Revised Common Lectionary (Complementary)

²⁵ От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание; Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.

²⁶ Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.

²⁷ Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се поклонят пред Тебе Всичките племена на народите;

²⁸ Защото царството е на Господа, И Той владее над народите.

²⁹ Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,

³⁰ Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на <идното> поколение.

³¹ Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, <казвайки>, че Той е сторил <това>.

8 Това е, което Господ Иеова ми показа: Ето кошница с узрели {Еврейски: Летни.} плодове.

² И рече: Що виждаш Амосе? И рекох: Кошница със зрели плодове. Тогава Господ ми рече: Дойде краят на людете Ми Израил; Занапред няма вече да ги щадя.

³ И в оня ден, казва Господ Иеова, Храмовите песни ще бъдат виения; Защото труповете ще бъдат много; Навсякъде ще ги изхвърлят мълчешком.

⁴ Слушайте това, вие, които бихте поглъщали бедните, И бихте погубвали сиромасите на тая земя,

⁵ Казвайки: Кога ще мине новолунието, за да продадем жито, И съботата, за да изложим <на продан> пшеница, Като смалим ефата, уголемим сикъла, И мамим с лъжливи везни? -

⁶ За да купим сиромасите с пари И бедния за един чифт обуща, И да продадем отсевките на пшеницата?

⁷ Господ се закле в оня, с когото Яков се слави, <като рече>: Наистина няма никога да забравя кое-да-било от делата им.

8 А Савел одобряваше убиването му. И на същия ден се подигна голямо гонение против църквата в Ерусалим; и те всички с изключение на апостолите, се разпръснаха по юдейските и самарийските окръзи.

² И <някои> благочестиви човеци погребаха Стефана и ридаха за него твърде много.

³ А Савел опустошаваше църквата като влизаше във всяка къща и завличаше мъже и жени та ги предаваше в тъмница.

⁴ А тия, които бяха се разпръснали, обикаляха и разгласяваха благовестието.

⁵ Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Христа.

⁶ И народът единодушно внимаваше на това, което Филип им говореше, като слушаха <всичко>, и виждаха знаменията, които вършеше.

⁷ Защото нечистите духове, като викаха със силен глас, излизаха от мнозина, които ги имаха; и мнозина парализирани и куци бидоха изцелени,

⁸ тъй щото настана голяма радост в оня град.