Revised Common Lectionary (Complementary)

²⁵ От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание; Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.

²⁶ Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.

²⁷ Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се поклонят пред Тебе Всичките племена на народите;

²⁸ Защото царството е на Господа, И Той владее над народите.

²⁹ Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,

³⁰ Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на <идното> поколение.

³¹ Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, <казвайки>, че Той е сторил <това>.

¹¹ Ето, идат дни, казва Господ Иеова, Когато ще изпратя глад на земята, - Не глад за хляб, нито жажда за вода, Но за слушане думите Господни.

¹² Те ще се скитат от море до море Да търсят словото Господно, И ще обикалят от север до изток, Но няма да го намерят.

¹³ В оня ден красивите девици И юношите ще примират от жажда.

⁹ А имаше от по-напред в града един човек на име Симон, който, като, представяше себе си за някаква велика <личност>, правеше магии и учудваше населението на Самария.

¹⁰ На него внимаваха всички, от малък до голям, казвайки: Тоя е така наречената велика Божия сила.

¹¹ И внимаваха на него, понеже за доста време ги беше учудвал с магиите си.

¹² Но когато повярваха на Филипа, който благовествуваше за Божието царство и за Исус Христовото име, кръщаваха се мъже и жени.

¹³ И самият Симон повярва и, като се кръсти, постоянно придружаваше Филипа, та, като гледаше, че стават знамения и велики дела, удивляваше се.

¹⁴ А апостолите, които бяха в Ерусалим, като чуха, че Самария приела Божието учение, пратиха им Петра и Иоана,

¹⁵ които, като слязоха, помолиха се за тях за да приемат Светия Дух;

¹⁶ защото Той не беше слязъл още ни на един от тях; а само бяха кръстени в Исус Христовото име.

¹⁷ Тогава <апостолите> полагаха ръце на тях и те приемаха Светия Дух.

¹⁸ А Симон, като видя, че с полагането на апостолските ръце се даваше Светия Дух, предложи им пари, казвайки:

¹⁹ Дайте и на мене тая сила щото, на когото положа ръце, да приема Светия Дух.

²⁰ А Петър му рече: Парите ти с тебе заедно да погинат, защото си помислил да придобиеш Божия дар с пари.

²¹ Ти нямаш нито участие, нито дял в тая работа, защото сърцето ти не е право пред Бога.

²² Затуй покай се от това твое нечестие, и моли се Господу дано ти се прости тоя помисъл на сърцето ти;

²³ понеже виждам, че си в горчива жлъчка и <си> вързан в неправда.

²⁴ А Симон в отговор рече: Молете се вие на Господа за мене, да не ме постигне нищо от онова що рекохте.

²⁵ Те, прочее, след като засвидетелствуваха и разгласяваха Господното учение, върнаха се в Ерусалим, като <по пътя> проповядваха благовестието в много самарийски села.