Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

138 (По слав. 137) Давидов <псалом>. Ще Те славя от все сърце, Ще Ти пея хваления пред боговете,

² Ще ти се поклоня към светия Твой храм, И ще славя Твоето име за милосърдието Ти и за верността Ти, Защото си възвеличил думата Си повече от цялото Си име.

³ В деня, когато извиках, Ти ме послуша; Ободрил си ме със сила в душата ми.

⁴ Ще Те прославят, Господи, всички земни царе, Когато чуят думите на Твоите уста;

⁵ Да! ще възпяват пътищата Господни, Че голяма е славата Господна.

⁶ Защото, ако и да е възвишен Господ, пак гледа на смирения; А високоумния познава от далеч.

⁷ Даже ако премина сред утеснение, Ти ще ме съживиш; Ще простреш ръката Си против гнева на неприятелите ми; И десницата Ти ще ме избави.

⁸ Господ ще извърши това, което <е потребно> за мене. Господи, понеже милостта Ти <трае> до века, Не оставяй делата на Своите ръце.

6 Господният ковчег стоя във Филистимската земя седем месеца;

² и тогава филистимците повикаха жреците и чародеите и казаха: Що да сторим с Господния ковчег? Кажете ни как да го изпратим на мястото му?

³ А те рекоха: Ако изпратите ковчега на Израилевия Бог, не го изпращайте празен, но непременно му отдайте принос за престъпление; тогава ще оздравеете, и ще узнаете защо ръката Му не се е оттеглила от вас.

⁴ И казаха: Какъв принос за престъпление трябва да му отдадем? А те рекоха: Пет златни хемороиди и пет златни мишки, <според> числото на филистимските началници; защото същата язва беше върху всички вас и върху началниците ви.

⁵ Затова, да направите подобия на хемороидите си, и подобия на мишките, които повреждат земята ви; и да отдадете слава на Израилевия Бог, та дано би олекчил ръката Си над вас, над боговете ви, и над земята ви.

⁶ Защо, прочее, закоравявате сърцата си, както египтяните и Фараон закоравиха сърцата си? След като извърши чудеса всред тях, те не пуснаха ли людете да си отидат, и те тръгнаха?

⁷ И тъй сега, вземете си една нова кола, та я пригответе, <вземете> и две дойни крави, на които хомот не е турян, и впрегнете кравите в колата, а телците им <вземете> отподир тях и върнете ги у дома.

⁸ Тогава вземете Господния ковчег та го турете на колата; и златните неща, които Му отдавате в принос за престъпление, турете в ковчежец от страната му; и изпратете го да иде.

⁹ И гледайте: ако тръгне по пътя към своята граница у Ветсемес, тогава Той ни е сторил това голямо зло; но ако не, тогава ние ще знаем, че не е Неговата ръка, която ни е поразила, но това ни е постигнало случайно.

¹⁰ И мъжете сториха така: взеха две дойни крави, та ги впрегнаха в колата, а телците им затвориха у дома.

¹¹ И положиха на колата Господния ковчег, и ковчежеца със златните мишки и подобията на хемороидите си.

¹² И кравите се отправиха по пътя направо за Витсемес; все по друма вървяха, и ревяха, като отиваха, без да се обръщат ни на дясно, ни на ляво; а филистимските началници идеха подир тях до границата на Ветсемес.

¹³ А ветсемесците жънеха пшеницата си в долината; и като подигнаха очи, видяха ковчега, и като го видяха, зарадваха се.

¹⁴ И колата влезе в нивата на Исуса ветсемесеца та застана там, гдето имаше голям камък; и нацепиха дървата на колата, та принесоха кравите във всеизгаряне Господу.

¹⁵ Тогава левитите снеха Господния ковчег и ковчежеца, който беше с него, в който бяха златните неща, и ги положиха на големия камък; и в същия ден ветсемеските мъже принесоха всеизгаряния и пожертвуваха жертви Господу.

¹⁶ А петимата филистимски началници, като видяха това, върнаха се в Акарон в същия ден.

¹⁷ А златните хемороиди, които филистимците отдадоха Господу в принос за престъпление, бяха следните: един за Азот, един за Газа, един за Аскалон, един за Гет, един за Акарон;

¹⁸ а златните мишки бяха< според> числото на всичките филистимски градове принадлежащи на петимата началници, както оградените градове, така и неоградените села, дори до големия камък {Или: Авел.}, на който положиха Господния ковчег, - <камък, който стои> до днес в нивата на Исуса ветсемесеца.

⁴ И понеже се събра голямо множество, и дохождаха при Него от всеки град, рече с притча:

⁵ Сеячът излезе да сее семето си; и когато сееше, едно падна край пътя; и затъпка се, и небесните птици го изкълваха.

⁶ А друго падна на канарата; и щом поникна изсъхна, защото нямаше влага.

⁷ Друго пък падна всред тръните; и заедно с него пораснаха тръните и го заглушиха.

⁸ А друго падна на добра земя и като порасна, даде стократен плод. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша.

⁹ А учениците Му Го попитаха за <значението на> тая притча.

¹⁰ Той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите <се проповядва> с притчи, тъй щото, като гледат да не виждат, и като слушат, да не разбират.

¹¹ Прочее, ето <значението> на притчата. Семето е Божието слово.

¹² А <посяното> край пътя са тия, които са слушали; тогава дохожда дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и се спасят.

¹³ <Падналото> на канарата са тия, които, когато чуят, приемат словото с радост; но те, като нямат корен, временно вярват, а когато настане изпитание, отстъпват.

¹⁴ Падналото всред тръните са ония, които са слушали, и, като си отиват, заглъхват от грижи и богатства и житейски удоволствия и не дават узрял плод.

¹⁵ А <посяното> на добра земя са тия, които, като чуят словото, държат го в искрено и добро сърце, и дават плод с търпение.