Old/New Testament
Лозето на Навутей
21 След тези събития, понеже езраелецът Навутей имаше лозе в Езраел, близо до палата на самарийския цар Ахаав,
2 (A)Ахаав каза на Навутей: Дай ми лозето си да го използвам като градина за зеленчук, понеже е близо до къщата ми. Вместо него ще ти дам лозе, по-добро от него, или ако ти се види добре, ще ти дам стойността му в пари.
3 (B)А Навутей отговори на Ахаав: Да не ми даде Господ да ти дам бащиното си наследство.
4 Ахаав се прибра у дома тъжен и огорчен заради думите, които езраелецът Навутей му каза: Не искам да ти дам бащиното си наследство. И като легна на леглото си, обърна лицето си и не яде хляб.
5 Тогава жена му Езавел дойде при него и му каза: Защо е тъжен духът ти, че не ядеш хляб?
6 А той ѝ отвърна: Понеже говорих на езраелеца Навутей: Дай ми лозето си с пари или ако обичаш, ще ти дам друго лозе вместо него; а той отговори: Не искам да ти дам лозето си.
7 А жена му Езавел му каза: Царуваш ли ти наистина над Израил? Стани, яж хляб и нека е весело сърцето ти. Аз ще ти дам лозето на езраелеца Навутей.
8 Тогава тя написа писма от Ахаавово име и като ги запечата с печата му, прати писмата до старейшините и благородните, които живееха с Навутей в града му.
9 В писмата писа следното: Прогласете пост и поставете Навутей на видно място пред народа;
10 (C)и срещу него поставете двама лоши човека да засвидетелстват против него, като кажат: Ти похули Бога и царя. Тогава го изведете вън и го убийте с камъни, и нека умре.
11 И мъжете от града му, старейшините и благородните, които живееха в града му, направиха според заповедта, която Езавел им беше пратила, според написаното в писмата, които им беше пратила:
12 (D)прогласиха пост и поставиха Навутей на видно място пред народа.
13 (E)А двама лоши човека влязоха и седнаха пред него. Те свидетелстваха против него, против Навутей, пред народа, като казаха: Навутей похули Бога и царя. Тогава го изведоха вън от града и го убиха с камъни. И той умря.
14 После пратиха до Езавел да кажат: Навутей е убит с камъни, мъртъв е.
15 А Езавел, като чу, че Навутей бил убит с камъни и умрял, каза на Ахаав: Стани, присвои си лозето, което езраелецът Навутей отказа да ти даде с пари; защото Навутей не е жив, а е умрял.
16 Ахаав, като чу, че Навутей е умрял, стана и слезе в лозето на езраелеца Навутей, за да го присвои.
17 (F)Но Господнето слово дойде към тесвиеца Илия и каза:
18 (G)Стани, слез да посрещнеш Израилевия цар Ахаав, който живее в Самария. Той е в Навутеевото лозе, там слезе, за да го присвои.
19 (H)И да му кажеш: Така казва Господ: Уби ли ти, а още присвои ли? Да му говориш още: Така казва Господ: На мястото, където кучетата лизаха Навутеевата кръв, кучетата ще лижат твоята кръв – да!, – твоята собствена.
20 (I)Ахаав каза на Илия: Намери ли ме, враг мой? А той отговори: Намерих те, защото си се предал да вършиш зло пред Господа.
21 (J)Ето, Господ казва: Аз ще докарам зло върху тебе, ще те измета и ще изтребя от Ахаав всеки от мъжки пол, както малолетния, така и пълнолетния[a] в Израил;
22 (K)и ще направя дома ти като дома на Еровоам, Наватовия син, и като дома на Ваас, Ахиевия син, поради раздразнението, с което ти Ме разгневи, като направи Израил да съгреши.
23 (L)Също Господ говорѝ и за Езавел, като каза: Кучетата ще изядат Езавел при рова на Езраел.
24 (M)Който от Ахаавовия род умре в града, него кучетата ще изядат; а който умре в полето, него въздушните птици ще изядат.
