Revised Common Lectionary (Complementary)

92 (По слав. 91). Псалом. Песен за съботния ден. Добро е да славословим Господа И да пеем хваление на Твоето име, Всевишни,

² Да възвестяваме на ранина милосърдието Ти, И верността Ти всяка нощ,

³ С десетострунен инструмент и с псалтир, С тържествена мелодия на арфа;

⁴ Защото си ме развеселил, Господи, с деянията Си; Ще се радвам в делата на ръцете Ти.

¹² Праведният ще цъфти като палма, Ще расте като кедър в Ливан;

¹³ Насадени в дома Господен Ще цъфтят в дворовете на нашия Бог.

¹⁴ Ще бъдат плодоносни и в дълбока старост, Ще бъдат сочни и зелени;

¹⁵ За да възвестят, че е праведен Господ, Моята канара, у Когото няма неправда.

¹⁴ Тогава рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки <вид> добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влачиш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си.

¹⁵ Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.

¹⁶ На жената рече: Ще ти преумножа скръбта в бременността; със скръб ще раждаш чада; и на мъжа ти ще бъде подчинено <всяко> твое желание и той ще те владее.

¹⁷ А на човека рече: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си.

¹⁸ Тръни и бодли ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева.

¹⁹ С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.

²⁰ И човекът наименува жена си Ева {Т.е. Живот.}, защото тя беше майка на всички живи.

²¹ И Господ Бог направи кожени дрехи на Адама и на жена му и ги облече.

²² И Господ Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега, за да не простре ръката си да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно, -

²³ затова Господ Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която бе взет.

²⁴ Така Той изпъди Адама; и постави на изток от Едемската градина херувимите и пламенния меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота.

⁵ Защото не на ангели подчини той бъдещия свят, за който говорим;

⁶ но някой е засвидетелствувал нейде, като е казал: "Що е човек, та да го помниш, Или човешки син, та да го посещаваш?

⁷ Ти си го направил <само> малко по-долен от ангелите, Със слава и чест си го увенчал, И поставил си го над делата на ръцете Си;

⁸ Всичко си подчинил под нозете му". И като му е подчинил всичко, не е оставил нищо неподчинено нему, обаче сега не виждаме още да му е всичко подчинено.

⁹ Но виждаме Исуса, Който е бил направен малко по-долен от ангелите, че е увенчан със слава и чест поради претърпяната смърт, за да вкуси смърт с Божията благодат, за всеки човек.