Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

Песен на възлизане. Давидова.

123 Ако не беше Господ с нас, – нека каже Израил, –

² ако не беше Господ с нас, когато людете се дигнаха против нас, –

^3 (A)живи биха ни погълнали, когато пламна тяхната ярост против нас;

^4 (B)води биха ни потопили, поток би преминал над нашата душа, –

⁵ бурни води биха преминали над нашата душа.

⁶ Благословен Господ, Който не ни предаде за плячка на техните зъби.

^7 (C)Душата ни се избави като птица от примка на ловци: примката се скъса, и ние се избавихме.

^8 (D)Нашата помощ е в името на Господа, Който сътвори небето и земята.

^6 (A)След като Иисус разпусна народа, и синовете Израилеви заминаха, (всеки у дома си и) всеки в своя дял, за да получи в наследство земя,

^7 (B)народът служи Господу през всички дни на Иисуса и през всички дни на старейшините, чийто живот се продължи след Иисуса и които бяха видели всички велики дела на Господа, каквито Той стори на Израиля.

^8 (C)Но когато умря Иисус, син Навинов, раб Господен, на сто и десет години,

^9 (D)и го погребаха в пределите на неговия дял в Тамнат-Сараи, в Ефремовата планина, на север от планина Гааш;

¹⁰ и когато целият оня народ се прибра при отците си, и настана след тях друг род, който не знаеше Господа и делата Му, каквито бе правил на Израиля, –

^11 (E)тогава Израилевите синове почнаха да правят зло пред Господа и да служат на Вааловци;

^12 (F)оставиха Господа, Бога на отците си, Който ги бе извел из земята Египетска, и се обърнаха към други богове, към боговете на околните тям народи, и почнаха да им се покланят, и разгневиха Господа;

^13 (G)оставиха Господа и почнаха да служат на Ваала и на разни Астарти.

^14 (H)Тогава Господ се разгневи силно против израилтяните и ги предаде в ръцете на грабители, които ги ограбваха; и ги предаде в ръцете на околните тям врагове, и не можаха вече да устоят пред враговете си.

¹⁵ Навред, където и да отидеха те, ръката Господня им беше на зло, както им бе говорил Господ и както им се бе клел Господ. И те бидоха много притеснени.

16 И чух от храма висок глас да казва на седемте Ангели: идете, излейте на земята седемте чаши с гнева Божий.

^2 (A)Отиде първият Ангел, та изля на земята своята чаша; и по човеците, които имаха белега на звяра и се покланяха на образа му, появиха се лоши и люти струпеи.

³ Вторият Ангел изля своята чаша в морето; и то стана на кръв, като кръвта на убит човек; и всичко живо в морето измря.

⁴ Третият Ангел изля чашата си в реките и в изворите водни, и те станаха на кръв.

^5 (B)След това чух Ангела на водите да казва: праведен си, Господи, Който си, Който си бил, и Който си свет, задето тъй си отсъдил,

^6 (C)понеже те проляха кръв на светии и пророци, и Ти им даде кръв да пият: заслужават това.

⁷ И чух другиго да говори от жертвеника: да, Господи, Боже Вседържителю, истински и праведни са Твоите присъди.