25 (N)(Никой наистина не беше подобен на Ахаав, който се предаде да върши зло пред Господа, както го подбуждаше жена му Езавел,
26 (O)и който извърши много мерзости, като следваше идолите, точно, както вършеха аморейците, които Господ беше изгонил пред израилтяните.)
27 (P)А Ахаав, като чу тези думи, раздра дрехите си, сложи вретище на тялото си, постеше и лежеше обвит във вретище, и ходеше внимателно.
28 Тогава Господнето слово дойде към тесвиеца Илия и каза:
29 (Q)Видя ли как се смири Ахаав пред Мене? Понеже той се смири пред Мене, няма да докарам злото в неговите дни. В дните на сина му ще докарам злото върху дома му.
Поход срещу Сирия и смъртта на Ахаав
22 Изминаха три години без война между Сирия и Израил.
2 (R)А в третата година, когато Юдейският цар Йосафат слезе при Израилевия цар,
3 (S)Израилевият цар каза на слугите си: Знаете ли, че Рамот-галаад е наш; а ние отдавна мълчим и не си го вземаме от сирийския цар?
4 (T)Каза и на Йосафат: Идваш ли с мене на бой в Рамот-галаад? Йосафат отговори на Израилевия цар: Аз съм, както си ти, моят народ – както твоят народ, моите коне – както твоите коне.
5 Йосафат каза още на Израилевия цар: Моля, допитайте се сега до Господнето слово.
6 (U)Тогава Израилевият цар събра пророците си, около четиристотин мъже, и им каза: Да ида ли на бой против Рамот-галаад, или да не ида? А те отговориха: Излез и Господ ще го предаде в ръката на царя.
7 (V)Обаче Йосафат каза: Няма ли тук, освен тези, някой Господен пророк, за да се допитаме чрез него?
8 Израилевият цар отвърна на Йосафат: Има още един човек, Михей, син на Емла, чрез когото можем да се допитаме до Господа. Но аз го мразя, защото не пророкува добро за мен, а зло. А Йосафат каза: Нека царят не говори така.
9 Тогава Израилевият цар повика един евнух и каза: Доведи бързо Михей, син на Емла.
10 А Израилевият цар и Юдейският цар Йосафат седяха, всеки на престола си, облечени в одеждите си, на открито място при входа на самарийската порта. И всички пророци пророкуваха пред тях.
11 А Седекия, Ханаановият син, си направи железни рогове и каза: Така казва Господ: С тези ще буташ сирийците, докато ги довършиш.
12 Също и всичките пророци пророкуваха така: Иди в Рамот-галаад и ще имаш добър успех; защото Господ ще го предаде в ръката на царя.
13 А пратеникът, който отиде да повика Михей, му каза: Ето сега думите на пророците, като от едни уста са добри за царя; моля и твоята дума да бъде като на всекиго от тях и ти говорѝ доброто.
14 (W)А Михей отговори: В името на живия Господ заявявам, че каквото ми каже Господ, това ще говоря.
15 И така, той дойде при царя. И царят го запита: Михей, да идем ли на бой в Рамот-галаад, или да не идем? А той му отговори: Излез и ще имаш добър успех, защото Господ ще го предаде в ръката на царя.
16 А царят му каза: Колко пъти ще те заклевам да не ми говориш друго освен истината в Господнето име!
17 (X)Тогава пророкът отвърна: Видях целия Израил, пръснат по планините – като овце, които нямат овчар. И Господ каза: Тези нямат господар; нека се върнат всеки у дома си с мир.
18 Тогава Израилевият цар каза на Йосафат: Не ти ли казах, че няма да пророкува добро за мен, а зло?
19 (Y)А Михей каза: Чуй Господнето слово. Видях Господа, Който седеше на престола Си, и цялото небесно множество, което стоеше около Него отдясно и отляво.
20 И Господ каза: Кой ще примами Ахаав, за да отиде и да падне в Рамот-галаад? И един каза едно, а друг – друго.
