Old/New Testament
9 (A)Авимелех, Иероваалов син, отиде в Сихем при вуйките си, говори тям и на цялото племе на майчиния си баща и каза:
2 (B)внушете на всички сихемски жители: кое е по-добро за вас, да ви владеят всички седемдесет синове Иероваалови, или да ви владее един? и спомнете си, че аз съм ваша кост и ваша плът.
3 Вуйките му внушиха на жителите сихемски всички тия думи за него; и сърцето на тия жители се склони към Авимелеха, понеже си казваха: той е наш брат.
4 (C)И дадоха му седемдесет сикли сребро от дома на Ваалверита; Авимелех нае за тях безделници и скиталци, които и тръгнаха подире му.
5 (D)И дойде в дома на баща си в Офра и уби братята си, седемдесетте Иероваалови синове, върху един камък. Остана само Иотам, най-малкият Иероваалов син, защото се беше скрил.
6 (E)Тогава се събраха всички сихемски жители и целият дом на Мило, и отидоха та поставиха за цар Авимелеха при дъба, що е близо до Сихем.
7 (F)Като разказаха за това на Иотама, той отиде и застана навръх планина Гаризим и, като издигна гласа си, викаше и им говореше: чуйте ме, жители сихемски, и Бог ще ви чуе!
8 (G)Едно време тръгнали дърветата да си помажат цар и казали на маслината: стани ни цар.
9 Маслината им казала: нима да оставя тлъстината си, с която чествуват богове и човеци, и да тръгна да се скитам по дърветата?
10 Тогава казали дърветата на смоковницата: дойди ти, да ни станеш цар.
11 Смоковницата им казала: нима да оставя сладостта си и хубавия си плод и да тръгна да се скитам по дърветата?
12 И казали дърветата на лозата: дойди ти, да ни станеш цар.
13 (H)Лозата им казала: нима да оставя сока си, който весели богове и човеци, и да тръгна да се скитам по дърветата?
14 Най-сетне всички дървета казали на тръна: дойди ти, та ни стани цар.
15 (I)Трънът казал на дърветата: ако наистина ме туряте за цар над себе си, то дойдете да си починете под сянката ми; ако ли не, ще излезе огън от тръна и ще изгори кедрите ливански.
16 И тъй, вижте, по истина и по правда ли постъпихте, като турихте за цар Авимелеха? и добре ли постъпихте с Иероваала и дома му, и съобразно с неговите добрини ли постъпихте?
17 (J)За вас се би баща ми, не жалеше живота си и ви избави от ръцете на мадиамци;
18 а вие сега въстанахте против дома на баща ми и убихте седемдесетте синове на баща ми върху един камък и турихте за цар над жителите сихемски Авимелеха, сина на робинята му, защото е ваш брат.
19 Ако сте днес постъпили по истина и по правда с Иероваала и с дома му, то (да бъде върху ви благословение и) радвайте се на Авимелеха, и той да се радва на вас;
20 ако ли не, нека излезе огън от Авимелеха и да изгори жителите сихемски и целия дом на Мило, и да излезе огън от жителите сихемски и от дома на Мило и да изгори Авимелеха.
21 И побягна Иотам, избяга и отиде в Беер, и живя там скришно от брата си Авимелеха.
22 Авимелех пък царува над Израиля три години.
23 (K)И изпрати Бог зъл дух между Авимелеха и жителите на Сихем, и почнаха жителите сихемски да се не покоряват на Авимелеха,
24 (L)та по тоя начин да се отмъсти за седемдесетте синове Иероваалови, и кръвта им да се обърне против брата им Авимелеха, който ги уби, и против жителите сихемски, които подкрепиха ръката му, за да избие братята си.
25 Жителите сихемски туриха по планинските върхове против него засадници, които обираха всекиго, който минаваше край тях по пътя. За това бе обадено на Авимелеха.
26 В Сихем пристигна и Гаал, Еведов син, с братята си, и ходеха по Сихем, и жителите сихемски се ослониха на него.
27 (M)И излязоха на полето, и беряха гроздето си, и тъпчеха го в жлебове и ликуваха, и отиваха в дома на своя бог, ядяха и пиеха, и проклинаха Авимелеха.
28 (N)Гаал, Еведов син, думаше: кой е Авимелех и що е Сихем, та да му служим? не е ли той Иероваалов син, и не е ли Зевул негов главен началник? служете по-добре на потомците на Емора, баща Сихемов, а нему защо да служим?
29 Ако някой дадеше тоя народ в ръцете ми, аз бих изгонил Авимелеха. И казано бе на Авимелеха: увеличи войската си и излизай.
