Revised Common Lectionary (Complementary)
(Давидова хвала.)
144 (A)Ще Те превъзнасям, Боже мой, Царю (мой), и ще благославям Твоето име отвека довека.
2 Всеки ден ще Те благославям и ще възхвалям Твоето име отвека довека.
3 (B)Велик е Господ и достоен за хвала, и Неговото величие е неизследимо.
4 (C)Род роду ще възхваля делата Ти и ще разказва за Твоето могъщество.
5 Аз пък ще размишлявам за високата слава на Твоето величие и за Твоите дивни дела.
6 Ще говорят за могъществото на Твоите страшни дела, и аз ще разгласям за Твоето величие.
7 Ще разгласят паметта на Твоята велика благост и ще възпяват Твоята правда.
8 (D)Щедър и милостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив.
9 (E)Благ е Господ към всички, и Неговите щедрости са върху всичките Му дела.
10 Да Те славят, Господи, всички Твои дела, и да Те благославят Твоите светии;
11 (F)да проповядват славата на Твоето царство и да разказват за Твоето могъщество,
12 та да знаят синовете човешки за Твоето могъщество и за славното величие на Твоето царство.
13 (G)Твоето царство е царство на всички векове, и Твоето владичество във всички родове. (Верен е Господ във всичките Си слова и свет във всичките Си дела.)
14 (H)Господ поддържа всички падащи и изправя всички свалени.
15 (I)Очите на всички се на Тебе уповават, и Ти им даваш тяхната храна своевременно;
16 (J)отваряш ръката Си и насищаш всичко, що живее по благоволение.
17 Праведен е Господ във всичките Си пътища и благ във всичките Си дела.
18 (K)Близо е Господ към всички, които Го призовават, към всички, които Го в истина призовават.
19 (L)Той изпълня желанието на ония, които Му се боят, чува техните вопли и ги спасява.
20 (M)Господ пази всички, които Го обичат, а всички нечестиви ще изтреби.
21 Устата ми ще изрекат хвала Господу, и нека всяка плът благославя Неговото свето име отвека и довека.
5 (A)Хор. Коя е тая, която възлиза от пустинята, опирайки се на своя възлюбен? – Възлюбеният. Събудих те аз под ябълката: там те е родила майка ти, там те е добила твоята родителка.
6 (B)Положи ме като печат на сърцето си, като пръстен на ръката си, защото любовта е силна като смърт; ревността – люта като преизподня; стрелите ѝ са стрели огнени; тя е пламък много силен.
7 (C)Големи води не могат угаси любовта, и реки не ще я залеят. Ако някой дадеше всичкото богатство на своя дом за любов, той би бил отхвърлен с презрение.
8 Хор. Имаме сестра, която е още малка: няма още ненки; какво ще правим със сестра си, ако дойдат за нея сватовници?
9 Да беше стена, щяхме да съградим върху ѝ дворци от сребро; да беше врата, щяхме да я обложим с кедрови дъски.
10 Възлюбената. Аз съм стена и ненки имам като кули; затова ще бъда в очите му като напълно развита.
11 (D)Хор. Соломон имаше лозе във Ваал-Хамон; той предаде това лозе на пазачи; всеки беше длъжен да достави за плодовете му хиляда сребърника.
12 (E)Възлюбената. А моето лозе си е при мене. Хилядата нека са за тебе, Соломоне, а двеста – за пазачите на плодовете му.
13 Възлюбеният. Жителко на градините! Другарите слушат гласа ти; дай и аз да го послушам.
14 (F)Възлюбената. Тичай, мой мили, и бъди като сърна, или като млад елен, в благоуханни планини!
45 Тогава мнозина от иудеите, които бяха дошли при Мария и видяха, що стори Иисус, повярваха в Него.
46 А някои от тях отидоха при фарисеите и им разправиха, що стори Иисус.
47 (A)Тогава първосвещениците и фарисеите се събраха на съвет и казваха: какво да правим? Тоя Човек върши много чудеса.
48 Ако Го оставим тъй, всички ще повярват в Него, – и ще дойдат римляни, та ще ни разорят и страната и народа.
49 Един пък от тях, на име Каиафа, който нея година беше първосвещеник, им рече: вие нищо не знаете,
50 (B)нито помисляте, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото цял народ да погине.
51 И това не от себе си каза, но като беше нея година първосвещеник, предсказа, че Иисус ще умре за народа,
52 (C)и не само за народа, но за да събере наедно и разпилените чеда Божии.
53 (D)От тоя ден, прочее, се сговориха да Го убият.
54 Поради това Иисус вече не ходеше явно между иудеите, а оттам отиде в една местност, близо до пустинята, в града, наричан Ефраим, и там стоеше с учениците Си.
55 (E)Наближаваше Пасха иудейска, и мнозина от цялата страна отидоха в Иерусалим пред Пасха, за да се очистят.
56 Тогава диреха Иисуса и, стоейки в храма, думаха си един другиму: как ви се струва? Дали не ще дойде на празника?
57 А първосвещениците и фарисеите бяха дали заповед, ако някой узнае де е, да обади, за да Го уловят.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.