Old/New Testament
32 (A)Когато тия трима мъже престанаха да отговарят на Иова, защото той беше прав пред очите си,
2 (B)разпали се гневът на Елиуя, син на Варахиила, вузитец от Рамовия род; разпали се гневът му против Иова, задето той оправдаваше себе си повече, отколкото Бога;
3 а против тримата му приятели се разпали гневът му затова, че те не намериха, какво да отговарят, а пък обвиняваха Иова.
4 Елиуй чакаше, докле Иов говореше, защото те по години бяха по-стари от него.
5 А когато Елиуй видя, че няма отговор в устата на тримата мъже, гневът му се разпали.
6 (C)И отговори Елиуй, син Варахиилов, вузитец, и каза: аз съм млад по години, а вие сте старци; затова аз се страхувах и се боях да изказвам вам мое мнение.
7 (D)Аз си казвах: нека дните говорят, и многолетието да поучава на мъдрост.
8 (E)Но има дух у човека, и диханието на Вседържителя го вразумява,
9 (F)Не само многодетните са мъдри, нито само старците разбират правда.
10 Затова казвам: изслушайте ме, ще ви кажа и аз моето мнение.
11 Ето, чаках вашите думи, вслушвах се в разсъжденията ви, докле намисляхте какво да кажете.
12 Внимателно ви гледах, и ето, никой от вас не изобличава Иова и не отговаря на думите му.
13 Недейте казва: ние намерихме мъдрост: Бог ще го опровергае, а не човек.
14 Ако той отправяше думите си към мене, аз щях да му отговарям не с вашите речи.
15 Уплашиха се, не отговарят вече; престанаха да говорят.
16 И както аз чаках, а те не говорят, спряха се и не отговарят вече,
17 тъй и аз ще отговоря от моя страна, ще кажа мнението си и аз.
18 (G)Защото съм пълен с речи, и духът в мен ме дави.
19 Ето, утробата ми, като неотпушено вино: готова е да се пръсне като нови мехове.
20 Ще поговоря, и ще ми олекне; ще си отворя устата и ще отговоря.
21 (H)Няма да гледам човека на лице и никого няма да лаская,
22 защото не умея да лаская: на часа моят Творец би ме убил.
33 И тъй, слушай, Иове, речите ми и внимавай върху всичките ми думи.
2 Ето, отварям устата си, езикът ми говори в гърлото ми.
3 Думите ми са от искреност на сърцето ми, и устата ми ще произнесат чисто знание.
4 (I)Дух Божий ме е създал, и диханието Вседържителево ми е дало живот.
5 Ако можеш, отговаряй ми и застани пред мен.
6 (J)Ето ме мене, според твоето желание, вместо Бога. И аз съм направен от кал;
7 поради това страхът пред мене не може да те смути, и ръката ми не ще бъде тежка за тебе.
8 Ти ми говори на ухото, и аз чух звука на думите:
9 (K)„чист съм, без порок, невинен съм, и в мене няма неправда;
10 (L)а Той намери обвинение против мене и ме смята за Свой противник;
11 (M)нозете ми тури в клада, наглежда всичките ми пътища“.
12 (N)Ето, в това ти не си прав, отговарям ти, защото Бог е по-горе от човека.
13 За какво ти е да се бориш с Него? Той не дава сметка за никакви Свои дела.
14 (O)Бог говори веднаж и, ако това не забележат, още веднаж:
15 (P)на сън, в нощно видение, когато сън наляга човеците, във време, кога дремят на леглото.
16 (Q)Тогава Той открива на човека ухото и запечатва Своето наставление,
17 за да отведе човека от някое предприятие и да отстрани от него гордостта,
18 за да отведе душата му от пропаст и живота му от поражение с меч.
19 Или бива вразумявай с болест на постелката си и с люта болка във всичките си кости, –
20 (R)и животът му се отвръща от хляба, и душата му – от обичната храна.
21 Плътта на него изчезва, тъй че не се вижда; костите му, които се не виждат, се подават.
22 Душата му се приближава към гроба, и животът му – към смъртта.
23 (S)Ако има у него Ангел-наставник, един от хиляда, за да показва на човека правия му път, –
24 (T)Бог ще се умилостиви над него и ще каже: освободи го от гроба; Аз намерих откуп.
25 Тогава тялото му ще се освежи повече, отколкото на младини; той ще се върне към дните на младините си.
