Revised Common Lectionary (Complementary)

110 (По слав. 109). Давидов псалом Иеова рече на моя Господ: Седи отдясно Ми Докле положа враговете <ти> за твое подножие.

² Господ ще простре от Сиона скиптъра на силата ти; Владей всред враговете си.

³ В деня, <когато събереш> силата си, твоите люде <ще> представят себе си доброволно, в света премяна; Твоите млади <ще дойдат> при тебе <като> росата из утробата на зората.

⁴ Господ се закле, (и не ще се разкае), <като каза>: Ти си свещеник до века според чина Мелхиседеков.

²³ О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!

²⁴ Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!

²⁵ Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;

²⁶ И, като изтлее след кожата ми това <тяло>, <Пак> вън от плътта си ще видя Бога:

²⁷ Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец. <За тая гледка> дробовете ми се топят дълбоко в мене.

¹⁴ Надявам се скоро да дойда при тебе; но това ти пиша,

¹⁵ в случай, че закъснея, за да знаеш, как трябва да се обхождат <хората> в Божия дом, който е църква на живия Бог, стълб и подпорка на истината.

¹⁶ И без противоречие, велика е тайната на благочестието: - Тоя, "Който биде явен в плът, Доказан чрез Духа, Виден от ангели, Проповядан между народите, Повярван в света, Възнесен в слава".