Revised Common Lectionary (Complementary)

²² Така казва Господ Иеова: Ще взема и от върха на високия кедър и ще го посадя; Ще откърша от върховете на младите му клончета едно крехко клонче, И ще го посадя на планина висока и отлична;

²³ На високата Израилева планина ще го посадя; И то ще изкара клончета, ще дава плод, И ще стане великолепен кедър; Под него ще обитават всички птици от всякакъв вид, Под сянката на клоните му ще живеят.

²⁴ И всичките дървета на полето ще познаят, Че Аз Господ сниших високото дърво, възвисих ниското дърво, Изсуших зеленото дърво и направих сухото дърво да се раззеленее. Аз Господ изговорих това и ще го извърша.

92 (По слав. 91). Псалом. Песен за съботния ден. Добро е да славословим Господа И да пеем хваление на Твоето име, Всевишни,

² Да възвестяваме на ранина милосърдието Ти, И верността Ти всяка нощ,

³ С десетострунен инструмент и с псалтир, С тържествена мелодия на арфа;

⁴ Защото си ме развеселил, Господи, с деянията Си; Ще се радвам в делата на ръцете Ти.

¹² Праведният ще цъфти като палма, Ще расте като кедър в Ливан;

¹³ Насадени в дома Господен Ще цъфтят в дворовете на нашия Бог.

¹⁴ Ще бъдат плодоносни и в дълбока старост, Ще бъдат сочни и зелени;

¹⁵ За да възвестят, че е праведен Господ, Моята канара, у Когото няма неправда.

⁶ И тъй, понеже винаги се одързостяваме, като знаем, че, докато сме у дома в тялото, ние сме отстранени от Господа,

⁷ (защото с вярване ходим, а не с виждане).

⁸ - <понеже, казвам>, се одързостяваме, то предпочитаме да сме отстранени от тялото и да бъдем у дома при Господа.

⁹ Затова и ревностно се стараем, било у дома или отстранени, да бъдем угодни на Него.

¹⁰ Защото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил в тялото, било добро или зло.

¹¹ И тъй, като съзнаваме, що е страхът от Господа, убеждаваме човеците; а на Бога сме познати, - надявам се още, че и на вашите съвести сме познати.

¹² С <това> не препоръчваме себе си изново на вас, но ви даваме причини да се хвалите с нас, за да имате що да отговорите на ония, които се хвалят с това, което е на лице, а не с това, което е в сърцето.

¹³ Защото, ако сме <отишли до> крайности, то е било за Бога; или ако <сега> умерено мъдруваме, то е заради вас.

¹⁴ Защото Христовата любов ни принуждава, като разсъждаваме така, че, понеже един е умрял за всичките, то всички са умрели;

¹⁵ и че Той умря за всички, за да не живеят вече живите за себе си, но за Този, Който за тях е умрял и възкръснал.

¹⁶ Затова, отсега нататък ние не познаваме никого по плът; ако и да сме познали Христа по плът, пак сега вече <така Го> не познаваме.

¹⁷ За туй, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, [всичко] стана ново.

²⁶ И каза: Божието царство е също, както кога човек хвърли семе в земята.

²⁷ и спи и става нощ и ден; а как никне и расте, той не знае.

²⁸ Земята сама по себе си произвежда, първо ствол, после клас, подир това пълно зърно в класа.

²⁹ А когато узрее плодът, на часа изпраща сърпа, защото е настанала жетва.

³⁰ При това каза: На какво да оприличим Божието царство? или с каква притча да го представим?

³¹ То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всичките семена, които са на земята;

³² но когато се посее, расте, и става по-голямо от всичките злакове, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици.

³³ С много такива притчи им прогласяваше словото, според както можеха да слушат.

³⁴ А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици.