Old/New Testament

7 ^(A)Добро име струва повече от скъпоценно миро.
И денят на смъртта – повече от деня на раждането.
² По-добре да отиде някой в дом, където жалеят за умрял,
отколкото да отиде в дом на пируване;
защото това е кончината на всеки човек
и живият може да го вложи в сърцето си.
^3 (B)По-полезна е печалта от смеха;
защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.
⁴ Сърцето на мъдрите е в дома, където жалеят,
а сърцето на безумните е в дома на веселие.
^5 (C)По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия,
отколкото да слуша песен от безумните;
^6 (D)защото какъвто е шумът на тръните под котела,
такъв е смехът на безумния. И това е суета.
^7 (E)Наистина изнудването прави мъдрия да обезумява;
и подарък покварява сърцето.
^8 (F)За предпочитане е свършването на работата, отколкото започването ѝ;
по-добър е търпеливият, отколкото високомерният.
^9 (G)Не бързай да се разгневиш в духа си;
защото гневът почива на гърдите на безумните.
¹⁰ Да не кажеш: Коя е причината,
че предишните дни бяха по-добри от сегашните?
Защото не питаш разумно за това.
^11 (H)Мъдростта е толкова ценна, колкото е наследството,
даже и по-ценна е за онези, които гледат слънцето;
¹² защото не само че мъдростта е защита,
както и парите са защита,
но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на онези, които я имат.
¹³ Разгледай делото Божие;
защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?
^14 (I)Във време на благоденствие бъди весел,
а във време на злополука бъди разсъдлив;
защото Бог постави едното до другото,
за да не може човек да открие нищо, което ще бъде след него.
^15 (J)Всичко това видях в суетните си дни:
има праведен, който загива в правдата си,
и има нечестив, който упорства в злотворството си.
^16 (K)Не ставай прекалено праведен
и не мисли себе си за много мъдър;
защо да се погубиш?
^17 (L)Не ставай прекалено зъл и не бъди безумен;
защо да умреш преди времето си?
^18 (M)Добре е да се придържаш към едното
и да не оттегляш ръката си от другото;
защото който се бои от Бога, ще се отърве и от двете^[a].
¹⁹ Мъдростта крепи мъдрия повече
от десетина началника, които са в града.
^20 (N)Наистина няма праведен човек на земята,
който да прави добро и да не греши.
²¹ И не обръщай внимание на всички думи, които се говорят,
да не би да чуеш слугата си да те кълне;
²² защото сърцето ти познава, че и ти подобно
си проклинал други много пъти.
^23 (O)Всичко това опитах чрез мъдростта.
Казах: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мен.
^24 (P)Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко;
кой може да го намери?
^25 (Q)Аз отново от сърце се посветих
да науча, да издиря и да изследвам мъдростта и разума,
и да позная, че нечестието е безумие и че глупостта е лудост.
^26 (R)И намирам, че е по-горчива от смърт
онази жена, чието сърце е примки и мрежи и ръцете ѝ – окови;
който е добър пред Бога, ще се отърве от нея;
а грешникът ще бъде хванат от нея.
^27 (S)Виж, това намерих, казва проповедникът,
като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината
^28 (T)(и душата ми още го изследва, но не съм го намерил);
един мъж между хиляда намерих;
но нито една жена между толкова^[b]жени не намерих.
^29 (U)Ето, това само намерих,
че Бог направи човека праведен,
но те изнамериха много измислици.

