M’Cheyne Bible Reading Plan
2 Когато принесе някой Господу хлебен принос, нека бъде от чисто брашно; и да го полее с дървено масло и да тури на него ливан.
2 И, като го донесе на свещениците, Аароновите синове, свещеникът да вземе една пълна шепа от чистото му брашно и от маслото му и всичкия му ливан, та да ги изгори на олтара за спомен като жертва чрез огън, благоуханна Господу.
3 А останалото от хлебния принос да бъде на Аарона и на синовете му; това е пресвето измежду Господните чрез огън жертви.
4 Когато принесеш хлебен принос печен в пещ, нека бъде безквасни пити от чисто брашно омесено с дървено масло, или безквасни кори намазани с масло.
5 Ако пък приносът ти е хлебен принос на тава, то нека бъде безквасен, от чисто брашно омесено с дървено масло.
6 Да го пречупиш на уломъци и да го полееш с масло; това е хлебен принос.
7 Но ако приносът ти е хлебен принос в гърне, нека бъде от чисто брашно с дървено масло.
8 Направеният от тях хлебен принос да донесеш Господу; и когато се представи на свещеника, той да го донесе при олтара.
9 И свещеникът, като отдели от хлебния принос, колкото е за спомен, да го изгори на олтара като жертва чрез огън, благоуханна Господу.
10 А останалото от хлебния принос да бъде и на синовете му; това е пресвето измежду Господните чрез огън жертви.
11 Никакъв хлебен принос, който принасяте Господу, да се не прави с квас; защото нито квас, нито мед не бива да изгаряте в жертва Господу.
12 Тях принасяйте Господу, като принос от първите плодове; но да се не изгарят на олтара за благоухание.
13 И от хлебните приноси да подправяш със сол всеки свой принос; да не оставяш да липсва от хлебните приноси солта на завета на твоя Бог; с всичките си приноси да принасяш и сол.
14 И ако принесеш Господу хлебен принос от първите плодове, то за хлебен принос от първите си плодове да принесеш класове пържени на огън, жито очукано от пресни класове.
15 Да го полееш с дървено масло и да му туриш ливан; това е хлебен принос.
16 И свещеникът да изгори от очуканото му жито и от маслото му, колкото е за спомен, заедно с всичкия му ливан; това е жертва чрез огън Господу.
3 Ако приносът му е примирителна жертва и го принесе от чердата, то, било че принесе пред Господа мъжко или женско, трябва да бъде без недостатък.
2 Нека положи ръката си на главата на приноса си и нека го заколи при входа на шатъра за срещане; а свещениците, Аароновите синове, да поръсят олтара наоколо с кръвта.
3 И от примирителната жертва нека принесе в жертва чрез огън Господу тлъстината, която покрива вътрешностите, и всичката тлъстина, която е върху вътрешностите,
4 двата бъбрека с тлъстината, която е около тях към кръста, и булото на дроба, (което ще извади до бъбреците);
5 и Аароновите синове да изгорят всичко това на олтара, над всеизгарянето, което е върху дървата на огъня; това е жертва чрез огън, благоуханна Господу.
6 И ако приносът му за примирителна жертва Господу е от стадото, било че принесе мъжко или женско, трябва да е без недостатък.
7 Ако принесе агне, нека го принесе пред Господа.
8 Като положи ръката си на главата на приноса си, нака го заколи пред шатъра за срещане; а Аароновите синове да поръсят олтара наоколо с кръвта му.
9 И от примирителния принос нека принесе в жертва чрез огън Господу тлъстината му, цялата опашка, (която да извади чак от гръбнака), тлъстината, която покрива вътрешностите, и всичката тлъстина, която е върху вътрешностите,
10 двата бъбрека с тлъстината, която е около тях към кръста, и булото на дроба, (което да извади до бъбреците);
11 и свещеникът да ги изгори на олтара; това е храна пожертвувана чрез огън Господу.
12 А ако приносът му е от коза, то да я принесе пред Господа.
13 Като положи ръката си на главата й, нека я заколи пред шатъра за срещане; а Аароновите синове да поръсят олтара наоколо с кръвта й.
14 И от нея нека принесе за жертва чрез огън Господу, тлъстината, която покрива вътрешностите, и всичката тлъстина, която е върху вътрешностите,
15 двата бъбрека с тлъстината, която е около тях към кръста, и булото на дроба, (което да извади до бъбреците);
16 и свещеникът да ги изгори на олтара. Това е храна пожертвувана чрез огън за благоухание; всичката тлъстина принадлежи на Господа.
