Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

108 (По слав. 107). Песен. Давидов псалом. Непоколебимо е сърцето ми, Боже; Ще пея, а още ще славословя, с душата си {Еврейски: Със славата си.}.

² Събуди се, псалтирю и арфо; Сам аз ще се събудя на ранина.

³ Ще Те хваля, Господи, между племената; Ще Те славословя между народите.

⁴ Защото Твоята милост е по-велика от небесата, И Твоята вярност <стига> до облаците.

⁵ Възнеси се, Боже, над небесата; Славата Ти <нека бъде> по цялата земя.

⁶ За да се избавят Твоите възлюбени. Спаси с десницата Си, и послушай ни.

⁷ Бог говори със светостта Си; <затова>, аз ще тържествувам; Ще разделя Сихем, ще размеря долината Сокхот;

⁸ Мой е Галаад, мой е Манасия, Ефрем тоже е защита на главата ми, Юда е скиптър мой;

⁹ Моав е умивалникът ми, На Едома ще хвърля обувката си, Ще възкликна над филистимската земя.

¹⁰ Кой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме заведе до Едом?

¹¹ Не Ти ли, Боже, Който си ни отхвърлил, И не излизаш <вече>, о Боже, с войските ни?

¹² Помогни ни срещу противника, Защото суетна е човешката помощ.

¹³ Чрез Бога ще вървим юнашки, Защото Той е, Който ще стъпче противниците ни.

³ И Самуил говори на целия Израилев дом, казвайки: Ако се обръщате от все сърце към Господа, махнете отсред себе си чуждите богове и астартите, та пригответе сърцата си за Господа и само Нему служете; и Той ще ви избави от ръката на филистимците.

⁴ Тогава израилтяните махнаха ваалимите и астартите та служеха само на Господа.

⁵ После Самуил каза: Съберете целия Израил в Масфа, и ще се помоля за вас Господу.

⁶ И тъй събраха се в Масфа, и наляха вода, която изляха пред Господа, и постиха през оня ден, и рекоха там: Съгрешихме на Господа. И Самуил съдеше израилтяните в Масфа.

⁷ А като чуха филистимците, че израилтяните се събрали в Масфа, филистимските началници излязоха против Израиля. Като чуха това, израилтяните уплашиха се от филистимците.

⁸ И израилтяните рекоха на Самуила: Не преставай да викаш за нас към Господа нашия Бог, за да ни избави от ръката на филистимците.

⁹ За това, Самуил взе едно млечниче агне, та го принесе цяло всеизгаряне Господу; и Самуил извика към Господа за Израиля, и Господ го послуша;

¹⁰ защото, когато принасяше Самуил всеизгарянето, понеже филистимците се приближиха да се бият с Израиля, в същия ден Господ гръмна със силен гръм върху филистимците и ги смути; и те бяха поразени пред Израиля.

¹¹ Израилевите мъже излязоха от Масфа, та гониха филистимците, и поразяваха ги до под Вет-хар.

¹² Тогава Самуил взе един камък та го постави между Масфа и Сен, и нарече го Евен-езер {Т.е., Камък на Помощ.}, като казваше: До тука ни помогна Господ.

¹³ Така филистимците бяха покорени и не дойдоха вече в Израилевите предели; и Господната ръка беше против филистимците през всичките дни на Самуила.

¹⁴ И градовете, които филистимците бяха превзели от Израиля, бяха повърнати на Израиля, от Акарон до Гет; и Израил освободи техните околности от ръката на филистимците. А между Израиля и аморейците имаше мир.

¹⁵ И Самуил съдеше Израиля през всичките дни на живота си.

20 И видях, че слизаше от небето един ангел, който държеше в ръката си ключа на бездната и една голяма верига.

² Той улови змея, старовременната змия, която е дявол и сатана, и го върза за хиляда години,

³ и, като го хвърли в бездната, заключи и <я> запечата над него, за да не мами вече народите, преди да се свършат хилядата години, след което той трябва да бъде пуснат за малко време.

⁴ И видях престоли; и на тия, които бяха насядали на тях бе дадено да съдят; <видях> и душите на ония, които бяха обезглавени поради свидетелствуването <си> за Исуса, и поради Божието слово, и на ония, които не се поклониха на звяра, нито на образа му, и не приеха белега на челото си и на ръката си; и те оживяха и царуваха с Христа хиляда години.

⁵ Другите мъртви не оживяха докле не се свършиха хилядата години. Това е първото възкресение.

⁶ Блажен и свет оня, който участвува в първото възкресение; над такива втората смърт не ще има сила; а те ще бъдат свещеници Богу и на Христа и ще царуват с Него хиляда години.