Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
19 (A)Ето родословието на Исаака, син Авраамов. Авраам роди Исаака.
20 Исаак беше на четирийсет години, когато взе за жена Ревека, дъщеря на арамееца Ватуила от Месопотамия, сестра на арамееца Лавана.
21 И молеше се Исаак на Господа за жена си (Ревека), защото тя беше неплодна; и Господ го чу, и жена му Ревека зачена.
22 Синовете в утробата ѝ взеха да се удрят, и тя рече: ако ще бъде тъй, защо ми е това? И отиде да попита Господа.
23 (B)Господ ѝ рече: две племена са в утробата ти, и два различни народа ще произлязат от твоята утроба; единият народ ще стане по-силен от другия, и по-големият ще служи на по-малкия.
24 Дойде ѝ време да роди: и ето, близначета в утробата ѝ.
25 (C)Първото излезе червено, цяло космато като кожа; и го нарекоха с име Исав.
26 (D)Подир излезе брат му, като се държеше с ръка за петата на Исава; и го нарекоха с име Иаков. А Исаак беше на шестдесет години, когато те се родиха (от Ревека).
27 Децата пораснаха; Исав стана човек изкусен на лов, полски човек; а Иаков човек кротък и живееше в шатри.
28 Исаак обичаше Исава, защото неговият дивеч му се услаждаше; а Ревека обичаше Иакова.
29 Иаков беше сварил ястие; а Исав дойде от полето уморен.
30 (E)И рече Исав на Иакова: дай ми да ям от червеното, от това червено, защото съм уморен. Затова му и дадоха прякор Едом.
31 Но Иаков отговори (на Исава): продай ми пък ти още сега първородството си.
32 Исав рече: ето, умирам; защо ми е това първородство?
33 (F)Иаков (му) каза: закълни ми се още сега. Той му се закле, и (Исав) продаде първородството си на Иакова.
34 Тогава Иаков даде на Исава хляб и гозба от леща, и той яде и пи, и стана та си отиде; тъй презря Исав първородството.
8 (A)И тъй, сега няма никакво осъждане за ония, които са в Христа Иисуса и живеят не по плът, а по дух,
2 (B)защото законът на духа, който дава живот в Христа Иисуса, ме освободи от закона на греха и на смъртта.
3 (C)Онова, което законът не можеше да извърши, понеже беше безсилен поради плътта, Бог извърши, като изпрати Своя Син в плът, подобна на плътта на греха, да се принесе в жертва за грях, и Той осъди греха в плътта,
4 та оправданието, изисквано от закона, да се изпълни в нас, които живеем не по плът, а по дух.
5 (D)Защото ония, които живеят по плът, за плътско мислят, а които живеят по дух за духовно.
6 (E)Плътското мъдруване е смърт, а духовното мъдруване – живот и мир;
7 (F)защото плътското мъдруване е вражда против Бога: на закона Божий то се не покорява, нито пък може.
8 (G)А ония, които живеят по плът, не могат да угодят Богу.
9 (H)Вие живеете не по плът, а по дух, само ако Духът Божий живее във вас. Ако пък някой няма Духа на Христа, той не е Христов.
10 Ако ли Христос е във вас, тялото е мъртво за грях, а духът живее за правда.
11 (I)Но ако Духът на Оногова, Който възкреси от мъртвите Иисуса, живее във вас, то, Който възкреси Христа от мъртвите, ще оживотвори и смъртните ви тела чрез живеещия във вас Негов Дух.
13 А като излезе оня ден от къщата, Иисус седна край морето.
2 И събра се около Него много народ, тъй че Той влезе в кораба и седна; а целият народ стоеше на брега.
3 (A)И говори им много с притчи, като казваше: ето, излезе сеяч да сее;
4 и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя; и долетяха птици и ги изкълваха.
5 Други паднаха на каменисто място, дето нямаше много пръст; и скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока.
6 А когато изгря слънце, бидоха попарени и, понеже нямаха корен, изсъхнаха.
7 Други паднаха в тръни, и израснаха тръните и ги заглушиха.
8 Други паднаха на добра земя и почнаха да дават плод: едно сто, друго шейсет, а друго трийсет.
9 Който има уши да слуша, нека слуша!
18 (A)Вие, прочее, чуйте, какво значи притчата за сеяча:
19 при всекиго, който слуша словото на царството и не разбира, дохожда лукавият и грабва посеяното в сърцето му: ето кого означава посеяното край пътя.
20 А посеяното на камъни е онзи, който слуша словото и веднага с радост го приема,
21 ала няма в себе си корен и е непостоянен: кога настане скръб или гонение заради словото, тоз час се съблазнява.
22 А посеяното в тръни е онзи, който слуша словото, но грижите на тоя век и примамливото богатство заглушават словото, и то бива безплодно.
23 Посеяното пък на добра земя е онзи, който слуша словото и го разбира и който принася плод: един дава плод сто, друг шейсет, а друг трийсет.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.