Revised Common Lectionary (Complementary)
38 Тогава Господ отговори на Иова из бурята и каза:
2 Кой е тогава този, който помрачава <Моя> съвет С неразумни думи?
3 Опаши сега кръста си като мъж, И ще те попитам; и ти ми изявявай.
4 Где беше ти, когато основах земята? Извести, ако си разумен:
5 Кой определи мерките й? (ако знаеш) Или кой тегли връв <за мерене> по нея?
6 На какво се вдълбочиха основите й? Или кой положи краеъгълния й камък,
7 Когато звездите на зората пееха заедно, И всичките Божии синове възклицаваха от радост?
8 Или <кой> затвори морето с врати, Когато се устреми та излезе из матка,
9 Когато го облякох с облак И го пових с мъгла,
10 И поставих му граница от Мене, Турих лостове и врати,
11 И рекох: До тук ще дохождаш, но не по-нататък, И тук ще се спират гордите ти вълни?
107 (По слав. 106). Славете Господа, защото е благ, Защото Неговата милост <трае> до века.
2 <Така> нека говорят изкупените от Господа, Които Той изкупи от ръката на противника,
3 Като ги събра от страните, От изток и от запад, от север и от юг {Еврейски: Морето.}.
23 Ония <пък>, които слизат на морето в кораби, И вършат работи в големи води,
24 Те виждат делата на Господа, И чудесата Му в дълбочините,
25 Защото, <когато> заповядва и дига бурния вятър, Който повдига <морските> вълни,
26 Те се издигат до небесата, и пак се спущат до дълбочините; Душата им се топи от бедствие.
27 Люлеят се и политат като пияни, И целият им разсъдък ги напуща.
28 Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги извежда от утесненията им;
29 Превръща бурята в тишина, И вълните й утихват.
30 Тогава те се веселят защото са утихнали; Така Той ги завежда на желаното от тях пристанище.
31 Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
32 Нека Го и възвисяват в събранието на людете, И нека Го хвалят в заседанието на старейшините.
6 И ние, като съдействуваме <с Бога>, тоже ви умоляваме да не приемате напразно Божията благодат.
2 (Защото казва: - "В благоприятно време те послушах, И в спасителен ден ти помогнах"; ето, сега е благоприятно време, ето, сега е спасителен ден).
3 Ние в нищо не даваме никаква причина за съблазън, да не би да се злослови нашето служение;
4 но във всичко биваме одобрени, като Божии служители, с голяма твърдост, в скърби, в нужди, в утеснения,
5 чрез бичувания, в затваряния, в смутове, в трудове, в неспане, в неядене,
6 с чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, със Светия Дух, с нелицемерна любов,
7 с говорене истината, с Божия сила, чрез оръжията на правдата в дясната ръка и в лявата;
8 всред слава и опозорение, всред укори и похвали; <считани> като измамници, но пак истинни;
9 като непознати, а пък добре познати; като на умиране, а, ето, живеем; като наказвани, а не умъртвявани;
10 като наскърбени, а винаги радостни; като сиромаси, но обогатяваме мнозина; като че нищо нямаме, но притежаваме всичко.
11 О коринтяни, устата ни са отворени към вас, сърцето ни се разшири.
12 Вам не е тясно в нас, но в сами вас е тясно <нам>.
13 И тъй, във вид на еднакво възмездие, (като на чада говоря), разширете и вие <сърцата си>.
35 И в същия ден, когато се свечери<, Исус> им казва: Да минем на отвъдната страна.
36 И като оставиха народа, вземат Го със себе си в ладията, тъй както бе; и имаше други ладии с Него.
37 И дига се голяма ветрена буря, и вълните се нахвърляха в ладията, тъй че тя вече се пълнеше с вода.
38 А Той беше на задната част, заспал на възглавница; и те Го събуждат и Му казват: Учителю! нима не Те е грижа че загиваме?
39 И Той, като се събуди, смъмра вятъра и рече на езерото: Мълчи! утихни! И вятърът престана, и настана голяма тишина.
40 И рече им: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?
41 И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой е прочее, Тоя, че и вятърът и езерото Му се покоряват?
© 1995-2005 by Bibliata.com