Revised Common Lectionary (Complementary)

116 (По слав. 114). Любя Господа защото послуша Гласа ми и молбите ми;

² Понеже приклони ухото Си към мене, Затова ще <Го> призовавам догдето съм жив.

³ Връзките на смъртта ме обвиха, И мъките на преизподнята ме намериха; Скръб и беда срещнах.

⁴ Тогава призовах името Господно, <и Го помолих: >О Господи, избави душата ми.

⁵ Благ е Господ и праведен, Да! милостив е нашият Бог.

⁶ Господ пази простодушните; В беда бях, и Той ме избави.

⁷ Върни се, душе моя, в успокоението си, Защото Господ постъпи щедро към тебе.

⁸ Понеже си избавил душата ми от смърт, Очите ми от сълзи, и нозете ми от подхлъзване,

⁹ <Затова> ще ходя пред Господа в земята на живите. (По слав. 115)

¹⁵ Тогава тя ги спусна с въже през прозореца; защото къщата й беше на градската стена, и на стената живееше.

¹⁶ И рече им: Идете в гората, за да не ви срещнат гонителите и крийте се там три дена догде се върнат гонителите; и после си идете по пътя.

¹⁷ И мъжете й рекоха: <Ето как> ще бъдем свободни от тая клетва, с която ти ни направи да се закълнем:

¹⁸ ето, когато влезем в земята, да вържеш това въже от червена прежда на прозореца, през който ти ни спусна; а баща си и майка си братята си и целия си бащин дом да събереш при себе си в къщи.

¹⁹ Всеки, който би излязъл из вратата на къщата ти кръвта му ще бъде на главата му, а ние ще бъдем невинни; но на всеки, който остане с тебе в къщи, неговата кръв ще бъде на нашата глава, ако се издигне ръка против него.

²⁰ Обаче, ако издадеш тая наша работа, тогава <пак> ще бъдем свободни от клетвата, с която ти ни направи да се закълнем.

²¹ А тя каза: Да бъде според както сте казали. И изпрати ги та си отидоха; и тя върза червеното въже на прозореца.

²² И като тръгнаха отидоха в гората, и там останаха три дена догде се върнаха гонителите; а гонителите ги търсиха по целия път, но не ги намериха.

²³ Тогава двамата мъже се върнаха и като слязоха от гората, преминаха и дойдоха при Исуса Навиевия син; и казаха му всичко що им се бе случило.

²⁴ И рекоха на Исуса: Наистина Господ предаде в ръцете ни цялата земя; а при това, всичките местни жители се стопиха пред нас.

¹⁷ Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.

¹⁸ Но ще рече някой: Ти имаш вяра, а пък аз имам дела; ако <можеш>, покажи ми вярата си без дела, и аз ще ти покажа вярата си от моите дела.

¹⁹ Ти вярваш, че има <само> един Бог, добре правиш; и бесовете вярват и треперят.

²⁰ Обаче искаш ли да познаеш, о суетни човече, че вяра без дела е безплодна?

²¹ Авраам, нашият отец, не оправда ли се чрез дела като принесе сина си Исаака на жертвеника?

²² Ти виждаш, че вярата действуваше заедно с делата му, и че от делата се усъвършенствува вярата;

²³ и изпълни се писанието, което казва: "Авраам повярва в Бога; и това му се вмени за правда"; и се нарече Божий приятел.

²⁴ Виждате, че чрез дела се оправдава човек, а не само чрез вяра.

²⁵ Така също и блудницата Раав не оправда ли се чрез дела, когато прие пратениците и ги изпрати бърже през друг път?

²⁶ Защото, както тялото отделено от духа е мъртво, така и вярата отделена от дела е мъртва.