Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

20 (По слав. 19). За първия певец. Давидов псалом. Господ да те послуша в скръбен ден; Името на Бога Яковов да те постави на високо!

² Да ти прати помощ от светилището, И да те подкрепи от Сион!

³ Да си спомни всичките твои приноси, И да приеме всеизгарянето ти! (Села).

⁴ Да ти даде според желанието на сърцето ти, И да изпълни всяко твое намерение!

⁵ В спасението Ти ще се зарадваме, И в името на нашия Бог ще издигнем знамена. Господ да изпълни всичките твои прошения!

⁶ Сега зная, че Господ избавя помазаника Си; Ще го послуша от своето Си небе Със спасителната сила на десницата Си.

⁷ Едни <споменават> колесници, а други коне; Но ние ще споменем името на Господа нашия Бог.

⁸ Те се спънаха и паднаха; А ние станахме и се изправихме.

⁹ Господи, пази! Нека ни послуша Царят, когато <Го> призовем.

¹⁵ А Господ беше открил на Самуила, един ден преди да дойде Саул, като беше казал:

¹⁶ Утре около тоя час ще изпратя до тебе човек от Вениаминовата земя; него да помажеш княз над людете Ми Израиля, и той ще избави людете Ми от ръката на филистимците; защото Аз погледнах благосклонно към людете Си, понеже викът им стигна до Мене.

¹⁷ И когато Самуил видя Саула, Господ му рече: Ето човекът, за когото ти говорих! Той ще началствува над людете Ми.

¹⁸ В същото време Саул се приближи до Самуила в портата и каза: Покажи ми, моля, где е къщата на гледача.

¹⁹ И Самуил в отговор рече на Саула: Аз съм гледачът; изкачвай се пред мене на високото място, за да ядете днес с мене; а утре ще те изпратя, и ще ти явя всичко, що имаш на сърцето си.

²⁰ А колкото за ослиците ти, които се изгубиха преди три дена, нямай грижа за тях, защото се намериха. И към кого е всичкото желание на Израиля? не е ли към тебе и към целия дом на баща ти?

²¹ А Саул в отговор рече: Не съм ли аз Вениаминец, от най-малкото от Израилевите племена? и не е ли семейството ми най-малко от всичките семейства на Вениаминовото племе? Защо, прочее, ми говориш по тоя начин?

²² А Самуил взе Саула и слугата му та ги въведе в гостната стая, и даде им първото място между поканените, които бяха около тридесет души.

²³ Тогава Самуил каза на готвача: Донеси дела, който ти дадох, за който ти рекох: Пази това при себе си.

²⁴ И така, готвачът дигна бедрото и онова, що беше върху него та го сложи пред Саула. И <Самуил> рече: Ето запазеното; тури го пред себе си та яж, защото за тоя час то е било запазено за тебе след като рекох, че ще поканя людете. И тъй Саул яде със Самуила в оня ден.

²⁵ И като слязоха от високото място в града, <Самуил> се разговори със Саула на къщния покрив.

²⁶ И станаха рано; и около зазоряване Самуил повика Саула на къщния покрив, казвайки: Стани да те изпратя. И Саул стана, та излязоха вън двамата, той и Самуил.

²⁷ А като слизаха към градския край, Самуил каза на Саула: Заповядай на слугата да замине пред нас, (и той замина); а ти постой малко, за да ти известя Божието слово.

⁵ Защото не на ангели подчини той бъдещия свят, за който говорим;

⁶ но някой е засвидетелствувал нейде, като е казал: "Що е човек, та да го помниш, Или човешки син, та да го посещаваш?

⁷ Ти си го направил <само> малко по-долен от ангелите, Със слава и чест си го увенчал, И поставил си го над делата на ръцете Си;

⁸ Всичко си подчинил под нозете му". И като му е подчинил всичко, не е оставил нищо неподчинено нему, обаче сега не виждаме още да му е всичко подчинено.

⁹ Но виждаме Исуса, Който е бил направен малко по-долен от ангелите, че е увенчан със слава и чест поради претърпяната смърт, за да вкуси смърт с Божията благодат, за всеки човек.