26 (U)Ще се моли Богу, и Той ще бъде милостив към него; с радост поглежда лицето му и възвръща на човека праведността му.
27 Той ще гледа людете и ще казва: „грешил съм и кривил съм правдата, и не ми е въз дадено;
28 (V)Той освободи душата ми от гроба, и животът ми вижда светлина.“
29 Ето, всичко това Бог върши два-три пъти с човека,
30 (W)за да отведе душата му от гроба и да го просвети със светлината на живите.
31 Внимавай, Иове, слушай ме, мълчи, и аз ще говоря.
32 Ако имаш какво да кажеш, отговаряй; говори, защото желал бих да се оправдаеш;
33 ако ли не, то слушай ме: мълчи, и аз ще те науча на мъдрост.
14 В Икония те влязоха заедно в иудейската синагога и говориха тъй, че голямо множество иудеи и елини повярваха.
2 А невярващите иудеи възбудиха и озлобиха сърцата на езичниците против братята.
3 (A)Но те пак останаха тук доста време, говорейки дръзновено за Господа, Който свидетелствуваше за словото на Своята благодат, като даваше чрез техни ръце да стават личби и чудеса.
4 А народът в града се раздели: едни бяха с иудеите, а други – с апостолите.
5 Когато езичниците и иудеите със своите началници, възбудени, се готвеха да ги охулят и с камъни убият,
6 (B)те, като узнаха, прибягнаха в ликаонските градове Листра и Дервия и в техните околности,
7 и там благовестяха.
8 В Листра имаше един човек, немощен в нозете си, който, бидейки хром от майчина утроба, седеше; той никога не беше ходил.
9 Той слушаше, когато Павел говореше; а Павел, като се вгледа в него и забележи, че има вяра, за да получи изцеление,
10 (C)каза му с висок глас: тебе казвам в името на Господа Иисуса Христа: изправи се на нозете си! И той веднага взе да скача и ходи.
11 А тълпите народ, като видяха, какво стори Павел, издигнаха глас и казваха по ликаонски: боговете в образ човешки са слезли при нас.
12 И наричаха Варнава Зевс, а Павла Ермес, понеже той първенствуваше в говоренето.
13 А жрецът на Зевса, чийто идол се намираше пред техния град, като доведе при вратата юнци и донесе венци, искаше да извърши жертвоприношение заедно с народа.
14 Но апостолите Варнава и Павел, като чуха за това, раздраха си дрехите и се хвърлиха между народа, виком казвайки:
15 (D)мъже, защо това правите? И ние сме подобострастни вам човеци и ви благовестим, да се обърнете от тия лъжливи богове към Бога Живий, Който е сътворил небето и земята, морето и всичко, що е в тях,
16 Който в миналите поколения остави всички народи да вървят по своите пътища,
17 (E)макар че не преставаше да свидетелствува за Себе Си с благодеяния, като ни пращаше от небето дъждове и плодоносни времена и изпълняше сърцата ни с храна и веселост.
18 И като говореха това, едвам убедиха народа да им не принася жертва, а всякой да иде у дома си. Докато те оставаха там, и поучаваха,
19 (F)дойдоха от Антиохия и Икония някои иудеи и, когато апостолите разискваха дръзновено, те убедиха народа да ги напусне, думайки: не говорите нищо истинно, а за всичко лъжете; като надумаха народа, набиха Павла с камъни и го извлякоха вън от града, мислейки го за мъртъв.
20 А когато учениците се събраха около него, той стана и отиде в града, а на другия ден се оттегли с Варнава в Дервия.
21 След като проповядваха Евангелието в тоя град и придобиха доста ученици, те се върнаха в Листра, Икония и Антиохия,
22 (G)като утвърдяваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянствуват във вярата, и поучаваха, че през много скърби трябва да влезем в царството Божие.
23 А като им ръкоположиха презвитери за всяка църква, помолиха се с пост и ги повериха на Господа, в Когото бяха повярвали.
24 И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия;
25 и след като говориха словото Господне в Пергия, слязоха в Аталия;
26 (H)а оттам отплуваха за Антиохия, отдето бяха предадени на Божията благодат за делото, което и свършиха.
27 Като пристигнаха и събраха църквата, разказаха всичко, каквото Бог бе сторил с тях и как Той отвори вратата на вярата за езичниците.
28 И там стояха немалко време с учениците.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.