Revised Common Lectionary (Complementary)
5 (A)Ще запея на моя Възлюбен Неговата песен за лозето Му. Моят Възлюбен имаше лозе навръх торна рътлина;
2 (B)Той го огради и го очисти от камъни, насади в него отбор лозови пръчки и съгради кула по средата му, изкопа в него лин и очакваше да роди добро грозде, а то роди диво грозде.
3 И сега, жители иерусалимски и мъже Иудини, отсъдете между Мене и Моето лозе.
4 Какво още трябваше да сторя за Моето лозе и го не сторих? Защо, докле очаквах да принесе добро грозде, то даде диво грозде?
5 (C)И тъй, ще ви кажа, какво ще направя с лозето Си: ще му махна оградата, и то ще бъде опустошавано; ще му разруша стените, и ще бъде тъпкано;
6 (D)и ще го оставя да запустее: няма ни да го режат, ни да го копаят, – и ще обрасне то с тръне и бодили, и ще заповядам на облаците да не изливат дъжд върху него.
7 (E)Лозе на Господа Саваота е домът Израилев, а мъжете на Иуда – обичен Негов сад. И чака Той правосъдие, но ето – кръвопролитие; чака правда – и ето – писък.
7 „Аз снех товара от раменете му, и освободих ръцете му от кошниците.
8 (A)В утеснението си ти Ме повика, и Аз те избавих; изсред гръма те чух, при водите на Мерива те изпитах.
9 (B)Слушай, народе Мой, и Аз ще ти свидетелствувам: о, да беше Ме послушал, Израилю!
10 Да нямаш други бог и да не се покланяш на другоземен бог.
11 Аз съм Господ, Бог твой, Който те изведе из Египетската земя; отвори устата си, и Аз ще ги изпълня.“
12 Но Моят народ не слушаше гласа Ми, и Израил Ми се не покоряваше;
13 (C)затова Аз ги оставих на техните упорити сърца; нека ходят по своите помисли.
14 (D)О, да беше Ме слушал Моят народ, и Израил да ходеше в Моите пътища!
15 щях веднага да смиря техните врагове и да обърна ръката Си против техните потисници, –
4 макар че аз мога да се уповавам и на плътта. Ако някой друг мисли да се уповава на плътта, то още повече аз,
5 (A)обрязаният в осмия ден, от Израилев род, от Вениаминово коляно, евреин от евреите, по закон – фарисеин,
6 (B)по ревност – гонител на Божията църква, по правдата на закона – непорочен.
7 Но това, що беше за мене придобивка, поради Христа счетох го за вреда.
8 (C)Па смятам, че и всичко е вреда, поради превъзходството на познаването Христа Иисуса, моя Господ, заради Когото от всичко се отрекох, и всичко считам за смет, за да придобия Христа,
9 (D)и да се намеря в Него, имайки не своя от закона праведност, а придобивана чрез вяра в Христа, сиреч праведност от Бога чрез вяра;
10 (E)за да позная Него, и силата на възкресението Му, и участието в страданията Му, като се уподобявам на Него в смъртта Му,
11 та дано някак достигна възкресението на мъртвите.
12 (F)Казвам тъй, не защото вече достигнах, или че се усъвършенствувах, но се стремя, дано постигна това, за което бях застигнат от Христа Иисуса.
13 (G)Братя, аз не мисля за себе си, че съм постигнал това; но едно само правя: като забравям, що е зад мене, и като се силно стремя към това, що е пред мене,
14 (H)тичам към целта – към наградата на горното от Бога призвание в Христа Иисуса.
33 (A)Чуйте друга притча: имаше един човек стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, съгради кула и, като го предаде на лозари, отиде си.
34 И когато наближи гроздобер, той изпрати слугите си при лозарите, да му приберат плодовете.
35 (B)А лозарите, като уловиха слугите му, едного набиха, другиго убиха, а трети с камъни пребиха.
36 Пак изпрати други слуги, по-много от първите; и с тях сториха същото.
37 Най-сетне изпрати при тях сина си, като каза: ще се засрамят от сина ми.
38 (C)Но лозарите, като видяха сина, казаха помежду си: този е наследникът; хайде да го убием и да присвоим наследството му.
39 (D)И, като го уловиха, изведоха вън от лозето и убиха.
40 И тъй, като си дойде господарят на лозето, какво ще направи на тия лозари?
41 Отговарят Му: злодейците ще погуби зле, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават овреме плодовете.
42 (E)Иисус им казва: нима не сте никога чели в Писанията: „камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни“?
43 Затова казвам ви, че царството Божие ще се вземе от вас и ще се даде на народ, който принася плодовете му;
44 (F)и който падне върху тоя камък, ще се разбие; а върху когото падне, ще го смаже.
45 И като слушаха притчите Му, първосвещениците и фарисеите разбраха, че за тях говори,
46 и дебнеха да Го уловят, ала се побояха от народа, понеже Го имаше за пророк.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.