Revised Common Lectionary (Complementary)
118 (По слав. 117). Славете Господа, защото е благ, Защото Неговата милост <трае> до века.
2 Нека каже сега Израил, Че Неговата милост <трае> до века.
14 Сила моя и песен моя е Господ, И Той ми стана избавител,
15 Глас на радост и на избавление <се чува> в шатрите на праведните; Десницата Господна върши храбри дела.
16 Десницата Господна се издигна; Десницата Господна върши храбри дела.
17 Аз няма да умра, но ще живея, И ще разказвам делата Господни.
18 Строго ме наказва Господ, Но на смърт не ме предаде.
19 Отворете ми портите на правдата; Ще вляза в тях <и> ще прославя Господа.
20 Това са Господните порти, В които ще влязат праведните.
21 Ще Те славословя, защото си ме послушал, И станал си ми избавител.
22 Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Стана глава на ъгъла,
23 От Господа е това, <И> чудно е в нашите очи.
24 Тоя е денят, който Господ е направил; Нека се радваме и се развеселим в Него.
3 През нощта на леглото си потърсих онзи, когото обича душата ми; Потърсих го, но не го намерих.
2 <Рекох>: Ще стана сега и ще обиколя града По улиците и по площадите, Ще търся онзи, когото обича душата ми Потърсих го, но не го намерих.
3 Намериха ме стражарите, които обхождат града; <Попитах ги>: Видяхте ли онзи, когото обича душата ми?
4 А малко като ги отминах Намерих онзи, когото обича душата ми; Хванах го, и не го пуснах Догде го не въведох в къщата на майка си, И във вътрешната стая на оная, която ме е родила.
5 Заклевам ви, ерусалимски дъщери, В сърните и в полските елени, Да не възбудите и да не събудите любовта <ми> преди да пожелае.
6 Коя е тая която възлиза от пустинята като стълбове дим, Накадена със смирна и ливан, с всякакви <благоуханни> прахове от търговеца?
7 Ето, носилката е на Соломона; Около нея са шестдесет яки мъже от Израилевите силни
8 Те всички държат меч и са обучени на война; Всеки държи меча си на бедрото си поради нощни страхове.
9 Цар Соломон си направи носилка От ливанско дърво:
10 Стълбчетата й направи от сребро, Легалището й от злато, постелката й от морав <плат; >Средата й бе бродирана чрез любовта на ерусалимските дъщери.
11 Излезте, сионови дъщери, та вижте цар Соломона С венеца, с който го венча майка му в деня на женитбата му, И в деня, когато сърцето му се веселеше.
16 А когато се мина съботата, Мария Магдалина, Мария Якововата майка, и Саломия купиха аромати за да дойдат и го помажат.
2 И в първия ден на седмицата дохождат на гроба много рано, когато изгря слънцето.
3 И думаха помежду си: Кой ще ни отвали камъка от гробната врата? - защото беше твърде голям, {последните четири думи са преместени от края на 4-ия стих.}
4 А като повдигнаха очи, видяха, че камъкът бе отвален.
5 И като влязоха в гроба, видяха, че един юноша седеше отдясно, облечен в бяла одежда; и много се зачудиха.
6 А той им казва: Недейте се учудва; вие търсите Исуса Назарянина, разпнатия. Той възкръсна; няма Го тука; ето мястото гдето Го положиха.
7 Но идете, кажете на учениците Му и на Петра, че отива преди вас в Галилея; там ще Го видите, както ви каза.
8 И те излязоха и побягнаха от гроба, понеже трепет и ужас бяха ги обзели; и никому не казаха нищо, защото се бояха.
© 1995-2005 by Bibliata.com