21 После излезе един дух, застана пред Господа и каза: Аз ще го примамя.
22 (Z)Господ го попита: Как? А той отговори: Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всичките му пророци. И Господ каза: Примамвай го и ще успееш. Излез, направи така!
23 (AA)И така, сега Господ е вложил лъжлив дух в устата на всички тези твои пророци; Господ обаче е говорил зло за тебе.
24 (AB)Тогава Седекия, Ханаановият син, се приближи, зашлеви Михей по бузата и каза: По кой път мина Господният Дух от мене, за да говори на теб?
25 А Михей отвърна: Ето, ще видиш в онзи ден, когато ще бягаш от стая в стая, за да се криеш.
26 Тогава Израилевият цар каза: Хванете Михей и го върнете при градския управител Амон и при царския син Йоас.
27 И им кажете: Така заповяда царят: Хвърлете този в тъмницата и го хранете със затворническа порция хляб и вода[b], докато си дойда с мир.
28 (AC)А Михей каза: Ако някога се върнеш с мир, то Господ не е говорил чрез мене. Каза още: Слушайте вие, всички племена.
29 И така, Израилевият цар и Юдейският цар Йосафат отидоха в Рамот-галаад.
30 (AD)Израилевият цар каза на Йосафат: Аз ще се преоблека, като вляза в сражението, а ти облечи одеждите си. И така, Израилевият цар се преоблече и влезе в сражението.
31 А сирийският цар беше заповядал на тридесет и двамата свои началници на колесници: Не се бийте нито с малък, нито с голям, а само с Израилевия цар.
32 (AE)А началниците на колесници, като видяха Йосафат, си казаха: Този трябва да е Израилевият цар. И се отклониха да го ударят, но Йосафат извика.
33 И началниците на колесници, като видяха, че той не беше Израилевият цар, престанаха да го преследват и се върнаха.
34 А един човек стреля, без да се цели, и улучи Израилевия цар между свръзките на бронята му; затова той каза на колесничаря си: Обърни ръката си и ме изведи от сражението, защото съм тежко ранен.
35 И в онзи ден сражението се усили. А царят беше подкрепен в колесницата си срещу сирийците, но привечер умря; и кръвта течеше от раната в дъното на колесницата.
36 Около залез слънце в стана се нададе вик, който обявяваше: Всеки да иде в града си и всеки на мястото си.
37 Така царят умря и го донесоха в Самария, и го погребаха там.
38 (AF)И като миеха колесницата в самарийския водоем, където се миеха и блудниците, кучетата лижеха кръвта му според словото, което Господ беше говорил.
39 (AG)А останалите дела на Ахаав и всичко, което извърши, и къщата от слонова кост, която построи, и всички градове, които съгради, са записани в Книгата на летописите на Израилевите царе.
40 Така Ахаав заспа с бащите си; и вместо него се възцари синът му Охозия.
Възцаряване на Йосафат в Юдея
41 (AH)А над Юдея се възцари Йосафат, син на Аса, в четвъртата година на Израилевия цар Ахаав.
42 Йосафат беше на възраст тридесет и пет години, когато се възцари, и царува̀ двадесет и пет години в Йерусалим; а името на майка му беше Азува, дъщеря на Силей.
43 (AI)Той ходи съвършено в пътя на баща си Аса; не се отклони от него, а вършеше това, което беше право пред Господа. Високите места обаче не се отмениха; народът все още жертваше и кадеше по високите места.
44 (AJ)И Йосафат сключи мир с Израилевия цар.
45 А останалите дела на Йосафат, юначеството, което показа, и как воюваше, са записани в Книгата на летописите на Юдейските царе.
46 (AK)Освен това той изтреби от земята останалите мъжеложници, които бяха останали от времето на баща му Аса.
47 (AL)По това време в Едом нямаше цар, а царуваше наместник.
48 (AM)Йосафат построи кораби като тарсийските, които да отплават за Офир за злато. Те обаче не отплаваха, защото се разбиха в Есион-гавер.
