Revised Common Lectionary (Complementary)

77 (По слав. 76). За първия певец, по Едутуна {Псал. 39 и 62, надписите.}, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.

² В деня на неволята си търсих Господа, Нощем простирах ръката си <към Него> без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.

³ Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села).

⁴ Удържаш очите ми в неспане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.

⁵ Размислих за древните дни, За годините на старите времена.

⁶ Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва, <като казва:>

⁷ Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?

⁸ Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?

⁹ Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села).

¹⁰ Тогава рекох: Това е слабост за мене Да <мисля, че> десницата на Всевишния се изменява.

¹¹ Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата <извършени> от Тебе в древността,

¹² И ще размишлявам върху всичко що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.

¹³ Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както <истинският> Бог?

¹⁴ Ти си Бог, Който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.

¹⁵ Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села.)

¹⁶ Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.

¹⁷ Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.

¹⁸ Гласът на гърма Ти бе във вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.

¹⁹ През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.

²⁰ Водил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.

⁸ Но аз Бога ще потърся, И делото си ще възложа на Бога,

⁹ Който върши велики и неизследими дела И безбройни чудеса;

¹⁰ Който дава дъжд по лицето на земята, И праща води по нивите;

¹¹ Който възвишава смирените, И въздига в безопасност нажалените,

¹² Който осуетява кроежите на хитрите, Така щото ръцете им не могат да извършат предприятието си;

¹³ Който улавя мъдрите в лукавството им, Тъй че намисленото от коварните се прекатурва.

¹⁴ Денем посрещат тъмнина, И по пладне пипат както нощем.

¹⁵ Но <Бог> избавя сиромаха от меча, който е устата им, И от ръката на силния;

¹⁶ И така сиромахът има надежда, А устата на беззаконието се запушват.

¹⁷ Ето, блажен е оня човек, когото Бог изобличава; Затова, не презирай наказанието от Всемогъщия;

¹⁸ Защото Той наранява, Той и превързва; Поразява, и Неговите ръце изцеляват.

¹⁹ В шест беди ще те избави; Дори в седмата няма да те досегне зло.

²⁰ В глад ще те откупи от смърт, И във война от силата на меча.

²¹ От бича на език ще бъдеш опазен, И не ще се уплашиш от погибел, когато дойде.

²² На погибелта и на глада ще се присмиваш, И не ще се уплашиш от земните зверове;

²³ Защото ще имаш спогодба с камъните на полето; И дивите зверове ще бъдат в мир с тебе.

²⁴ И ще познаеш, че шатърът ти е в мир; И когато посетиш кошарата си, няма да намериш да ти липсва нещо.

²⁵ Ще познаеш още, че е многочислено твоето потомство, И рожбите ти както земната трева.

²⁶ В дълбока старост ще дойдеш на гроба си, Както се събира житен сноп на времето си.

²⁷ Ето, това издирихме; така е; Слушай го, и познай го за своето добро.

⁸ А, най-после, бъдете всички едномислени, съчувствителни, братолюбиви, милостиви, смиреномъдри.

⁹ Не въздавайте зло за зло или хула за хула, а напротив благославяйте; понеже на това бяхте призовани, за да наследите благословение.

¹⁰ Защото, "Който желае да обича живота И да види добри дни, Нека пази езика си от зло И устните си от лъжливо говорене;

¹¹ Нека се отклонява от зло, и да върши добро; Нека търси мир и да се стреми към него.

¹² Защото очите на Господа са върху праведните, И ушите Му към тяхната молитва; Но лицето на Господа е против ония, които вършат зло"

¹³ И кой ще ви стори зло, ако сте ревностни за доброто?

¹⁴ Но <даже>, ако пострадате за правдата, блажени <сте>; а "от тяхното застрашаване не се бойте, нито се смущавайте".

¹⁵ Но почитайте със сърцата си Христа като Господ, като бъдете винаги готови да отговаряте, (но с кротост и страхопочитание), на всекиго, който ви пита за вашата надежда.

¹⁶ Имайте чиста съвест, така щото във всичко, в което ви одумват да се посрамят ония, които клеветят добрата ви в Христа обхода.

¹⁷ Защото е по-добре да страдате, като вършите добро, ако е такава Божията воля, а не като вършите зло.

¹⁸ Защото и Христос един път пострада за греховете, Праведният за неправедните, за да ни приведе при Бога, бидейки умъртвен по плът, а оживотворен по дух;