Old/New Testament
Псалом Давидов. (Преди помазването.)
26 (A)Господ е моя светлина и мое спасение: от кого ще се боя? Господ е крепост на моя живот, от кого ще се плаша?
2 Ако ме нападат злодейци, противници и враговете ми, за да изядат плътта ми, те сами ще се спънат и паднат.
3 (B)И полк да се опълчи против мене, няма да се уплаши сърцето ми; и война да се дигне против мене, и тогава ще се надявам.
4 (C)Едно само молих от Господа, само това искам: да пребъдвам в дома Господен през всички дни на живота си, да гледам Господнята красота и да посещавам Неговия (свети) храм,
5 (D)защото в злочест ден Той би ме укрил в Своята скиния, би ме скрил в тайника на Своето жилище, би ме възкачил на скала.
6 Тогава главата ми би се издигнала над враговете, които ме окръжават; и аз бих пренесъл в Неговата скиния хвалебни жертви, бих пял и възпявал Господа.
7 (E)Чуй, Господи, гласа ми, с който викам; помилуй ме и послушай ме.
8 (F)Сърцето ми повтаря Твоите думи: „търсете лицето Ми“; и аз ще търся лицето ти, Господи.
9 (G)Не скривай от мене лицето Си; не отблъсквай в гняв Твоя раб. Ти беше мой помощник; не ме отхвърляй и не ме оставяй, Боже, Спасителю мой!
10 (H)Защото баща ми и майка ми ме оставиха, но Господ ще ме приеме.
11 (I)Научи ме, Господи, на Твоя път и насочи ме в пътеката на правдата, поради враговете ми;
12 (J)не ме предавай на произвола на моите врагове, защото въстанаха против мене лъжливи свидетели и дишат злоба.
13 (K)Но аз вярвам, че ще видя Господнята благост в земята на живите.
14 (L)Надявай се на Господа, бъди мъжествен, и да укрепва сърцето ти; надявай се на Господа!
Псалом Давидов.
27 (M)Към Тебе, Господи, викам: твърдиня моя, не бъди безмълвен към мене, та да не би при Твоето безмълвие да се уподобя на слизащ в гроб.
2 (N)Чуй гласа на моите молби, кога викам към Тебе, кога дигам ръце към светия Твой храм.
3 (O)Не ме погубвай с нечестивци и със злосторници, които с ближните си говорят за мир, а на сърце имат зло.
4 (P)Въздай им според техните дела, според техните зли постъпки; според делата на техните ръце им въздай, дай им, каквото са заслужили.
5 (Q)Задето те не са внимателни към делата на Господа и към делото на ръцете Му, Той ще ги съсипе и няма да ги въздигне.
6 Благословен Господ, защото Той чу гласа на молбите ми.
7 (R)Господ е моя крепост и мой щит; Нему се уповаваше сърцето ми, и Той ми помогна, и сърцето ми се зарадва; аз ще Го прославя с моята песен.
8 (S)Господ е крепост на Своя народ и спасителна защита на Своя помазаник.
9 Спаси народа Си и благослови наследството Си; паси ги и ги въздигай навеки!
Псалом Давидов. (Кога се завършва празник Шатри.)
28 (T)Въздайте Господу, синове Божии, въздайте Господу слава и чест,
2 въздайте Господу слава на името Му; поклонете се Господу в благолепното Му светилище.
3 (U)Гласът Господен се носи над водите; Бог на славата, Господ загърмя над големите води.
4 Гласът Господен е силен, гласът Господен е величествен.
5 (V)Гласът Господен поваля кедри; Господ събаря кедри ливански
6 (W)и ги прави да скачат като телец, Ливан и Сирион – като млад еднорог.
7 Гласът Господен секне огнен пламък.
8 Гласът Господен разтърсва пустиня, разтърсва Господ пустиня Кадес.
9 (X)Гласът Господен освобождава бременни кошути и оголва гори; и в храма Му всичко възвестява Неговата слава.
10 (Y)Господ е седял над потопа, и ще седи Господ като цар навеки.
