Revised Common Lectionary (Complementary)
169 Тав. Нека стигне викането ми пред Тебе, Господи; Вразуми ме според словото Си.
170 Нека дойде молбата ми пред Тебе; Избави ме според словото Си.
171 Устните ми ще изливат хваление, Защото ме учиш на повеленията Си.
172 Езикът ми ще пее за словото Ти, Защото всички Твои заповеди са правда.
173 Ръката Ти нека бъде готова да ми помогне, Защото аз избрах Твоите правила.
174 Копнях за Твоето спасение, Господи; И законът Ти е моя наслада.
175 Нека живее душата ми, и ще Те хвали; И нека ми помагат съдбите Ти.
176 Скитах се като изгубена овца; Потърси слугата Си, защото не забравих Твоите заповеди.
12 Затова, когато свърши Господ цялото Си дело Над хълма Сион и над Ерусалим, Ще накажа, <дума Той>, плода на надменното сърце на асирийския цар, И славенето на надигнатите му погледи.
13 Защото той казва: Със силата на своята ръка извърших това, И с мъдростта си, понеже съм разумен; И преместих границите на народите, Разграбих съкровищата им, И като силен свалих седящите <на високо;>
14 И ръката ми намери, като гнездо, богатството на племената; И както събира някой оставени яйца, така аз събрах целия свят. И никой не поклати крило, не отвори уста, нито цвърти.
15 Дали ще се похвали секирата против този, който сече с нея? Ще се големее ли трионът против този, който го движи? - Като че ли жезълът би поклатил тия, които го дигат. <Или> тоягата би подигнала <този, който> не е дърво!
16 Затова Господ, Господ на Силите, Ще прати на тлъстите му мършавост, И под славата му ще се запали пожар, Като пожар от огън.
17 Светлината на Израиля ще бъде за огън, И Светият Негов за пламък; И ще изгори и пояде тръните му И глоговете му в един ден;
18 Ще погуби и славата на леса му и на плодовитото му поле, И душа и тяло; И ще бъде както, когато изнемощее болен
19 А останалите дървета от леса му ще са малко, <До толкоз> щото да може дете да ги запише.
20 И в оня ден останалите от Израиля и избавените от Якововия дом Няма вече да се облягат на този, който ги порази, Но ще се облягат с истина на Господа, Светия Израилев.
25 Тогава някои от ерусалимляните казаха: Не е ли Този човекът, Когото искат да убият?
26 Ето Той явно говори, и нищо не Му казват. Да не би първенците положително да знаят, че Този е Христос?
27 Обаче Този знаем от къде е; а когато дойде Христос, никой няма да знае от къде е.
28 Затова Исус, като поучаваше в храма, извика казвайки: И Мене познавате, и от къде съм знаете; и Аз от само Себе Си не съм дошъл, но истинен е Този, Който Ме е пратил, Когото вие не познавате.
29 Аз Го познавам, защото съм от Него, и Той Ме е пратил.
30 И тъй, искаха да Го хванат; но никой не тури ръка на Него, защото часът Му още не беше дошъл.
31 Обаче, мнозина от народа повярваха в Него, като казваха: Когато дойде Христос, нима ще извърши повече знамения от тия, които Този е извършил?
32 Фарисеите чуха, че тъй шушукал народът за Него; и главните свещеници и фарисеите пратиха служители да Го хванат.
33 Исус, прочее, рече: Още малко време съм с вас, и <тогава> ще отида при Онзи, Който Ме е пратил.
34 Ще Ме търсите и няма да Ме намерите; и гдето съм Аз, вие не можете да дойдете.
35 На това юдеите рекоха помежду си: Къде ще отиде Тоя та няма да можем да Го намерим? Да не би да отиде при разпръснатите между гърците и да поучава гърците?
36 Какво <значи> тази дума, която рече: Ще Ме търсите, и няма да Ме намерите; и, гдето съм Аз вие не можете да дойдете?
© 1995-2005 by Bibliata.com