8 ^(V)Кой е като мъдрия? И кой знае изяснението на нещата?
Мъдростта на човека просветлява лицето му
и коравината на лицето му се променя.
^2 (W)Аз те съветвам да пазиш царската заповед,
а най-вече заради клетвата пред Бога.
^3 (X)Не бързай да излезеш от присъствието му;
не постоянствай в лоша работа,
защото той върши всичко каквото иска,
^4 (Y)тъй като думата на царя има власт
и кой ще му каже: Какво правиш?
⁵ Който пази заповедта, няма да види нещо зло;
и сърцето на мъдрия познава,
че има и време, и осъждане за непокорството.
^6 (Z)Понеже за всяко нещо има време и отсъждане;
защото човекът е твърде окаян,
^7 (AA)понеже не знае какво има да стане;
защото кой може да му каже как ще бъде?
^8 (AB)Няма човек, който да има власт над духа, за да задържи духа,
нито да има власт над деня на смъртта;
и в тази война няма уволнение,
нито нечестието ще избави онези, които са предадени на него.
⁹ Всичко това видях, като занимах сърцето си
с всяко дело, което става под слънцето,
че има време, когато човек властва над човека за негова вреда.
¹⁰ При това видях нечестивите погребани,
които бяха идвали и отивали от святото място;
и те бяха забравени в града, където бяха постъпили така.
И това е суета.
^11 (AC)Понеже присъдата против нечестиво дело не се изпълнява скоро,
затова сърцето на човешките синове е всецяло предадено да върши зло.
^12 (AD)Ако и грешникът да върши зло сто пъти и да дългоденства,
пак аз зная това, че ще бъде добре
на онези, които се боят от Бога, които се боят пред Него;
¹³ а на нечестивия няма да бъде добре,
нито ще се продължат дните му, които ще бъдат като сянка,
защото той не се бои от Бога.
^14 (AE)Има една суета, която става на земята:
че има праведни, на които се случва според делата на нечестивите,
а пък има нечестиви, на които се случва според делата на праведните.
Казах, че и това е суета.
^15 (AF)Затова аз похвалих веселбата,
защото за човека няма по-добро под слънцето
освен да яде, да пие и да се весели,
и това да му остава от труда му
през всички дни на живота му, които Бог му е дал под слънцето.
¹⁶ Когато предадох сърцето си да позная мъдростта
и да видя труда, който ставаше по земята,
как очите на някои не виждат сън нито денем, нито нощем,
^17 (AG)тогава видях цялото Божие дело,
че човек не може да издири делото, което става под слънцето;
понеже колкото и да се труди човек да го търси,
пак няма да го намери;
а дори ако и мъдрият реши да го познае,
няма да може да го намери.

9 ^(AH)Защото всичко това вложих в сърцето си,
да издиря всичко това,
че праведните и мъдрите и делата им са в Божията ръка;
няма човек, който да знае
дали любов или омраза го очаква;
всичко е неизвестно пред тях.
^2 (AI)Всичко постига всичките еднакво:
една е участта на праведния и на нечестивия,
на добрия и на злия, на чистия и на нечистия,
на онзи, който жертва, и на онзи, който не жертва;
както е добрият, така е и грешният,
и онзи, който се кълне, както онзи, който се бои да се кълне.
³ Това е злото между всичко, което става под слънцето.
Че една е участта на всичките
и най-вече, че сърцето на човешките синове е пълно със зло
и лудост е в сърцето им, докато са живи,
и че после слизат при мъртвите.
⁴ Защото за онзи, който общува с всички живи, има надежда;
понеже живо куче струва повече от мъртъв лъв.
^5 (AJ)Защото живите поне знаят, че ще умрат;
а мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват,
понеже споменът за тях е забравен;
⁶ също и любовта им, и омразата им, и завистта им са вече изгубени,
нито ще имат вече някога дял в нещо, което става под слънцето.
^7 (AK)Иди, яж хляба си с радост и пий виното си с весело сърце,
защото Бог вече има благоволение към делата ти.
⁸ Дрехите ти нека бъдат винаги бели.
И миро да не липсва от главата ти.
^9 (AL)Радвай се на живота с жената, която си възлюбил,
през всички дни на суетния си живот,
които са ти дадени под слънцето –
през всички дни на твоята суета;
защото това е делът ти в живота
и в труда ти, с който се трудиш под слънцето.
¹⁰ Всичко, което намери ръката ти да прави според силата ти, направи го;
защото няма нито работа, нито замисъл, нито знание, нито мъдрост в гроба^[c], където отиваш.
^11 (AM)Обърнах се и видях под слънцето,
че надбягването не е на леките, нито боят на силните,
нито хлябът на мъдрите, нито богатството на разумните,
нито благоволението на изкусните;
а на всички тях се случва според времето и случая.
^12 (AN)Защото и човек не знае времето си;
както рибите, които се улавят в жестока^[d] мрежа,
и както птиците, които се улавят в примка,
така се улавят човешките синове в лошо време,
когато то внезапно ги връхлети.
¹³ И това видях като мъдрост под слънцето
(и тя ми се видя голяма):
^14 (AO)Имаше малък град и малко мъже в него;
и дойде против него велик цар и го обсади,
и издигна против него големи могили.
¹⁵ Но в него се намери сиромах и мъдър човек
и той с мъдростта си избави града,
но никой не си спомни за онзи беден човек.
^16 (AP)Тогава казах: Мъдростта струва повече от силата;
а при все това мъдростта на бедния е презряна
и думите му не се слушат.
¹⁷ Думите на мъдрите, тихо изговорени, се слушат
повече от вика на онзи, който властва между безумните.
^18 (AQ)Мъдростта струва повече от военните оръжия;
а един грешник разваля много добри неща.