Revised Common Lectionary (Complementary)
12 Но Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род.
13 Ти ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде.
14 Защото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му.
15 И тъй, народите ще се боят от името Господно, И всичките земни царе от славата Ти.
16 Защото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,
17 Той е погледнал благосклонно на молитвата на лишените, И не е презрял молбата им.
18 Това ще се напише за бъдещето поколение; И люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа.
19 Защото Той надникна от Своята света висина, От небето Господ погледна на земята,
20 За да чуе въздишките на затворените, Да освободи осъдените на смърт {Еврейски: Синовете на смъртта.};
21 За да възвестят името на Господа в Сион, И хвалата Му в Ерусалим,
22 Когато се съберат заедно племената и царствата За да слугуват на Господа.
23 Той намали силата ми всред пътя; Съкрати дните ми.
24 Аз рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми; Твоите години са из родове в родове.
25 Отдавна Ти, <Господи>, си основал земята, И дело на Твоите ръце са небесата.
26 Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени.
27 Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.
28 Чадата на слугите Ти ще се установят, И потомството им ще се утвърди пред Тебе.
8 И един ден Елисей замина в Сунам, гдето имаше една богата жена; и тя го задържа да яде хляб. И колкото пъти заминаваше свръщаше там, за да яде хляб.
9 Сетне <жената> рече на мъжа си: Ето сега, познавам че този, който постоянно наминава у нас, е свет Божий човек.
10 Да направим, моля, една малка стаичка на стената, и да турим в нея за него легло и маса и стол и светилник, за да свръща там, когато дохожда при нас.
11 И един ден, като дойде там и свърна в стаичката та лежеше в нея,
12 рече на слугата си Гиезия: Повикай тая сунамка. И повика я, и тя застана пред него.
13 И рече на <Гиезия>: Кажи й сега: Ето, ти си положила всички тия грижи за нас; що да ти сторим? Обичаш ли да се говори за тебе на царя или на военачалника. А тя отговори: Аз живея между своите люде.
14 Тогава рече: Що, прочее, да сторим за нея? А Гиезий отговори: Наистина тя няма син, а мъжът й е стар.
15 И рече: Повикай я. И когато я повика, тя застана при вратата.
16 И <Елисей й> рече: До година, по това време, ще имаш син в обятията си. А тя рече: Не, господарю мой, Божий човече, не лъжи слугинята си.
17 Но жената зачна и роди син на другата година по същото време, както й рече Елисей.
32 И когато влезе Елисей в къщата, ето детето умряло, положено на леглото му.
33 Влезе, прочее, та затвори вратата зад тях двамата, и помоли се Господу.
34 Тогава се качи та легна върху детето, и като тури устата си върху неговите уста, и очите си върху неговите очи, и ръцете си върху неговите ръце простря се върху него; и стопли се тялото на детето.
35 После се оттегли та ходеше насам натам из къщата, тогава <пак> се качи та се простря върху него; и детето кихна седем пъти, и детето отвори очите си.
36 И Елисей извика Гиезия и рече: Повикай тая сунамка. И повика я; и когато влезе при него, рече й: Вземи сина си.
37 И тя влезе, падна на нозете му та се поклони до земята, и дигна сина си та излезе.
14 А в Икония те влязоха заедно в юдейската синагога, и така говориха, че повярваха голямо множество юдеи и гърци.
2 А непокорните <на Божието учение> юдеи подбудиха и раздразниха духовете на езичниците против братята.
3 Но пак те преседяха <там> доста време и дързостно говореха за Господа, Който свидетелствуваше за словото на Своята благодат, като даваше да стават знамения и чудеса чрез техните ръце.
4 И множеството в града се раздвои; едни бяха с юдеите, други с апостолите.
5 И когато се породи стремеж у езичниците и юдеите с началниците им за да ги опозорят и да ги убият с камъни,
6 те се научиха и избягаха в ликаонските градове, Листра и Дервия, и в околните <им> места,
7 и проповядваха благовестието.
© 1995-2005 by Bibliata.com