Revised Common Lectionary (Complementary)

¹² Пази съботния ден, за да го освещаваш, според както Господ твоят Бог ти заповяда.

¹³ Шест дена да работиш и да вършиш всичките си дела;

¹⁴ а седмият ден е събота на Господа твоя Бог; <в него> да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, ни волът ти, ни оселът ти, нито някой твой добитък, ни чужденецът, който е отвътре портите ти, за да си почива слугата ти и слугинята ти, както и ти.

¹⁵ И помни, че ти беше роб в Египетската земя, и че Господ твоят Бог те изведе от там със силна ръка и издигната мишца; за това Господ твоят Бог ти заповяда да пазиш съботния ден.

81 (По слав. 80). За първия певец, на гетския инструмент {Псал. 8, надписът.}. Асафов <псалом>. Пейте радостно на Бога наша сила; Възкликнете към Якововия Бог.

² Запейте псалом и звънете тъпанче, Благозвучна арфа и псалтир.

³ Засвирете с тръба на новолуние, На пълнолуние, в деня на нашия празник.

⁴ Защото това е закон за Израиля, Наредба от Якововия Бог.

⁵ Той го заповяда за заявление всред Иосифа. Когато излезе против Египетската земя, <Гдето> чух език, който не познавах.

⁶ Отстраних рамото му изпод товар; Ръцете му се отърваха от кош.

⁷ В скръбно време ти <ме> призова, и Аз те избавих; Отговорих ти в скришно <място> на гърма; Изпитах те при водите на Мерива. (Села).

⁸ Слушайте, люде Мои, и ще заявя пред вас, Израилю, ако би Ме послушал:

⁹ Да няма всред тебе чужди богове, И да се не поклониш на чужд бог,

¹⁰ Аз съм Господ твоят Бог. Който те възведох из Египетската земя; Отвори широко устата си, и ще ги изпълня.

⁵ (Защото ние не проповядваме себе си, но Христа Исуса като Господ, а себе си като ваши слуги заради Исуса).

⁶ Понеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее из тъмнината, <Той е>, Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети <света> с познаването на Божията слава в лицето Исус Христово.

⁷ А ние имаме това съкровище в пръстни съдове, за да <се види>, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас.

⁸ Угнетявани <сме> отвсякъде, но не <сме> утеснени; в недоумение <сме>, но не до отчаяние;

⁹ гонени <сме>, но не оставени; повалени <сме>, но не погубени.

¹⁰ Всякога носим на тялото си убиваното на [Господа] Исуса, за да се яви на тялото ни и живота на Исуса.

¹¹ Защото ние живите винаги сме предавани на смърт за Исуса, за да се яви и живота на Исуса в нашата смъртна плът.

¹² Така щото смъртта действува в нас, а животът във вас.

²³ И в една събота, когато минаваше през посевите, учениците Му, вървейки из пътя, почнаха да късат класове.

²⁴ И фарисеите Му рекоха: Виж! защо вършат в събота нещо, което не е позволено?

²⁵ А Той им рече: Не сте ли чели що стори Давид, когато беше в нужда, и огладня и <мъжете>, които бяха с него?

²⁶ Как влезе в Божия дом, когато Авиатар беше първосвещеник и изяде присътствените хлябове, които не е позволено никому да яде, освен на свещениците, като даде и на ония, които бяха с него?

²⁷ И каза им: Съботата е направена за човека, а не човек за съботата;

²⁸ така щото Човешкият Син е господар и на съботата.

3 И влезе пак в синагогата; и там имаше човек с изсъхнала ръка.

² И наблюдаваха Го, дали ще го изцели в съботен ден, за да Го обвинят.

³ Той каза на човека с изсъхналата ръка: Изправи се насред.

⁴ Тогава на тях казва: Позволено ли е да се прави добро в съботен ден, или да се прави зло? да се спаси ли живот, или да се погуби? А те мълчаха.

⁵ А като ги изгледа с гняв, наскърбен поради закоравяването на сърцата им, каза на човека: Простри си ръката. Той я простря; и ръката му оздравя.

⁶ И фарисеите, като излязоха, веднага се наговориха с Иродианите против Него, как да Го погубят.