Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
12 Дойдете, деца, послушайте ме: на страх Господен ще ви науча.
13 (A)Иска ли човек да живее и обича ли дълголетие, за да види блага?
14 Нека сдържа езика си от зло и устата си от коварни думи;
15 (B)нека се отклонява от зло и прави добро; да търси мир и да следва подир него.
16 (C)Очите на Господа са обърнати към праведниците, и ушите Му – към техните вопли.
17 Но лицето на Господа е против ония, които вършат зло, за да изтреби от земята помена им.
18 Викат (праведниците), и Господ слуша и ги избавя от всичките им скърби.
19 (D)Близо е Господ до сломените по сърце, и смирените по дух ще спаси.
20 (E)Много са скърбите на праведника, но от всички тях Господ ще го избави.
21 (F)Той пази всички негови кости; ни една от тях не ще се строши.
22 (G)Злото ще убие грешника, и които мразят праведника, ще загинат.
19 В третия месец след като Израилевите синове бяха излезли от Египетската земя, в самия ден на новолунието, стигнаха в Синайската пустиня.
2 (A)И тръгнаха от Рефидим, та дойдоха в Синайската пустиня, и се разположиха там на стан в пустинята; там, срещу планината, се разположи Израил на стан.
3 (B)А Моисей възлезе при Бога (на планината), и Господ извика към него от планината, думайки: тъй кажи на Иакововия дом и възвести на Израилевите синове:
4 (C)вие видяхте, що направих Аз на египтяни и как ви носих (като) на орлови криле, и ви доведох при Себе Си;
5 (D)и тъй, ако слушате гласа Ми и пазите завета Ми, ще бъдете Мой избран народ измежду всички народи, защото цялата земя е Моя,
6 (E)и вие ще Ми бъдете царство от свещеници и народ свет; това са думите, които ще кажеш на Израилевите синове.
7 И дойде Моисей и повика стареите народни и им предложи всички тия думи, които му заповяда Господ.
8 (F)И целият народ отговори изедно, като каза: всичко, що е казал Господ, ще изпълним (и ще бъдем послушни). И Моисей предаде Господу думите на народа.
9 (G)Господ рече на Моисея: ето, Аз ще дойда при тебе в гъст облак, за да чуе народът, как ще говоря с тебе, та да ти вярва завинаги. А Моисей яви Господу думите на народа.
2 (A)Когато настана ден Петдесетница, те всички в единомислие бяха заедно.
2 (B)И внезапно биде шум от небето, като че идеше силен вятър, и напълни цялата къща, дето седяха.
3 И явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха, и се спряха по един на всекиго от тях.
4 (C)И всички се изпълниха с Дух Светий, и наченаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше да изговарят.
5 А в Иерусалим се намираха иудеи, човеци набожни, от всеки народ под небето.
6 Когато стана тоя шум, събра се много народ и се слиса, защото всеки ги слушаше да приказват на неговия говор.
7 И всички се чудеха и маеха, думайки помежду си: тия, които говорят, не са ли всички галилейци?
8 А как слушаме всички своя си роден говор?
9 Ние – партяни и мидяни, еламити и жители на Месопотамия, Иудея и Кападокия, на Понт и Асия,
10 на Фригия и Памфилия, на Египет и Ливийските страни, съседни на Кириния, и дошлите от Рим, както иудеи, тъй и прозелити[a],
11 критяни и араби, – как слушаме тях да говорят на наши езици за великите Божии дела?
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.