Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

(Псалом Давидов за сътворението на света.)

103 ^(A)Благославяй, душо моя, Господа! Го-споди, Боже мой, Ти си дивно велик; със слава и величие си облечен;

^2 (B)Ти се обличаш със светлина като с дреха, простираш небесата като шатра;

^3 (C)Ти градиш над водите Твоите горни чертози, правиш облаците Своя колесница, шествуваш върху ветрени криле.

^4 (D)Ти правиш ветровете Свои Ангели, огнените пламъци – Свои служители.^[a]

⁵ Ти си поставил земята на твърди основи: тя няма да се поклати навеки.

⁶ Покрил си я с бездна като с дреха; води стоят на планините.

^7 (E)От Твоята заплаха те бягат, от гласа на Твоя гръм бърже отминават;

⁸ възлизат по планини, слизат в долини, на място, което си им определил.

^9 (F)Ти си турил предел, който няма да преминат, и няма да се върнат да покрият земята.

^10 (G)Ти прати извори в долините: между планини текат (води),

¹¹ поят всички полски зверове; дивите осли утоляват жаждата си.

¹² При тях обитават птици небесни, изсред клоните издават глас.

¹³ Ти поиш планините от Своите височини, с плодовете на Твоите дела се насища земята.

^22 (A)Изгрява слънцето (и) те се събират и лягат в своите леговища;

16 И биде към мене слово Господне:

^2 (A)сине човешки! изкажи на Иерусалим неговите гнусотии

^3 (B)и речи: тъй казва Господ Бог на дъщерята Иерусалимова: твоят корен и твоята родина е в Ханаанската земя; баща ти е амореец, и майка ти – хетеянка;

⁴ при твоето рождение – в деня, когато ти се роди – пъпа ти не отрязаха, с вода те не умиха за очистяне, със сол те не посолиха и с пелени не повиха.

⁵ Ничие око не се смили над тебе, та от милост към тебе да ти направят нещо от това; но те изхвърлиха на полето от презрение към живота ти, в деня на твоето раждане.

^6 (C)И минавах Аз покрай тебе и те видях, захвърлена да те тъпчат в кръвта ти, и ти казах: „в кръвта си живей!“ Тъй ти казах Аз: „в кръвта си живей!“

^7 (D)Размножих те като полските растения; ти порасна, стана голяма и достигна превъзходна красота: твоите гърди се надигнаха, и косата ти порасна; но ти беше гола и непокрита.

^8 (E)И минавах Аз покрай тебе и те видях, и ето, това беше времето ти, време за любов; и прострях полите на дрехите Си върху тебе и покрих твоята голота; и заклех ти се и встъпих в съюз с тебе, казва Господ Бог, – и ти стана Моя.

⁹ Умих те с вода, измих от тебе кръвта ти и те с елей помазах.

^10 (F)Облякох ти пъстрошити дрехи и ти обух червени сандали, опасах те с висон и те покрих със свилено покривало.

¹¹ Окичих те с накити и турих на ръцете ти гривни и на шията ти – огърлие.

^12 (G)И турих пръстен на носа ти, обеци – на ушите ти, и на главата ти – прекрасен венец.

^13 (H)Тъй се гиздеше ти със злато и сребро, и дрехата ти беше висон, свила и пъстрошита тъкан; хранеше се ти с хляб от най-добро пшенично брашно, с мед и дървено масло и беше извънредно красива и достигна царствено величие.

¹⁴ И разнесе се славата ти между народите поради твоята красота, защото тя беше в пълно съвършенство при тоя великолепен накит, с който Аз те накитих, казва Господ Бог.

3 И тъй, какво е предимството на иудеите, или каква е ползата от обрязването?

^2 (A)Голямо е предимството във всяко отношение, а главно, че тям е поверено словото Божие.

^3 (B)Та какво, ако някои не са повярвали? Нима неверието им ще унищожи Божията вярност?

^4 (C)Съвсем не! Нека признаваме, че Бог е верен, а всеки човек е лъжлив, както е писано: „за да се оправдаеш в думите Си, и да победиш, когато си в съд“.

⁵ Ако пък нашата неправда изважда наяве правдата Божия, какво ще кажем? Нима Бог е несправедлив, кога проявява гняв (по човешки говоря)?

^6 (D)Съвсем не! Защото, инак, как Бог ще съди света?

⁷ Защото, ако истината Божия се възвеличава чрез моята лъжа за слава Божия, то защо още и мене да съдят като грешник?

^8 (E)Не бива ли тогава да правим зло, за да излезе добро, както някои ни хулят и говорят, че уж тъй сме учели? Такива са справедливо осъдени.