Old/New Testament
Началнику на хора. Псалом Давидов.
1-2 (A)Блажен оня, който пригледва бедни (и сиромаси)! В злочест ден Господ ще го избави.
3 Господ ще го запази и ще заварди живота му; той ще бъде блажен на земята. И Ти няма да го предадеш на волята на враговете му.
4 (B)Господ ще го подкрепи в леглото на болестта му. Ти ще измениш цялата му постеля през болестта му.
5 (C)Рекох: Господи, помилуй ме, изцели душата ми, защото съгреших пред Тебе.
6 Враговете ми говорят зло за мене: „кога ще умре, и кога ще загине името му?“
7 И ако някой дохожда да ме види, говори лъжа; неговото сърце трупа в себе си неправда, и той, щом излезе вън, разправя.
8 (D)Всички, които ме мразят, шепнат си против мене, кроят зло против мене:
9 (E)„законопрестъпност тежи върху него; той легна; няма вече да стане.“
10 (F)Дори човекът, който беше в мир с мене, комуто се осланях, който е ял хляба ми, дигна против мене пета.
11 А Ти, Господи, помилуй ме, изправи ме, и аз ще им въздам.
12 По това ще узная, че Ти благоволиш към мене, ако моят враг не възтържествува над мене,
13 а мене запазиш читав и ме поставиш пред лицето Си навеки.
14 (G)Благословен Господ, Бог Израилев, от века и до века! Амин, амин!
Началнику на хора. Учение. От Кореевите синове.
1-2 (H)Както кошута жадува за водни потоци, тъй и душата ми, Боже, копнее за Тебе!
3 (I)Душата ми жадува за Бога силний, живий: кога ще дойда и се явя пред лицето Божие!
4 Сълзите ми бяха хляб за мене денем и нощем, когато всеки ден ми думаха: де е твоят Бог?
5 (J)Колчем си спомня това, изливам душата си, защото съм ходил с многолюдие, влизал съм с тях в Божия дом с радостния и славословен глас на празнуващото множество.
6 (K)Защо униваш, душо моя, и защо се смущаваш? Уповавай се на Бога, защото аз още ще славя Него, моя Спасител и моя Бог.
7 Унива в мене душата ми; затова си спомням за Тебе от земята Иорданска, от Ермон, от планина Цоар.
8 (L)Бездна бездна призовава с гласа на Твоите водопади; всички Твои води и Твои вълни преминаха над мене.
9 (M)Денем Господ ще покаже милостта Си, и нощем песен ще Му пея, молитва към Бога на моя живот.
10 (N)Ще кажа на Бога, моя застъпник: защо си ме забравил? Защо ходя натъжен от обидите на врага?
11 Сякаш костите ми се трошат, кога враговете ми се гаврят над мене, кога ми думат всеки ден: де е твоят Бог?
12 (O)Защо униваш, душо моя, и защо се смущаваш? Уповавай се на Бога, защото аз още ще славя Него, моя Спасител и моя Бог.
42 Съди ме, Боже, и застъпи се в тъжбата ми с тоя недобър народ. Избави ме от лукав и несправедлив човек,
2 (P)защото Ти си Бог на моята сила. Защо си ме отхвърлил? Защо ходя натъжен от обидите на врага?
3 (Q)Прати Твоята светлина и Твоята истина да ме водят и да ме доведат на Твоята света планина и в Твоите обиталища.
4 И ще се приближа до Божия жертвеник, до Бога на радостта и на моето веселие, и на гусли ще Те славя, Боже, Боже мой!
5 (R)Защо униваш, душо моя, и защо се смущаваш? Уповавай се на Бога, защото още ще славя Него, моя Спасител и моя Бог.
27 Когато бе решено да отплуваме за Италия, предадоха Павла и няколко други затворници на един стотник, на име Юлий, от Августовия полк.
2 (A)Качихме се на един адрамитски кораб и тръгнахме, като щяхме да плуваме около асийските места. С нас беше Аристарх, македонец от Солун.
3 (B)На другия ден стигнахме в Сидон. Юлий, постъпвайки с Павла човеколюбиво, позволи му да отиде при приятелите си и да се възползува от грижите им.
4 Като тръгнахме оттам, минахме под Кипър, понеже ветровете бяха противни,
5 и, като преплувахме морето покрай Киликия и Памфилия, слязохме до Мира Ликийска.
6 Там стотникът намери един александрийски кораб, който плуваше за Италия, и ни прехвърли на него.
7 И плавайки полека доста дни, едва стигнахме срещу Книд, защото вятърът ни пречеше, и преплувахме под Крит край Салмона.
8 И като минахме с мъка край Салмона, стигнахме до едно място, наречено Добри Пристанища, близо до което беше град Ласея.
9 Но, понеже бе минало доста време, и плаването ставаше вече опасно, пък и постът беше вече минал, Павел ги съветваше
10 и им казваше: виждам, мъже, че плаването ще бъде с беди и с голяма щета не само за товара и за кораба, но и за живота ни.
11 Но стотникът се доверяваше повече на кърмиларя и на стопанина на кораба, отколкото на Павловите думи.
12 И понеже пристанището не беше пригодно за презимуване, повечето изказаха мнение да се вдигнат и оттам, за да стигнат, ако е възможно, до Финик, критско пристанище, което лежи срещу югозападния и северозападния вятър, и там да презимуват.
13 Но подухна юг, и те, като помислиха, че са получили желаното, тръгнаха и плуваха покрай Крит.
14 Скоро обаче се подигна срещу него бурен вятър, наричан евроклидон[a].
15 Корабът биде грабнат тъй, че не можеше да устои на вятъра; и ние се оставихме да ни носят вълните.
16 И, понесени зад едно островче, наричано Клавда, едвам можахме да удържим ладията;
17 като я дигнаха, взеха да употребяват средства да подвържат кораба изотдолу; и понеже се бояха да не заседнат в Сирт[b], свиха платната и тъй се носеха.
18 На другия ден, понеже бяхме силно тласкани от бурята, наченаха да изхвърлят товара;
19 а на третия ден ние сами с ръцете си изхвърлихме корабните принадлежности.
20 Но, понеже през много дни не се виждаше ни слънце, ни звезди, па и немалка буря върлуваше, изчезваше нататък всяка надежда да се спасим.
21 И защото не бяха яли дълго време, Павел застана посред тях и каза: мъже братя, трябваше да ме послушате и да не тръгваме от Крит, и щяхме да избегнем тия беди и щети.
22 А сега ви съветвам да бъдете бодри, защото ни една душа от вас няма да погине, а само корабът.
23 Защото нощес ми се яви Ангел от Бога, Комуто принадлежа и Комуто служа,
24 (C)и каза: не бой се, Павле, ти трябва да излезеш пред кесаря; и ето, Господ ти подари всички тия, които плуват с тебе.
25 Затова, братя, бъдете бодри, защото вярвам на Бога, че тъй ще стане, както ми бе речено.
26 (D)Ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.