия Иодаевия син, и слугата ти Соломона не покани.
27 От господаря ми царя ли стана това нещо, без да си обявил на слугите си, кой ще седне на престола на господаря ми царя подир него?
28 Тогава цар Давид в отговор рече: Повикайте ми Витсавее. И тя влезе при царя и застана пред него.
29 И царят се закле, казвайки: <В името на> живия Господ, Който е избавил душата ми от всяко бедствие,
30 непременно, както ти се заклех в Господа Израилевия Бог и рекох, че синът ти Соломон ще царува подир мене, и че той ще седи вместо мене на престола ми, непременно така ще направя днес.
8 А Стефан, пълен с благодат и сила, вършеше големи чудеса и знамения между людете.
9 Тогава някои от синагогата наречена <синагога> на либертинците, и от киринейците и александрийците, и <някои> от Киликия и Азия, подигнаха се и се препираха със Стефана.
10 Но не можаха да противостоят на мъдростта и Духа, с който той говореше.
11 Тогава подучиха човеците да казват: Чухме го да говори хулни думи против Моисея и <против> Бога.
12 И подбудиха людете със старейшините и книжниците, и като дойдоха върху него, уловиха го и го докараха в синедриона,
13 гдето поставиха лъжесвидетели, които казаха: Тоя човек непрестанно говори думи против това свето място и <против> закона;
14 защото го чухме да казва, че тоя Исус Назарянин ще разруши това място, и ще измени обредите, които Моисей ни е предал.
15 И всички, които седяха в синедриона, като се вгледаха в него, видяха лицето му, като че беше лице на ангел.
© 1995-2005 by Bibliata.com