11 Господ ще даде сила на Своя народ, Господ ще благослови с мир Своя народ.
22 Мъже братя и отци! Чуйте сега моето оправдание пред вас.
2 А като чуха, че им говори на еврейски език, още повече утихнаха. Тогава той каза:
3 (A)аз съм човек иудеин, родом от Тарс Киликийски, но възпитан в тоя град при нозете Гамалиилови, изучен точно по закона отечески и изпълнен с ревност към Бога, както сте и вие всички днес.
4 (B)Аз гоних до смърт последователите на това учение, като вързвах и предавах на затвор мъже и жени,
5 както свидетелствува за мене първосвещеникът и всички стареи, от които като бях взел и писма до братята, отивах в Дамаск да докарам вързани в Иерусалим и тамошните, за да бъдат наказани.
6 (C)Но, когато бях на път и наближавах до Дамаск, около пладне, изведнъж от небето ме огря силна светлина.
7 Аз паднах на земята и чух глас, който ми думаше: Савле, Савле, що Ме гониш?
8 Аз пък отговорих: кой си Ти, Господине? А Той ми рече: Аз съм Иисус Назорей, Когото ти гониш.
9 Ония, които бяха с мене, видяха светлината и се уплашиха; но гласа на Оногова, Който ми говореше, не чуха.
10 Тогава рекох: какво да правя, Господи? А Господ ми рече: стани та иди в Дамаск, и там ще ти бъде казано всичко, що ти е наредено да сториш.
11 И понеже от блясъка на оная светлина не можех да виждам, поведоха ме за ръка ония, които бяха с мене, и тъй дойдох в Дамаск.
12 А някой си Анания, мъж благочестив по Закона, с добро име между всички иудеи в Дамаск,
13 дойде при мене, застана и ми рече: брате Савле, прогледай! И аз тозчас прогледах и погледнах към него.
14 (D)А той ми каза: Бог на нашите отци те е отредил да познаеш волята Му, да видиш Праведника и да чуеш глас от устата Му,
15 защото ще Му бъдеш свидетел пред всички човеци за онова, що си видял и чул.
16 И сега що се бавиш? Стани, кръсти се и умий греховете си, като призовеш името на Господа Иисуса.
17 А когато се върнах в Иерусалим и се молех в храма, унесох се
18 (E)и Го видях да ми казва: побързай та излез скоро от Иерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мене.
19 Аз пък отговорих: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите ония, които вярваха в Тебе;
20 (F)и когато се проливаше кръвта на Стефана, Твоя свидетел, там стоях и аз и одобрявах неговото убиване, като пазех дрехите на ония, които го убиваха.
21 (G)И каза ми: иди! Аз ще те пратя далеко – при езичниците.
22 До тая дума го слушаха, но след това издигнаха гласа си и викаха: премахни от земята един такъв! Той не бива да живее!
23 И понеже те крещяха, размятваха си дрехите и хвърляха прах във въздуха,
24 хилядникът заповяда да го водят в стана и поръча да го разпитват с бичуване, за да узнае, по коя причина викаха тъй против него.
25 Но, когато го разтегнаха с ремъци, Павел рече на стотника, който стоеше там: нима ви е позволено да бичувате римски гражданин, и то неосъден?
26 Като чу това стотникът, отиде та обади на хилядника и рече: гледай, какво правиш, защото тоя човек е римски гражданин.
27 Тогава хилядникът се приближи до него и рече: кажи ми, ти римски гражданин ли си? Той отговори: да.
28 А хилядникът каза: аз съм придобил това гражданство за много пари. Павел рече: аз пък съм се и родил такъв.
29 И начаса отстъпиха от него тия, които щяха да го разпитват. А и хилядникът, като узна, че той е римски гражданин, се уплаши, задето го бе вързал.
30 На другия ден, като желаеше да узнае навярно, в какво го обвиняват иудеите, освободи го от оковите и заповяда да дойдат първосвещениците и целият им синедрион, па доведе долу Павла и го изправи пред тях.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.