Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
4 Когато умря Аод, Израилевите синове почнаха пак да вършат зло пред очите на Господа.
2 (A)И Господ ги предаде в ръцете на ханаанския цар Иавина, който царуваше в Асор; негов военачалник беше Сисара, който живееше в Харошет-Гоим.
3 (B)И викнаха Израилевите синове към Господа; защото Иавин имаше деветстотин железни колесници, и жестоко притесняваше Израилевите синове през двайсет години.
4 В това време съдия над Израиля беше пророчица Девора, жена Лапидотова;
5 тя живееше под Деворина Палма, между Рама и Ветил, в Ефремова планина; и отиваха при нея (там) Израилевите синове да се съдят.
6 (C)Девора прати та повика Авиноамовия син Варака, от Кедес Нефталимов, и му каза: Господ, Бог Израилев, (ти) заповядва: иди, възлез на планина Тавор и вземи със себе си десет хиляди души от Нефталимовите синове и от Завулоновите синове;
7 (D)Аз пък ще доведа при тебе, при поток Кисон, Иавиновия военачалник Сисара, и колесниците му и многолюдната му (войска), и ще го предам в твои ръце.
Песен на възлизане. Давидова.
123 Ако не беше Господ с нас, – нека каже Израил, –
2 ако не беше Господ с нас, когато людете се дигнаха против нас, –
3 (A)живи биха ни погълнали, когато пламна тяхната ярост против нас;
4 (B)води биха ни потопили, поток би преминал над нашата душа, –
5 бурни води биха преминали над нашата душа.
6 Благословен Господ, Който не ни предаде за плячка на техните зъби.
7 (C)Душата ни се избави като птица от примка на ловци: примката се скъса, и ние се избавихме.
8 (D)Нашата помощ е в името на Господа, Който сътвори небето и земята.
5 (A)А за времената и годините, братя, няма нужда да ви се пише,
2 (B)защото сами вие твърде добре знаете, че денят Господен ще дойде тъй, както крадец нощя.
3 (C)Защото, кога рекат: мир и безопасност, тогава внезапно ще ги постигне гибел, както родилни болни постигат трудна жена, и няма да избягнат.
4 А вие, братя, не сте в тъмнина, та денят да ви завари като крадец.
5 (D)Защото всички вие сте синове на светлината и синове на деня: ние не сме синове на нощта, нито на тъмнината.
6 (E)И тъй, нека не спим, както и другите, а да бъдем бодри и трезвени.
7 Защото, които спят, нощя спят, и които се опиват, нощя се опиват.
8 (F)Ние пък, бидейки синове на деня, нека бъдем трезвени, като наденем бронята на вярата и на любовта и шлема на надеждата за спасение,
9 (G)защото Бог ни определи не за гняв, а за да придобием спасение чрез Господа нашего Иисуса Христа,
10 (H)Който умря за нас, та ние, будни ли сме, или спим, да живеем заедно с Него.
11 Поради това увещавайте се помежду си и се назидавайте един другиго, както и правите.
14 (A)Защото Той ще постъпи като човек, който, тръгвайки за чужбина, повика слугите си и им предаде имота си:
15 (B)и едному даде пет таланта, другиму два, другиму един, всекиму според силата; и веднага отпътува.
16 Който взе петте таланта, отиде, употреби ги в работа и спечели други пет таланта;
17 също тъй и който взе двата таланта, спечели и други два;
18 а който взе единия талант, отиде, та разкопа земята и скри среброто на господаря си.
19 След дълго време дохожда господарят на тия слуги и поисква им сметка.
20 И като пристъпи оня, който бе взел петте таланта, донесе други пет и казва: господарю, ти ми предаде пет таланта: ето, аз спечелих с тях други пет.
21 (C)Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си.
22 Дойде също и оня, който бе взел двата таланта, и рече: господарю, ти ми предаде два таланта: ето, аз спечелих с тях други два.
23 Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си.
24 Пристъпи и оня, който бе взел единия талант, и рече: господарю, аз те знаех, че си жесток човек: жънеш, дето не си сеял, и събираш, дето не си пръскал;
25 и като се уплаших, отидох, та скрих таланта ти в земята; ето ти твоето.
26 А господарят му отговори и рече: лукави и лениви рабе! Ти знаеше, че жъна, дето не съм сеял, и събирам, дето не съм пръскал;
27 затова трябваше парите ми да внесеш на банкерите, а аз, като дойдех, щях да си прибера своето с лихва;
28 вземете, прочее, от него таланта и го дайте на оногова, който има десет таланта;
29 (D)защото всекиму, който има, ще се даде и преумножи, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има;
30 (E)а негодния раб хвърлете във външната тъмнина: там ще бъде плач и скърцане със зъби. Като рече това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.