17 Вечен закон ще бъде във всичките ви поколения, във всичките ви жилища, да не ядете нито тлъстина, нито кръв.
21 Подир това Исус пак се яви на учениците на Тивериадското езеро; и ето как им се яви:
2 там бяха заедно Симон Петър, Тома наречен Близнак, Натанаил от Кана галилейска, Заведеевите синове, и други двама от учениците Му.
3 Симон Петър им казва: Отивам да ловя риба. Казват му: Ще дойдем и ние с тебе. Излязоха и се качиха на ладията; и през оная нощ не уловиха нищо.
4 А като се разсъмваше вече Исус застана на брега; учениците, обаче, не познаха, че е Исус.
5 Исус им казва: Момчета, имате ли нещо за ядене? Отговориха Му: Нямаме.
6 А Той им рече: Хвърлете мрежата отдясно на ладията и ще намерите. Те, прочее, хвърлиха; и вече не можаха да я извлекат поради многото риби.
7 Тогава оня ученик, когото обичаше Исус, казва на Петра: Господ е. А Симон Петър, като чу, че бил Господ, препаса си връхната дреха (защото беше гол) и се хвърли в езерото.
8 А другите ученици дойдоха в ладията, (защото не бяха далеч от сушата, на около двеста лакти), и влачеха мрежата с рибата.
9 И като излязоха на сушата, видяха жарава положена, и риба турена на нея и хляб.
10 Ису эяяя
11 Затова Симон Петър се качи на ладията та извлече мрежата на сушата, пълна с едри риби на брой сто и петдесет и три; и при все, че бяха толкова, мрежата не се съдра.
12 Исус им казва: Дойдете да закусите. (И никой от учениците не смееше да го попита: Ти Кой си? понеже знаеха че е Господ).
13 Дохожда Исус, взема хляба, и им дава, също и рибата.
14 Това беше вече трети път как Исус се яви на учениците след като възкръсна от мъртвите.
15 А като позакусиха, Исус казва на Симона Петра: Симоне Ионов, любиш ли Ме повече отколкото Ме любят тия? Казва Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той му казва: Паси агънцата Ми.
16 Пак му каза втори път: Симоне Ионов, любиш ли Ме? Казва Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той му казва: Паси овцете Ми.
17 Казва му трети път: Симоне Ионов, Обичаш ли Ме? Петър се наскърби за гдето трети път му рече: Обичаш ли Ме? и Му рече: Господи, Ти всичко знаеш, Ти знаеш, че Те обичам. Исус му казва: Паси овцете Ми.
18 Истина, истина ти казвам, когато беше по-млад, ти сам се опасваше и ходеше където си щеше; но когато остарееш ще простреш ръцете си, и друг ще те опасва, и ще те води където не щеш.
19 А това рече като означаваше с каква смърт Петър щеше да прослави Бога. И като рече това казва му: �ърви след Мене.
20 Петър обръщайки се вижда, че иде подире му ученикът, когото обичаше Исус, този, който на вечерята се обърна на гърдите Му и каза: Господи, кой е този, който ще те предаде?
21 Него, прочее, като видя, Петър казва на Исуса, Господи, а на този какво ще стане?
22 Исус му казва: Ако искам да остане той докле дойда, тебе що ти е? Ти върви след Мене.
23 И така, разнесе се между братята тази дума, че този ученик нямаше да умре. Исус, обаче, не му рече, че няма да умре, но: Ако искам да остане той докле дойда, тебе що ти е?
24 Този е ученикът, който свидетелствува за тия неща, който и написа тия неща; и знаем, че неговото свидетелство е истинно.
25 Има още и много други дела, които извърши Исус; но ако се напишеха едно по едно, струва ми се, че цял свят не щеше да побере написаните книги. [Амин].
18 Който се отлъчва от другите , търси само своето желание, И се противи на всеки здрав разум.
2 Безумният не се наслаждава от благоразумието, Но само от изявяване сърцето си.
3 С идването на нечестивия идва и презрение, И с подлостта идва и позор.
4 Думите из устата на човека са като дълбоки води, И изворът на мъдростта е като поток.
5 Не е добре да се приема нечестивия, Или да се изкривява съда на праведния.
6 Устните на безумния причиняват препирни, И устата му предизвикват плесници.
7 Устата на безумния са погибел за него, И устните му са примка за душата му.
8 Думите на шепотника са като сладки залъци, И слизат вътре в корема.
9 Немарливият в работата си Е брат на разсипника.
