Revised Common Lectionary (Complementary)

116 (По слав. 114). Любя Господа защото послуша Гласа ми и молбите ми;

² Понеже приклони ухото Си към мене, Затова ще <Го> призовавам догдето съм жив.

³ Връзките на смъртта ме обвиха, И мъките на преизподнята ме намериха; Скръб и беда срещнах.

⁴ Тогава призовах името Господно, <и Го помолих: >О Господи, избави душата ми.

⁵ Благ е Господ и праведен, Да! милостив е нашият Бог.

⁶ Господ пази простодушните; В беда бях, и Той ме избави.

⁷ Върни се, душе моя, в успокоението си, Защото Господ постъпи щедро към тебе.

⁸ Понеже си избавил душата ми от смърт, Очите ми от сълзи, и нозете ми от подхлъзване,

⁹ <Затова> ще ходя пред Господа в земята на живите. (По слав. 115)

2 Тогава Исус Навиевият син изпрати от Ситим двама мъже да съгледат тайно, и каза: Идете, разгледайте земята и Ерихон. И те отидоха, и като влязоха в къщата на една блудница на име Раав, престояха там.

² Но известиха на ерихонския цар, казвайки: Ето, нощес дойдоха тук мъже от израилтяните, за да съгледат земята.

³ И тъй, ерихонският цар прати до Раав да кажат: Изведи мъжете, които дойдоха при тебе, и които влязоха в къщата ти; защото са дошли да съгледат цялата земя.

⁴ Но жената взе двамата мъже та ги скри; и рече: Наистина мъжете дойдоха при мене, но не знаех от где бяха;

⁵ и когато щяха да се затворят портите, на мръкване, мъжете излязоха. Не зная къде отидоха мъжете; тичайте скоро след тях и ще ги стигнете.

⁶ Но тя ги беше качила на къщния покрив, и бе ги скрила в ленените гръсти, които беше наредила на къщния покрив.

⁷ И <изпратените> мъже ги гониха по пътя, който отива за Иордан, <гониха ги> до бродовете; и щом тръгнаха ония, които ги подгониха, затвориха портата.

⁸ А преди те да си легнат, тя се качи при тях на къщния покрив

⁹ и рече на мъжете: Зная, че Господ ви даде тая земя, и страх от вас ни нападна, и всичките жители на тая земя се стопиха пред вас;

¹⁰ понеже чухме как Господ пресуши водата на Червеното море пред вас, когато излязохте из Египет, и какво направихте на двамата аморейски царе, които бяха оттатък {На изток от.} Иордан, - на Сиона и на Ога, които изтребихте.

¹¹ Като чухме, сърцата ни се стопиха, и в никого не остана вече душа поради вас; защото Господ вашият Бог, Той е Бог на небето горе и на земята долу.

¹² И сега, моля, закълнете ми се в Господа, че, както аз показах милост към вас, ще покажете и вие милост към бащиния ми дом; и дайте ми знак за уверение,

¹³ че ще запазите живота на баща ми, на майка ми, на братята ми и на сестрите ми, и всичко що имат, и че ще избавите живота ни от смърт.

¹⁴ Мъжете й рекоха: Вместо вас <ние сме готови> да умрем, ако само не издадете тая наша работа; и когато Господ ни предаде земята, ще ти покажем милост и вярност.

¹⁷ С вяра Авраам, когато го изпитваше Бог, принесе Исаака жертва, да! оня, който беше получил обещанията принасяше единородния си <син>, -

¹⁸ оня, комуто беше казано: "По Исаака ще се наименува твоето потомство",

¹⁹ като разсъди, че Бог може да възкресява и от мъртвите, - отгдето по един начин <на възкресение> го и получи назад.

²⁰ С вяра Исаак благослови Якова и Исава даже за бъдещите неща.

²¹ С вяра Яков, на умиране, благослови всекиго от Иосифовите синове и поклони се <Богу подпирайки се> върху края на тоягата си.

²² С вяра Иосиф, на умиране, спомена за излизането на израилтяните и даде поръчка за костите си.