30 Зевул, началник на града, чу думите на Гаала, Еведов син, и се силно разгневи.
31 Той прати тайно пратеници при Авимелеха да му кажат: ето Гаал, Еведов син, и братята му дойдоха в Сихем, и на, бунтуват града против тебе;
32 (O)затова стани нощес, ти и народът, който се намира с тебе, и постави засада на полето;
33 (P)а сутринта, по изгрев-слънце, стани рано и пристъпи към града; и когато той и народът, който е с него, излязат срещу тебе, тогава прави с тях, що ти ръка може.
34 И Авимелех стана през нощта, и целият народ, който се намираше с него, и туриха в засада при Сихем четири дружини.
35 (Сутринта) Гаал, Еведов син, излезе и застана при градските порти; и стана Авимелех и народът, който бе с него, от засадата.
36 Гаал, като видя народа, каза на Зевула: ето, народът се спуща отвръх планините. А Зевул му каза: сянката на планините ти се струва човеци.
37 Гаал пак говори и каза: ето народът се спуща от височините, и една дружина иде откъм дъба Меоним.
38 И каза му Зевул: де ти са устата, които казваха: „кой е Авимелех, та да му служим?“ това е оня народ, който ти презираше; излизай сега и се бий с него.
39 И тръгна Гаал пред жителите сихемски и се удари с Авимелеха.
40 И Авимелех се спусна подире му, а той побягна от него; и паднаха много убити до самите градски порти.
41 И Авимелех остана в Арум, а Гаала и братята му Зевул изгони, за да не живеят в Сихем.
42 На другия ден народът излезе в полето, и обадиха за това на Авимелеха.
43 Той взе народа си и го раздели на три дружини и ги тури в засада на полето. И като видя, че народът излезе от града, въстана против тях и ги изби.
44 Докле Авимелех и дружините, които бяха с него, пристъпиха и застанаха при градските порти, другите две дружини нападнаха на всички, които бяха на полето, и ги избиха.
45 (Q)И Авимелех се сражава с града целия оня ден, превзе града, изби народа, който беше в него, разруши града и го посея със сол.
46 Като чуха това, всички, които бяха в кулата Сихемска, отидоха в кулата на капището на Ваал Верита.
47 Обадиха на Авимелеха, че там се събрали всички, които бяха в кулата Сихемска.
48 (R)Тогава Авимелех отиде на планина Селмон, той и целият народ, който беше с него, и взе Авимелех брадви със себе си, насече вейки от дърветата, тури ги на плещите си и каза на народа, който бе с него: вие видяхте, какво правих; скоро правете и вие същото, което и аз.
49 И всеки от целия народ насече вейки, тръгнаха след Авимелеха, натрупаха ги при кулата и изгориха с тях кулата с огън, и умряха всички, които бяха в кулата Сихемска, около хиляда мъже и жени.
50 (S)После Авимелех отиде в Тевец и обсади го и го превзе.
51 Всред града имаше яка кула; там побягнаха всички мъже и жени и всички градски жители, затвориха се и се качиха върху покрива на кулата.
52 Авимелех дойде до кулата, заобиколи я и се приближи до вратата на кулата, за да я изгори с огън.
53 (T)Тогава една жена хвърли къс от воденичен камък върху главата на Авимелеха и му разби черепа.
54 Авимелех веднага повика слугата, оръженосеца си, и му каза: извади меча си и ме умъртви, за да не се каже за мене: жена го уби. И слугата му го прободе, и той умря.
55 Израилтяните, като видяха, че Авимелех умря, отидоха всеки в мястото си.
56 Тъй въздаде Бог на Авимелеха за злодеянието, което той направи на баща си, като уби седемдесетте си братя.
57 (U)И всички злодеяния на сихемските жители Бог обърна върху главите им; и ги постигна клетвата на Иотама, Иероваалов син.
10 След Авимелеха издигна се да избави Израиля Тола, син на Туя, син Додов, от Исахарово коляно. Той живееше в Шамир, на Ефремова планина.
2 Той беше съдия над Израиля двайсет и три години, и умря, и биде погребан в Шамир.
3 (V)След него се издигна Иаир от Галаад, който беше съдия над Израиля двайсет и две години.
4 (W)Той имаше трийсет (и два) сина, които яздеха на трийсет (и две) ослета, и те имаха трийсет (и два) града, които и доднес се наричат Иаирови селища, що са в Галаадската земя.
5 И умря Иаир и биде погребан в Камон.
