Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
6 (A)Те, прочее, като се събраха, питаха Го, думайки: в това ли време, Господи, възстановяваш царството Израилево?
7 А Той им отговори: не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец е положил в Своя власт;
8 (B)но ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Светий; и ще Ми бъдете свидетели в Иерусалим и в цяла Иудея и Самария, и дори до край-земя.
9 (C)И като рече това, както Го те гледаха, Той се подигна, и облак Го подзе изпред очите им.
10 И докле гледаха към небето, когато се Той възнасяше, ето, застанаха пред тях двама мъже в бели дрехи
11 (D)и рекоха: мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето.
12 Тогава те се върнаха в Иерусалим от планината, наречена Елеон, която се намира близо до Иерусалим колкото един съботен път[a].
13 (E)И като дойдоха, възлязоха в горницата, дето и пребиваваха, Петър и Иаков, Иоан и Андрей, Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Иаков Алфеев и Симон Зилот, и Иуда Иаковов.
14 Те всички единодушно прекарваха в молитва и моление с някои жени и с Мария, майка на Иисуса, и с Неговите братя.
68 Началнику на хора. На свирало Шошаним. Псалом Давидов.
2 (A)Спаси ме, Боже, защото водите стигнаха до душата (ми).
3 (B)Затънах в дълбоко блато, и няма на що да застана; влязох в дълбочината на водите, и бързото им течение ме отвлича.
4 Изнемощях от вопли; засъхна гърлото ми; измъчиха се очите ми да чакам Бога (мой).
5 (C)Ония, които ме мразят без вина, са повече от космите на главата ми: враговете ми, които ме преследват несправедливо, се усилиха; каквото не съм отнемал, него трябва да дам.
6 Боже, Ти знаеш моето безумие, и греховете ми не са скрити от Тебе.
7 Да се не посрамят поради мене всички ония, които се надяват на Тебе, Господи, Боже на силите. Да се не посрамят поради мене ония, които Те търсят, Боже Израилев,
8 защото заради Тебе понасям хули, и с безчестие покриват лицето ми.
9 Чужд станах за братята си и странен за синовете на майка ми,
10 (D)защото ревността за Твоя дом ме яде, и хулите на ония, които Те хулят, падат върху мене;
32 и това ще бъде по-угодно Господу, отколкото вол или телец с рогове и с копита.
33 (A)Ще видят това страдащите и ще се зарадват. И ще ви оживее сърцето, на вас, които търсите Бога,
34 (B)защото Господ слуша бедните и не пренебрегва Своите затворници.
35 (C)Да Го възхвалят небеса и земя, морета и всичко, що се движи в тях;
12 (A)Възлюбени! не се чудете на огненото изкушение, що се праща вам за изпитание, като на случка, странна за вас;
13 (B)но, доколкото участвувате в страданията на Христа, радвайте се, та, и кога се яви Неговата слава, да се възрадвате и развеселите.
14 (C)Ако ви корят за име Христово, блажени сте, защото Духът на славата и Духът Божий почива върху вас. От тяхна страна Той бива хулен, а от ваша – прославян.
6 (A)И тъй, смирете се под крепката ръка Божия, за да ви въздигне, кога дойде време.
7 (B)Всичките си грижи Нему възложете, защото Той се грижи за вас.
8 (C)Бъдете трезвени, бъдете бодри, защото вашият противник, дяволът, като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне;
9 (D)противостойте му с твърда вяра, като знаете, че такива също страдания сполетяват и братята ви в света.
10 (E)А Бог на всяка благодат, който е призвал вас за вечната Си слава в Иисуса Христа, Сам, след кратковременното ви страдание, да ви усъвършенствува, утвърди, укрепи и направи непоколебими.
11 Нему слава и владичество вовеки веков. Амин.
17 (A)Това като каза Иисус, дигна очи към небето и рече: Отче! дойде часът: прослави Сина Си, за да Те прослави и Син Ти,
2 (B)според както си Му дал власт над всяка плът, та чрез всичко, що си Му дал, да даде тям живот вечен.
3 (C)А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа;
4 Аз Те прославих на земята, свърших делото, що Ми бе дал да изпълня.
5 (D)И сега прослави Ме Ти, Отче, у Тебе Самия със славата, що имах у Тебе преди свят да бъде.
6 (E)Явих Твоето име на човеците, които си Ми дал от света; те бяха Твои, и Ти Ми ги даде, и спазиха Твоето слово.
7 Сега разбраха, че всичко, що си Ми дал, е от Тебе;
8 (F)защото словата, що си Ми дал, предадох им ги, и те приеха и разбраха наистина, че съм от Тебе излязъл, и повярваха, че Ти си Ме пратил.
9 Аз за тях се моля; не за цял свят се моля, а за тях, които си Ми дал, защото са Твои.
10 (G)И всичко Мое е Твое, и Твоето Мое, и се прославих в тях.
11 (H)Не съм вече в света, но те са в света, а Аз ида при Тебе, Отче Светий! опази ги в Твоето име, тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.