Revised Common Lectionary (Complementary)

²³ Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.

²⁴ Защото не е презрял и не се е отвращавал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.

²⁵ От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание; Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.

²⁶ Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.

²⁷ Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се поклонят пред Тебе Всичките племена на народите;

²⁸ Защото царството е на Господа, И Той владее над народите.

²⁹ Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,

³⁰ Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на <идното> поколение.

³¹ Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, <казвайки>, че Той е сторил <това>.

16 А Сарайя, жената на Аврама, не му раждаше деца; но, като имаше слугиня, египтянка, на име Агар.

² Сарайя рече на Аврама: Виж сега, Господ не ми дава да раждам; моля ти се влез при слугинята ми; може би ще придобия чадо, чрез нея. И Аврам послуша това, което каза Сарайя.

³ И тъй, след като Аврам беше преживял десет години в Ханаанската земя, Сарайя Аврамовата жена, взе слугинята си Агар, египтянката, и я даде на мъжа си Аврама да му бъде жена.

⁴ И той влезе при Агар и тя зачна; и като видя че зачна, господарката й стана презряна в очите й.

⁵ Тогава Сарайя рече на Аврама: Поради тебе ми дойде тая обида. Дадох слугинята си в твоите обятия; а като видя, че зачна, аз станах презряна в очите й. Господ нека съди между мене и тебе.

⁶ А Аврам рече на Сарайя: Ето, слугинята ти е в ръката ти; стори с нея, както ти се вижда угодно. Прочее, Сарайя се отнасяше зле с нея, така щото тя побягна от лицето й.

4 И тъй, какво ще кажем, че нашият отец Авраам, е намерил по плът?

² Защото ако Авраам се е оправдал от дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога.

³ Понеже какво казва писанието: "Авраам повярва в Бога, и това му се вмени за правда".

⁴ А на този, който върши <дела>, наградата му се не счита като благодеяние, но като дълг;

⁵ а на този, който не върши <дела>, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра <му> се вменява за правда.

⁶ Както и Давид говори за блаженството на човека, комуто Бог вменява правда независимо от дела: -

⁷ "Блажени ония, чиито беззакония са простени, Чиито грехове са покрити;

⁸ Блажен е оня човек, комуто Господ няма да вмени грях".

⁹ Прочее, това блаженство <само> за обрязаните ли е, или и за необрязаните? Понеже казваме: "На Авраама вярата се вмени в правда".

¹⁰ то как му се вмени? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, но необрязан.

¹¹ И той прие обрязването като знак и печат на правдата от вяра, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той отец на всички, които вярват, ако и необрязани, за да се вмени правдата на тях,

¹² и отец на ония обрязани, които не само са обрязани, но и ходят в стъпките на оная вяра, която нашият отец Авраам е имал, когато бе необрязан,