6 (X)Израилевите синове продължаваха да правят зло пред очите на Господа и служеха на разни Вааловци и Астарти, и на боговете арамейски, и на боговете сидонски, и на боговете моавски, и на боговете амонитски, и на боговете филистимски, а Господа оставиха и Му не служеха.
7 (Y)И разпали се гневът на Господа против Израиля, и Той ги предаде в ръцете на филистимци и в ръцете на амонитци;
8 оттогава те притесняваха и мъчеха Израилевите синове осемнайсет години наред, всички Израилеви синове отвъд Иордан в Аморейската земя, която е в Галаад.
9 Най-сетне амонитци преминаха Иордан, за да воюват с Иуда и Вениамина и с дома Ефремов. И синовете Израилеви бидоха много притеснени.
10 (Z)И викнаха синовете Израилеви към Господа и казаха: съгрешихме пред Тебе, защото оставихме нашия Бог и служихме на Вааловци.
11 И Господ рече на Израилевите синове: не угнетяваха ли ви египтяни и аморейци, амонитци и филистимци,
12 сидонци, амаликитци и моавци, и когато викнехте към Мене, не избавях ли ви от ръцете им?
13 (AA)а вие Ме оставихте и почнахте да служите на други богове; затова няма вече да ви избавям;
14 идете, викайте към боговете, които сте избрали, нека те ви избавят в това усилно за вас време.
15 Тогава синовете Израилеви рекоха Господу: съгрешихме; прави с нас всичко, що Ти е угодно, само ни избави сега.
16 (AB)И отхвърлиха от себе си чуждите богове и почнаха да служат (само) на Господа. И не изтърпя душата Му страданията Израилеви.
17 (AC)Амонитци се събраха и разположиха стан в Галаад; събраха се тъй също Израилевите синове и разположиха стан в Масифа.
18 (AD)Народът и началниците Галаадски си казаха един другиму: който почне война против амонитци, той ще бъде началник на всички галаадски жители.
17 Един ден, когато Той поучаваше, и седяха там фарисеи и законоучители, надошли от всички села на Галилея и Иудея, и от Иерусалим, и Той имаше сила Господня да ги изцерява, –
18 (A)ето, някои донесоха на постелка един човек, който бе разслабен, и се опитваха да го внесат и сложат пред Него;
19 и като не намериха, отде да го внесат, поради навалицата, качиха се навръх къщата и през покрива го спуснаха с постелката насред пред Иисуса.
20 И Той, като видя вярата им, рече му: човече, прощават ти се греховете.
21 Книжниците и фарисеите почнаха да размишляват и казваха: кой е Тоя, Който богохулствува? Кой може да прощава грехове, освен един Бог?
22 Иисус, като разбра помислите им, отговори им и рече: какво размишлявате в сърцата си?
23 Кое е по-лесно? Да кажа: прощават ти се греховете ли; или да кажа: стани и ходи?
24 Но, за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (казва на разслабения): тебе казвам: стани, вземи си постелката и върви у дома си.
25 И той стана веднага пред тях, взе това, на което лежеше, и отиде у дома си, като славеше Бога.
26 И ужас обвзе всички, и славеха Бога; и като бяха изпълнени със страх, казваха: чудни работи видяхме днес.
27 (B)След това Иисус излезе и видя едного митаря, на име Левий, който седеше на митницата, и му рече: върви след Мене.
28 И той, като остави всичко, стана и тръгна след Него.
29 И приготви за Него Левий у дома си голяма гощавка; и там имаше много митари и други, които седяха на трапезата с тях.
30 А книжниците и фарисеите роптаеха и казваха на учениците Му: защо ядете и пиете с митари и грешници?
31 А Иисус им отговори и рече: здравите нямат нужда от лекар, а болните;
32 (C)не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние.
33 А те Му рекоха: защо учениците Иоанови постят често и молитви правят, както и фарисейските, а Твоите ядат и пият?
34 Той им рече: нима можете накара сватбарите да постят, когато с тях е младоженецът?
35 Но ще дойдат дни, когато ще им отнемат младоженеца, и тогава, през ония дни ще постят.
36 (D)При това им каза притча: никой не пришива на вехта дреха кръпка от нова дреха; инак, и новата ще раздере, и на старата не ще прилича кръпка от новата.
37 И никой не налива ново вино във вехти мяхове; инак, новото вино ще спука мяховете, и само ще изтече, и мяховете ще се изхабят;
38 но ново вино трябва да се налива в нови мяхове; тогава ще се запази и едното, и другото.
39 И никой откак пие старо вино, не ще поиска веднага ново; понеже казва: старото е по-добро.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.