Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
108 (По слав. 107). Песен. Давидов псалом. Непоколебимо е сърцето ми, Боже; Ще пея, а още ще славословя, с душата си {Еврейски: Със славата си.}.
2 Събуди се, псалтирю и арфо; Сам аз ще се събудя на ранина.
3 Ще Те хваля, Господи, между племената; Ще Те славословя между народите.
4 Защото Твоята милост е по-велика от небесата, И Твоята вярност <стига> до облаците.
5 Възнеси се, Боже, над небесата; Славата Ти <нека бъде> по цялата земя.
6 За да се избавят Твоите възлюбени. Спаси с десницата Си, и послушай ни.
7 Бог говори със светостта Си; <затова>, аз ще тържествувам; Ще разделя Сихем, ще размеря долината Сокхот;
8 Мой е Галаад, мой е Манасия, Ефрем тоже е защита на главата ми, Юда е скиптър мой;
9 Моав е умивалникът ми, На Едома ще хвърля обувката си, Ще възкликна над филистимската земя.
10 Кой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме заведе до Едом?
11 Не Ти ли, Боже, Който си ни отхвърлил, И не излизаш <вече>, о Боже, с войските ни?
12 Помогни ни срещу противника, Защото суетна е човешката помощ.
13 Чрез Бога ще вървим юнашки, Защото Той е, Който ще стъпче противниците ни.
8 Самуил, когато остаря, постави синовете си съдии над Израиля.
2 Името на първородния му беше Иоил, а името на втория му Авия; те бяха съдии във Вир-савее.
3 Но синовете му не ходеха в неговите пътища, но се отклониха <та отиваха> след сребролюбието, и вземаха подкуп, и извръщаха правосъдието.
4 Тогава всичките Израилеви старейшини се събраха, та дойдоха при Самуила в Рама и му рекоха:
5 Ето, ти остаря, и синовете ти не ходят в твоите пътища; постави ни, прочее, цар, който да ни съди, както е у всичките народи.
6 Обаче на Самуила не бе угодно гдето рекоха: Дай ни цар, който да ни съди. И Самуил се помоли на Господа.
7 А Господ каза на Самуила: Послушай гласа на людете за всичко, що ти говорят, защото не отхвърлиха тебе, но Мене отхвърлиха, за да не царувам над тях.
8 Според всичките дела, които те са вършили от деня, когато съм ги извел от Египет дори до тоя ден, като са Ме оставяли и са служили на други богове, така правят и на тебе.
9 Сега, прочее, слушай гласа им, обаче тържествено протестирай пред тях, и покажи им как ще постъпва царят, който ще царува над тях.
10 Самуил, прочее, каза всичките Господни думи на людете, които искаха цар от него.
11 Каза още: Така ще постъпва царят, който ще се възцари над вас; ще взема синовете ви и ще ги определя за колесниците си, и да му бъдат конници, и за да тичат пред колесниците му.
12 И ще си ги назначава хилядници и петдесетници, и <ще ги поставя> да работят земята му, да жънат жетвата му, и да правят военните му оръжия и приборите за колесниците му.
13 Ще взема и дъщерите ви за мироварици и готвачки и хлебарки.
14 И ще взема по-добрите от нивите ви, лозята ви и маслините ви и ще ги дава на слугите си.
15 Ще взема и десетъка от посевите ви и от лозята ви и ще ги дава на скопците си и на слугите си.
16 И ще взема слугите ви, слугините ви, по-добрите момчета, и ослите ви и ще ги употребява в своите работи.
17 Ще взема десетък от стадата ви; и вие ще му бъдете слуги.
18 В оня ден ще викате поради царя си, когото ще сте си избрали; но Господ няма да ви послуша в оня ден.
19 Обаче, людете не искаха да послушат Самуиловия глас, а рекоха: Не, но цар нека има над нас,
20 за да бъдем и ние както всичките народи, и нашият цар да ни съди, и да ни предвожда, и да воюва в боевете ни.
21 И Самуил, като изслуша всичките думи на людете, каза ги в ушите на Господа.
22 А Господ каза на Самуила: Послушай гласа им и постави им цар. Тогава Самуил каза на Израилевите мъже: Идете всеки в града си.
7 И когато се свършат хилядата години, сатана ще бъде пуснат от тъмницата си,
8 и ще излезе да мами народите в четирите краища на земята, Гога и Магога, да ги събере за войната, - чието число е като морския пясък.
9 И те се разпростряха по <цялата> широчина на земята и обиколиха стана на светиите и обичния град; но огън падна от [Бога из] небето, та ги изпояде.
10 И дяволът, който ги мамеше, биде хвърлен в огненото жупелно езеро, гдето са и звярът и лъжепророкът; и ще бъдат мъчени денем и нощем до вечни векове.
11 След това видях един голям бял престол и Онзи, Който седеше на него, от Чието лице побягнаха земята и небето, че не се намери място за тях.
12 Видях и мъртвите големи и малки, стоящи пред престола; и <едни> книги се разгънаха; разгъна се и друга книга, която е <книгата> на живота; и мъртвите бидоха съдени според делата си по написаното в книгите.
13 И морето предаде мъртвите, които бяха в него; и смъртта и адът предадоха мъртвите, които бяха в тях; и те бидоха съдени всеки според делата си.
14 И смъртта и адът бидоха хвърлени в огненото езеро. Това <- присъдата за в огненото езеро> {В изданието от 1940 г. тези думи липсват} е втората смърт.
15 И ако някой не се намери записан в книгата на живота, той биде хвърлен в огненото езеро.
© 1995-2005 by Bibliata.com