Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

^10 (A)Иаков пък излезе от Вирсавия и отиде в Харан,

^11 (B)и стигна до едно място, дето остана да пренощува, защото слънцето бе залязло. И взе един от камъните на онова място, подложи си го за възглавница и легна на онова място.

^12 (C)И видя сън: ето, стълба изправена на земята, а върхът ѝ стига до небето, и Ангели Божии се качват и слизат по нея.

^13 (D)И ето, Господ стои отгоре на нея и говори: Аз съм Господ, Бог на твоя отец Авраама, и Бог на Исаака; (не бой се). Земята, на която лежиш, ще я дам на тебе и на потомството ти;

^14 (E)и потомството ти ще бъде като земния пясък; и ще се разпростреш към морето и към изток, към север и към юг; и ще бъдат благословени в тебе и в твоето семе всички земни племена;

^15 (F)и ето, Аз съм с тебе, и ще те запазя навред, където и да отидеш; и ще те върна пак в тая земя, защото няма да те оставя, докле не изпълня онова, което съм ти казал.

¹⁶ Иаков се събуди от съня си и рече: наистина Господ е на това място, аз пък не знаех!

^17 (G)И уплаши се и рече: колко е страшно това място! Това не е нищо друго, освен дом Божий, това са врата небесни.

^18 (H)И стана Иаков рано сутринта, взе камъка, който беше си турил за възглавница, постави го паметник и го поля отгоре с елей.

^19 (I)И нарече (Иаков) името на онова място: Ветил^[a]; а предишното име на тоя град беше Луз.

Псалом.

Началнику на хора. Псалом Давидов.

^1-2 Избави ме, Господи, от зъл човек, запази ме от потисник:

³ те мислят зло в сърце си, всеки ден се опълчват за бой;

^4 (A)изострят езика си като змия; под устата им е аспидна отрова.

^5 (B)Запази ме, Господи, от ръцете на нечестивеца, запази ме от потисниците, които са намислили да поклатят стъпките ми.

^6 (C)Горделивите заложиха клопки за мене и примки, простряха мрежа по пътя, нагласиха клопки за мене.

⁷ Аз казах Господу: Ти си Бог мой: чуй, Господи, гласа на моите молби.

⁸ Господи, Господи, Сило на моето спасение! Ти покри главата ми в деня на битката.

^9 (D)Не давай, Господи, що нечестивец желае; не давай сполука на лошия му замисъл: той ще се въз гордее.

^10 (E)Нека върху главата на ония, които ме окръжават, падне злото на техните собствени уста.

^11 (F)Да паднат върху тях живи въглени; да бъдат хвърлени в огън, в пропаст, та да не станат.

^12 (G)Злоезичният човек няма да се закрепи на земята; злото ще завлече потисника в погибел.

^12 (A)И тъй, братя, ние не сме длъжници на плътта, та да живеем по плът;

^13 (B)защото, ако живеете по плът, ще умрете; но, ако чрез духа умъртвявате деянията на тялото, ще бъдете живи,

^14 (C)понеже всички, водени от Духа Божий, са синове Божии;

^15 (D)защото вие не приехте духа на робство, та пак да бъдете в страх, а приехте Духа на осиновение, чрез Когото викаме: Авва, Отче!

^16 (E)Самият Дух свидетелствува на нашия дух, че ние сме чеда Божии.

^17 (F)Ако пък сме чеда, ние сме и наследници: наследници Божии, а сънаследници на Христа, и то само ако с Него страдаме, за да се и с Него прославим.

^18 (G)Защото мисля, че страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с оная слава, която ще се яви в нас.

^19 (H)Па и тварите с нетърпение ожидат прославянето на синовете Божии,

²⁰ защото тварите се покориха на суетата не доброволно, а по волята на Оногова, Който ги покори,

²¹ с надежда, че и самите твари ще бъдат освободени от робството на тлението при славното освобождение на синовете Божии.

²² Защото знаем, че всички твари заедно стенат и се мъчат досега;

^23 (I)и не само те, но и ние сами, които имаме начатъците на Духа, и ние сами стенем в себе си, очаквайки осиновение – изкупване на нашето тяло.

^24 (J)Защото нашето спасение е в надежда. А надеждата за онова, което се вижда, не е надежда, понеже, защо ще се надява някой за нещо, което вижда?

²⁵ Кога пък се надяваме за онова, което не виждаме, с търпение го очакваме.

²⁴ Друга притча им предложи Той, като каза: царството небесно прилича на човек, посеял добро семе на нивата си;

²⁵ и когато човеците спяха, дойде врагът му и посея между житото плевели, па си отиде;

²⁶ а когато израсте злакът и даде плод, тогава се появиха и плевелите.

²⁷ И като дойдоха слугите на стопанина, рекоха му: господарю, нали добро семе посея на нивата си? Откъде са, прочее, в нея тия плевели?

²⁸ А той им рече: враг човек е сторил това. Слугите пък му рекоха: искаш ли да идем и да ги оплевим?

²⁹ Но той рече: не, за да не би, като скубите плевелите, да изскубите заедно с тях и житото;

³⁰ оставете да расте и едното и другото заедно до жетва; а по жетва ще река на жетварите: съберете първом плевелите и ги свържете на снопове, за да се изгорят; а житото приберете в житницата ми.

³⁶ Тогава Иисус остави народа и влезе вкъщи. А учениците Му се приближиха до Него и казаха: разтълкувай ни притчата за плевелите на нивата.

³⁷ А Той им отговори и рече: сеячът на доброто семе е Син Човеческий;

³⁸ нивата е тоя свят; доброто семе, това са синовете на царството, а плевелите синовете на лукавия;

^39 (A)врагът пък, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на века, а жетварите са Ангелите.

⁴⁰ И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, тъй ще бъде и при свършека на тоя век:

⁴¹ ще изпрати Син Човеческий Ангелите Си, и ще съберат от царството Му всички съблазни и ония, които вършат беззаконие,

⁴² и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби;

^43 (B)тогава праведните ще блеснат като слънце в царството на Отца си. Който има уши да слуша, нека слуша!