Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

(Алилуия.)

115 ^(A)Повярвах и затова говорих: силно съм съкрушен.

^2 (B)В моята необмисленост си казах: всеки човек е лъжа.

³ Какво да въздам Господу за всичкиге Му благодеяния към мене?

^4 (C)Чашата на спасението ще приема и името Господне ще призова.

^5 (D)Моите оброци ще дам Господу пред целия Негов народ.

⁶ Скъпа е в очите на Господа смъртта на Неговите светии.

^7 (E)О, Господи, аз съм Твой раб, аз съм Твой раб и син на Твоята рабиня. Ти счупи моите, окови.

^8 (F)Тебе ще принеса хвалебна жертва и името Господне ще призова.

⁹ Моите оброци ще дам Господу пред целия Негов народ,

¹⁰ в дворите на дома Господен, посред тебе, Иерусалиме! Алилуия.

⁵ А през време на вечерната жертва станах от мястото на моето тъгуване и с раздрана долна и горна дреха паднах на колене и прострях ръце към Господа, моя Бог,

^6 (A)и казах: Боже мой, срам ме е и страх ме е да подигна лице към Тебе, мой Боже, защото беззаконията ни се натрупаха до над главата, и вината ни нарасна до небесата.

⁷ От дните на отците ни до днес ние сме в голяма вина, и поради нашите беззакония бидохме предадени ние, царете ни, свещениците ни, – в ръцете на другоземни царе, на меч, в плен, на разграбване и похула, както е и сега.

⁸ И ето, след малко време, ни се дарува милост от Господа, нашия Бог, Който остави у нас неколцина оцелели и ни даде да се утвърдим в мястото на светинята Му; просвети ни очите нашият Бог и ни даде да се съживим малко в робството си.

^9 (B)Ние сме роби, но и в робството ни нашият Бог не ни остави. Той наведе към нас милостта на персийските царе, да ни дадат да се съживим, да въздигнем дома на нашия Бог, да го подновим от развалините му, и дадоха ни ограда в Иудея и в Иерусалим.

¹⁰ А сега, какво да кажем, Боже наш, след това? Защото ние отстъпихме от Твоите заповеди,

^11 (C)които ни даде чрез Твоите раби, пророците, като каза: земята, в която отивате, за да я завладеете, е земя нечиста; тя е омърсена с нечистотиите на другоплеменните народи, с техните гнусотии, с които са я напълнили от край до край с мръсотиите си.

^12 (D)Затова не давайте дъщерите си за синовете им, и дъщерите им не взимайте за синовете си, и не търсете мира им, нито благата им довека, за да се утвърдите и храните с благата на тая земя и да я предадете в наследство на синовете си довека.

¹³ И след всичко, що ни сполетя поради лошите ни дела и поради голямата наша вина, и, – защото Ти, Боже наш, ни пощади не според беззаконието ни и ни даде такова избавление, –

¹⁴ нима пак ще нарушаваме Твоите заповеди и ще влизаме в родство с тия отвратителни народи? Не ще ли се прогневиш нам дори до погубване, тъй че да няма оцелели и да няма спасени?

^15 (E)Господи, Боже Израилев! Ти си праведен, защото ние оцеляхме доднес; и ето, ние сме в беззаконията си пред Твоето лице, макар че след това не би трябвало да стоим пред Твоето лице.

¹⁶ Още малко, и няма да Ме виждате, и пак след малко, и ще Ме видите, защото отивам при Отца.

¹⁷ Тогава някои от учениците Му си рекоха един другиму: що е това, дето ни казва: още малко, и няма да Ме виждате, и пак: след малко, и ще Ме видите, и че Аз отивам при Отца?

¹⁸ И си думаха: що е това, дето казва: още малко? Не знаем какво говори.

¹⁹ Разбра, прочее, Иисус, че искат да Го питат, и рече им: за това ли се питате един други, дето казах: още малко, и няма да Ме виждате, и пак: след малко, и ще Ме видите?

²⁰ Истина, истина ви казвам, че вие ще се разплачете и разридаете, а светът ще се възрадва; вие ще бъдете наскърбени, но скръбта ви ще се обърне на радост.

²¹ Жена, кога ражда, има болки, защото е дошъл часът ѝ; но, след като роди младенеца, от радост не помни вече мъките, защото се е родил човек на света.

^22 (A)Тъй и вие сега сте наскърбени; но Аз пак ще ви видя, и ще се зарадва сърцето ви, и радостта ви никой няма да ви отнеме;

^23 (B)и него ден няма да Ме попитате за нищо. Истина, истина ви казвам: каквото и да поискате от Отца в Мое име, ще ви даде.

²⁴ Досега нищо не сте искали в Мое име; искайте, и ще получите, за да бъде радостта ви пълна.