49 Тогава Охозия, Ахаавовият син, каза на Йосафат: Нека моите слуги отидат с твоите слуги в корабите. Но Йосафат отказа.
50 (AN)И Йосафат заспа с бащите си и беше погребан при тях в града на баща си Давид; и вместо него се възцари синът му Йорам.
Възцаряване на Охозия в Израил
51 (AO)Охозия, Ахаавовият син, се възцари над Израил в Самария в седемнадесетата година на Юдейския цар Йосафат и царува̀ две години над Израил.
52 (AP)Той вършѝ зло пред Господа, като ходи в пътя на баща си и в пътя на майка си, и в пътя на Еровоам, Наватовия син, който подтикна Израил да греши;
53 (AQ)защото служѝ на Ваал и му се поклони, и разгневи Господа, Израелевия Бог, според всичко, което беше вършил баща му.
Разпъването на Исус Христос
26 (A)И когато Го поведоха, хванаха някого си Симон, киринеец, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи след Исус.
27 И след Него вървеше голямо множество народ и жени, които плачеха за Него.
28 А Исус се обърна към тях и каза: Дъщери йерусалимски, недейте плака за Мене, но плачете за себе си и за децата си;
29 (B)защото, ето, идат дни, когато ще кажат: Блажени безплодните и утробите, които не са раждали, и гърдите, които не са кърмили.
30 (C)Тогава ще започнат да казват на планините: Паднете върху нас!, и на хълмовете: Покрийте ни!
31 (D)Защото ако правят това със суровото дърво, какво ще правят със сухото?
32 (E)И с Него караха и други двама, които бяха злодеи, за да ги убият.
33 (F)И когато стигнаха на мястото, наречено Лобно[a], там разпънаха Него и злодеите – единия отдясно, а другия – отляво на Него.
34 (G)А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребий за тях.
35 (H)И хората стояха и гледаха. Още и началниците Го ругаеха, като казваха: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Той е Христос, Божият Избраник.
36 Също и войниците Му се подиграваха, като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха:
37 Ако си Юдейският Цар, избави Себе Си.
38 (I)А над Него имаше и надпис: Този е Юдейският Цар.
39 (J)И един от увисналите злодеи Го хулеше, като казваше: Нали Ти си Христос? Избави Себе Си и нас!
40 А другият в отговор го смъмра: Дори от Бога ли не се боиш, ти, който си със същата присъда?
41 А ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото за това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо.
42 (K)И каза: Господи Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си.
43 А Исус му отговори: Истина ти казвам днес ще бъдеш с Мене в рая.
Кръстната смърт на Исус Христос
44 (L)А беше вече около шестия час и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час[b],
45 (M)като слънцето потъмня; и завесата на храма се раздра през средата.
46 (N)И Исус извика със силен глас и каза: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си. И като каза това, издъхна.
47 (O)И стотникът, като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина, този Човек беше праведен.
48 А всички множества, които бяха дошли на това зрелище, като виждаха какво стана, се връщаха, като се удряха в гърди.
49 (P)А всички Негови познати и жените, които Го следваха от Галилея, стояха надалеч и гледаха това.
Снемането на Исус Христос от кръста и погребението му
50 (Q)Имаше един човек на име Йосиф, който беше съветник, човек добър и праведен,
51 (R)който не се беше съгласил с намерението и делото им. Той беше от юдейския град Ариматея, човек, който очакваше Божието царство.
52 Той отиде при Пилат и поиска тялото на Исус.
53 (S)И като го свали, обви го с плащеница и го положи в гроб, изсечен в скала, където никой не беше още полаган.
54 (T)И това беше денят на Приготовлението и съботата настъпваше.
55 (U)А жените, които бяха дошли с Него от Галилея, вървяха отзад и видяха гроба и как беше положено тялото Му.
56 (V)И като се върнаха, приготвиха аромати и миро; и в съботата си почиваха както повлява Законът.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.