10 Името Господно е яка кула; Праведният прибягва в нея, и е поставен на високо.
11 Имотът на богатия е укрепен град за него, И той е висока стена във въображението му.
12 Преди загиването сърцето на човека се превъзнася, И преди прославянето то се смирява.
13 Да отговаря някой преди да чуе, Е безумие и позор за него.
14 Духът на човека ще го подпира в немощта му; Кой може да подигне унилия дух?
15 Сърцето на благоразумния придобива разум, И ухото на мъртвите търси знание.
16 Подаръкът, който дава човек, отваря място за него, И го привежда пред големците.
17 Който пръв защитава делото си изглежда да е прав, Но съседът му идва и го изпитва.
18 Жребието прекратява разприте, И решава между силите.
19 Брат онеправдан е по-недостъпен от укрепен град, И разногласията им са като лостове на крепост.
20 От плодовете на устата на човека ще се насити коремът му; От произведението на устните си човек ще се насити.
21 Смърт и живот има в силата на езика, И ония, които го обичат, ще ядат плодовете му.
22 Който е намерил съпруга намерил е добро И е получил благоволение от Господа.
23 Сиромахът говори с умолявания, Но богатият отговаря грубо.
24 Човек, който има много приятели намира в това погубването си; Но има приятел, който се държи по-близко и от брат.
1 Павел, с Божията воля апостол Исус Христов, и брат Тимотей,
2 до светите и верни братя в Христа, които са в Колоса: Благодат и мир на вас от Бога, нашия Отец, [и Господа Исуса Христа],
3 Благодарим на Бога, Отец на нашия Господ Исус Христос, (като се молим винаги за вас,
4 понеже чухме за вашата вяра в Христа Исуса и за любовта ви към всички светии),
5 по причина на онова, за което се надяваме, което се пази за вас на небесата, за което сте чули от по-напред в истинското слово на благовестието,
6 което дойде до вас; както се принася плод и расте и в целия свят, тъй и между вас, от деня, когато чухте и наистина познахте Божията благодат,
7 както сте я научили от нашия възлюбен съработник Епафраса, който е за нас верен Христов служител;
8 който ни и извести за вашата любов в Духа.
9 Затуй и ние, от деня, когато чухме за това, не преставаме да се молим за вас и да искаме от Бога да се изпълните с познанието на Неговата воля чрез пълна духовна мъдрост и проумяване,
10 за да се обхождате достойно за Господа, да Му угаждате във всичко, като принасяте плод във всяко добро дело и като растете в познаването на Бога;
11 подкрепяни от пълна сила, според Неговото славно могъщество, за да издържите и дълготърпите всичко с радост;
12 като благодарите на Отца, Който ни удостои да участвуваме в наследството на светиите в светлината;
13 Който ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син.
14 В Него имаме изкуплението си, прощението на греховете;
15 в Него, Който е образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание;
16 понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено;
17 и Той е преди всичко, и всичко чрез Него се сплотява.
18 И глава на тялото, то ест, на църквата, е Той, Който е началникът, първороден от мъртвите, за да има първенство във всичко.
19 Защото Отец благоволи да всели в Него съвършенната пълнота,
20 и чрез Него да примири всичко със Себе Си, и земните и небесните, като въдвори мир чрез Него с кръвта, пролята на Неговия кръст.
21 И вас, които бяхте някога отстранени и по разположение врагове в злите си дела,
22 примири сега чрез Неговата смърт в плътското Му тяло, да ви представи пред Себе Си свети, непорочни и безупречни,
23 ако останете основани и твърди във вярата, и без да се помръднете от надеждата, открита вам в благовестието, което сте чули, и което е било проповядвано на всяка твар под небесата, на което аз Павел станах служител.
24 Сега се радвам в страданията си за вас, като от моя страна допълням недостатъка на скърбите на Христа в моето тяло заради Неговото тяло, което е църквата;
25 на която аз станах служител, по Божия наредба, която ми бе възложена заради вас, да проповядвам напълно словото на Бога,
26 сиреч, тайната, която е била скрита за векове и поколения, а сега се откри на неговите Светии;
27 на която Божията воля беше да яви, какво е между езичниците богатството на славата на тая тайна, сиреч, Христос между вас, надеждата на славата.
28 Него ние възгласяваме, като съветваме всеки човек, и поучаваме всеки човек с пълна мъдрост, за да предоставим всеки човек съвършен в Христа.
29 Затова се и трудя, като се подвизавам според Неговата сила, която действува в мене мощно.